Видин: забравеният град преди кипеше от живот

Видин
Ще ви разкажа за моя Видин.

Моето семейство, както и семействата на поне 60 % от жителите на Видин, не живее вече в града. Повечето от тях вероятно никога няма да се върнат… Не исках да започвам с тази мрачна статистика, но няма как да подмина фактите. Въпреки всичко и всички, аз искам да ви разкажа за мястото, където изразът “Кам те ма, гявол да те земе”, означава “Ей, къде си, бе, много се радвам да те видя”.

За моя Видин.

Ходили ли сте на Баба Вида? А знаете ли къде Дунав е най-красив в България? Знаете ли, че има джамия с издялано сърце – вместо полумесец – на върха на минарето (и това е единствената такава джамия в света)? А, ако знаете как миришат липите в градската градина…

Можете да седите на дигата с часове, да съзерцавате най-прекрасния залез над реката и да помахате на преминаващия кораб. Като деца казвахме, че тогава за малко Дунав става море. Можете да пуснете малчуганите си да поиграят на лисичките в парка. На едната все й крадат опашката, но пак са хубави. Те са си там още от моето детство. Това е моят град – градът, в който съм родена и в който винаги ще се връщам.

Видин
Баба Вида. Снимка: Илиян Иванов

Преди години Видин кипеше от живот

Забавлявахме се като луди. Събирахме се с китари на брега на реката и доста често си организирахме среднощни къпания и посрещахме изгревите. Видин завинаги ще си остане моето детство, миризмата на печени чушки, приятелите ми и Дунав. Аз имам милиони причини да се връщам там. На вас ще дам няколко, които се надявам, да ви накарат да поискате да се разходите в моя град.

Няма да ви разказвам за историческите забележителности – за тях можете да прочетете в Интернет.  Все пак ще ви кажа, че Баба Вида е единствената изцяло запазена крепост в България. Че на няколко метра една от друга се намират църква, джамия и синагога.. Синагогата ни, макар и в руини, е втората по големина, след софийската. Църквата Свети Димитър е втората най-голяма църква в България.

Та, както споменах и продължавам да стоя зад това твърдение, Дунав е най-красив в България, именно във видинския участък. Тук точно реката прави голям завой. Ако седнете на брега в ясен ден и погледнете надясно, ще видите Стара планина. А, ако останете до залез слънце,

гледката може да ви порази

Нека ви заведа на малка разходка в градската градина, да ви разкажа малко спомени, да хапнем и да пийнем нещо заедно. Можем да тръгнем от Речната гара. Тя, разбира се, е точно на брега на Дунава. Навремето имаше кафене с тераса (точно над реката), с много вкусни пасти. (Под паста не разбирайте италианската паста, а парче торта. Във Видин още им викат пастички). Вляво от Речната гара има една голяма пицария. Навремето там бяха най-посещаваните нощни клубове, които носеха звучните (и оригинални) имена „Нощен Бар“, „Кристал“ и „Шверин“. Ама си бяха много хубави.

На долния етаж в ресторанта се бичеха сватби, на горния – отиваш на дискотека. След ремонтите и реставрацията на крайдунавския парк, с фенерите, цветята и пейките, спокойно можеш да се почувстваш като в малко австрийско градче. Има и павилиончета за сладолед и сокчета. Като повървим малко в посока към градината, можем да спрем пред красивата сграда на Драматичния театър. Точно до него се намира бистро “Театрото”. Там се събираме, когато се прибираме за Коледа. Много е вкусно и приятно. Трябва да опитате сиренето по касапски и картофките с чесън и копър.

Видин
Корабчето.

Какво е град на река без ресторант на вода? И ние си имаме и то прекрасен. Казваме му Корабчето. Намира се… ами в Дунава. Има рибена чорба разбира се, речна и морска рибка и каквото друго си поискате. Както и най-хубавата гледка към новия Дунав мост 2. Случвало се е сутрин да отидем да пием кафе и да си тръгнем оттам чак вечерта.

На Корабчето времето спира.

Може да е от лекото поклащане, кой знае?

Продължаваме разходката в Градината. Прекрасна е през всички сезони. Може би есента ми е любима. Пъстро е, и някак носталгично. Можеш да се разхождаш с часове около реката, да събираш есенни листа, а след това да седнеш на дигата, да си вдигнеш яката на якето нагоре и да погледаш Дунава – водата винаги зарежда с положителна енергия.

Видин
Градината. Снимки: Лидия Иванова и Илиян Иванов

След това тръгваме надолу в градината, докато стигнем до “Телеграфа”. Когато бях малка, с моите родители често ходехме на вечеря в градината на “Телеграфа”. Спомням си, че имаше оркестър, който изпълняваше вечните евъргрийни и най-известните песни от БГ естрадата. Точно като по старите български филми. Имаше една жена, която продаваше цветя и вечният чичко с лотарийните билети. Майка ми никога не си взимаше билет и все му казваше, че тя има късмет в любовта и не залага на хазарта.

След това като тийнейджър ходех на дискотека там.

Беше култово място

Идваха много от най-известните по това време софийски диджеи да пускат. В момента “Телеграфа” отново е доста приятен ресторат. Препоръчвам го. Стела ще ви сготви вкусно, а вечерта Пуки ще ви посвири на китара. Атмосферата е изключително приятна.

Видин
Там, където Дунав е най-красив.

Ако продължим разходката си покрай Дунава, можем да поседнем и да си поговорим с рибарите. На въпроса „Кълве ли?“, ще получим отговор „ТЦ“, или „абеее нЕще, бе да е.а“. Ако останем още, ще чуем доста интересни истории, като тези за е-е-е такава риба с ееее такава глава са задължителни.

Да се разходим още малко, да минем покрай стария квартал „Калето“, покрай паметника “с онази, с вдигнатите ръце”, да стигнем до Баба Вида, да се качим на пясъка по камъните в дясно, да се облегнем на парапета и да останем с гледката и усещането. Да се насладим.

Видин
Видин е пълен с история, дух и прекрасна енергия.

Видин е град пълен с история, дух и прекрасна енергия. Въпреки че е тъжен и беден, този дух е там.

Няма приятел, който да съм завела във Видин и да не е поискал да се върне отново. Аз въпреки всичко вярвам, че все някога градът отново ще е пълен с хора, които ще искат да живеят там, да работят и да отглеждат децата си край Дунав… защото Видин е градът “в който друго, освен да се влюбиш, просто няма какво да се случи.”

 Четете още: Портретите на срама: Видинската Гребна база

15 КОМЕНТАРА

  1. Много хубаво пишеш ,мила ! Видинските учители добре са те научили на български език .
    Помагай на любимия си Видин с каквото можеш. Не се знае накъде ще се обърне по-нататък историческата му съдба …

  2. И на мен ми хареса!Хубаво е да прочетеш и нещо със знак “+” за Видин освен за бедността и обезлюдяването на града.Всички които сме останали тук( въпреки всичко) се надяваме да се случи чудо и отново градът да се оживи.

  3. Толкова е хубаво това, което прочетох! Толкова обичам Видин! Какъвто и да е, това е моя роден град! Браво на авторката!!! Един ден както остарея ще се върна там завинаги и “по надоле од Дунавци нема да слазам…”

  4. Всичко е вярно,но надежда всякаква оставете.Управниците на старопрестолния Видин не стават.Корупция,некомпетентност и селяндурската шуробаджанащина са хит.Особено последните 5г.,тъй ще бъде още 3.Поздрави на авторката. 🙂

  5. Е,… само дето семейки на богата може да СЕ наблюдала изгореваться,а не залеза!!!За ТОВА казат,че край ВИДИН Дунав тече обратно – от изток на запад!

    • Да, грешно съм го написала. Знам,че там изгрява слънцето.Самата аз съм посрещала не един изгрев. Но ми е много любимо да ходя на корабчето привечер на залез слънце. Това имах предвид.

  6. Искам да кажа, че е страхотно това което сте написали Цветелина! Аз също съм от Видин. Обичам този град, но за съжаление и аз с моето семейство го напуснахме. Аз също ходя често там и му се наслаждавам както вие. Постоянно разказвам на мои приятели за Видин с надеждата да се навият и да ме придружат до там. Това което сте написали, това са моите думи когато разказвам на хората за нашия прекрасен град.
    Бих искала да се свържа с вас. Ако е възможно да ме информирате за психологията. Защото искам да кандидатствам за психология.

  7. Ако всички ние, които въздишаме по славното минало на Видин, не се бяхме пръснали по света, сега той можеше да е едно по-добро място. Не го казвам с укор, а със съжаление.

  8. Уаууу страхотна статия. Не знам дали по-добре може да се разкаже за хубавите страни на Видин 😊

  9. Браво ..поздравления за написаното.Наистина е много хубав град Видин..Дунавът и корабчето…
    Бях в града ви за малко но нищо не е в състояние да изтрие от паметта ми хубавите хора с които се срещнах.

  10. Един закъснял коментар. Едно наистина щуро детство. Израстнах в Ал. Стамболийски, блок 1, вход Е. Всяко лято и есен зад трафопоста се вареше зимнина, сапун, печаха се чушки. Имахме си огнище. Имаше невероятни рози в градината, сливи, череши, вишни, ябълки, кайсии, круши. Съседните блокове гледаха и домати, картофи, лук и т.н. Играехме на криеница, Ура, Ток, Капитане капитане…Топяхме олово, крадяхме акумулатори, викахме дама пика, палехме огромни огньове. Имахме много укрития, всичко, от което се нуждаехме, намирахме навън. Хапвахме семки във фунийки. А Видинският пазар с арменците….ехх. Какви дини имаше по бостаните по селата..Дунавът беше пълен с красиви камъни и фосили. Всеки знае плажа Къмпинга. И плажа на язовира на Божурица, местността Липака…Завърших 7ми клас в Любчо Кравата, моето уважение към личността на Любен Каравелов. Знаете ли, в София няма никъде училище с толкова много прилежаща площ, голям и малък корпус, имаше малък исторически музей и по едно време и зоо кътче. Невероятно училище със страхотни преподаватели и тогавашния директор Вергил Маринов. Есенна време е много носталгичен и тъжен. Зимно време е притихнал и спящ, снежнобеличък и чист. Тихо се сипе първият сняг..Особено очарователен е с топящия се сняг и ледени висулки под едно мартенско слънце, когато небето е толкова наситено синьо, че почти можеш да го докоснеш. Пъстра и звучна пролет. А лятото…ех…перем килимите пред блока с маркуч към чешмата в мазето, от която тече най-студената и сладка вода на света. Жарко слънце, комари и мор, но пък цаца, попчета и картофки със сирене на Корабчето. Имаше и едно бяло заведение Парадайс. Да не забравяме Калето и метъл магазините там, а имаше и рок заведение Стоунс. Един живот няма да ми стигне да опиша Видин. Там магията е жива!!!!!

  11. Много хубава статия. .
    Колко приятно ми стана да чета за моя роден град. Заминах в САЩ 1985 но винаги мечтая някои ден да се върна ..за съжалени спомените които аз имам от този град никога няма да се върнат. Споделям и чета статии от България и реализирам че “онова хубаво бвзгрижно време” никога няма да се върне. Време минава и много промени станаха, и независимо колко е осамотен и забравен , Видин винаги ще си остане наи хубавия град в моето сърце. Аз бях на 12 като тръгнах …помня как играехме в комплекса( Вида)..на жмичка, на карти, как се разхождахме из града(сами деца на по 10-12 години), но за съжалени разбрах че вече и там не е както си спомням. Много неща се променят , хората също, но древния град си остава . И моите мечти си остават с мен. 😀

Leave a Reply to Юлия Откажи