Разпети петък: Кърваво зрелище с адрес Филипините

Приковаване към кръста на Разпети петък във Филипините
Приковаване към кръста. Photo by istolethetv on Foter.com / CC BY
Разпети петък във Филипините
Жестоко самобичуване на Разпети петък във Филипините. Photo by istolethetv on Foter.com / CC BY

Денят – Разпети петък. Мястото – градчето Сан Фернандо във Филипините, недалеч от столицата Манила. Кървава процесия се движи по улиците. Мъже, голи до кръста, с крака, овързани с въжета. Вървят и ритмично забиват камшици в гърбовете си. В края на тези камшици има метални топчета или бамбукови парчета. Остри, впиващи се в плътта, раздирайки я жестоко. Но жертвите на това самобичуване сякаш нищо не усещат – сякаш са изпаднали в транс. До момента, в който някое тяло не издържи и се предаде. Тогава просто пада. И бива изнесено, преди да е изпило

чашата на страданието до дъно

Разпети петък във Филипините.
Прикован на кръста. Photo by istolethetv on Foter.com / CC BY

Има и други – хора, които не се самобичуват. Те влачат големи дървени кръстове. Пресъздават Страстите Христови и пътя към Голгота. Щом стигнат хълма на своето разпятие, тези отдадени вярващи биват приковани. С огромни пирони, които пронизват ръцете и краката. После кръстовете се изправят. Телата увисват, а плътта поддава. Болката е неописуема. Но за тези, които са раздирани от нея, това е равносилно на изпадането в религиозен екстаз. Защото преживявайки Страстите Христови, те са се доближили поне малко до Бога…

Филипините са единствената азиатска страна, чието население е доминиращо с християнско вероизповедание. Бивша испанска колония, там Католическата църква до ден днешен има изключително влияние върху обществото. А то е толкова всеотдайно във вярата си, че е готово да се подложи на какво ли не, за да я демонстрира и доказва.

Възстановка на Страстите Христови на Разпети петък във Филипините.
Photo by istolethetv on Foter.com / CC BY

И най-ярките свидетелства се привеждат именно в деня на Разпети петък

Хиляди зрители наблюдават тези кървави церемонии. За някои е поредното зрелище. Свикнали са с него. Но за тези, които го наблюдават за първи път в живота си, това е много страшна картина. Ужас, който няма как да проумеят. И въпреки всичко – всяка година натам се стичат все повече и повече зрители. Тези шествия са се превърнали в топ туристическа атракция. “Дай на народа хляб и зрелища.”, както гласи прочутата римска фраза.

Запитани защо го правят, някои от участниците отговарят, че е за да измолят опрощение на греховете си. Или заради свой близък – страдащ от тежка болест или с някакъв непреодолим проблем. Самата църква обаче се дистанцира от тези прояви на зрелищна показност във Филипините. И най-вече, защото те отдавна са се превърнали в бизнес, целящ да привлича повече туристи. А в дните преди Великден човек трябва да се покае, да се моли и да върши добрини, без да очаква нищо в замяна, обяснява местен свещеник.

Възстановка на Страстите Христови на Разпети петък във Филипините
Възстановките на Страстите христови във Филипините отдавна са се превърнали в сериозен бизнес. Photo by istolethetv on Foter.com / CC BY

Въпреки това, церемонията продължава да се случва. Всяка година властите на местата, където се провежда, организират полицейска охрана и първа медицинска помощ – както за участниците във възстановката, така и за зрителите, които може да не издържат на кървавата гледка. Обяснението – това е местна традиция и те се отнасят с уважение към нея.

Пък и как да ѝ се противопоставят, след като това е един от малкото шансове на местните хора да припечелят повече пари. Навсякъде се редят маси с ветрила, чадъри, вода, храна, сувенири. Водеща телекомуникационна компания разпъва брандирани тенти, под които туристите да се скрият от жаркото слънце. Отделни хора пък предоставят тоалетните си за обществено ползване, срещу заплащане, разбира се.


Вижте още ритуали, чието значение понякога ни убягва

СПОДЕЛИ
Предишна статияНевидима заплаха: Анорексията, която изяжда децата ни
Следваща статияВеликден е време за баба, дядо и масата под лозата
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

Отговор