Вече ви разказахме историята на едно българско момиче, което успява да се пребори с анорексията. Тази история е една от всичките. Яна е поредното момиче, страдащо от хранително разстройство. Но тези заболявания не са резултат от прищевките на физическото тяло, а от наранената психика на едно човешко същество и не бива да бъдат пренебрегвани.
В България има хора, които са наясно с всичко това. Те
не затварят очите си пред анорексията
нито неглижират този проблем. Напротив! Акцентират върху него, защото вярват, че превантивните действия са изключително необходими, за да се намали броят на подрастващите, които развиват хранителни разстройства. Това е екипът на Психодраматична работилница, а психолозите са създатели на проекта Живот на килограм – инициатива за превенция на хранителни разстройства при деца от 12 до 18 години.
“Превенцията, която екипът провежда, е насочена към проблеми с хранителните разстройства като цяло. Те не са свързани само с наднорменото тегло, нито само със загубата на тегло. Те са свързани с нещо, което се случва с психичната реалност на човек. Физическото състояние е следствие от проблемите на психиката”
– споделя екипът на Психодраматична работилница в предаването Отблизо с Мира Добрева.
Целева група – подрастващите между 12 и 18 години
Проектът е насочен именно към тази група, тъй като това е един много труден период за всяко дете. В тази възраст децата се сблъскват със света, виждат проблемите и трудностите и в тях търсят себе си. Когато не успеят да харесат това себе си, което са открили, вероятността за разстройство на психиката, а оттам и хранително разстройство, нараства.
Психолозите от Психодраматична работилница се опитват да помогнат на децата да опознаят себе си, да осъзнаят какво представляват самите те, да открият своята идентичност. Как? Чрез провокация. Часовете, които психолозите прекарват с младежите, не преминават под формата на лекция, а под формата на диалог. По време на работата си с децата специалистите се стремят да им помогнат да изградят силна връзка със собственото тяло, да опознават себе си.
С всеки клас екипът се среща общо три пъти
По време на първите две срещи се акцентира върху личността на подрастващите и върху начина, по който те самите се възприемат. Обсъжда се вътрешният свят и емоциите, както и връзката на всичко това с храната. Едва на третата среща децата получават информация по отношение на хранителните разстройства като анорексията, както и информация за начините, чрез които могат да се справят с тях.
“Това провокира децата да преразгледат вижданията си за красивото, емоциите, моделите на подражание и връзката с храната.”, казват психолозите.
Признаците на анорексията
Много често в ученическа възраст момичетата започват да мечтаят да изглеждат като жените от бляскавите списания. Те виждат своите малки несъвършенства и се опитват да ги “изправят”. В тази възраст хормоните им бушуват и те са готови на всичко, за да изглеждат достатъчно добре в очите на другите, а и в своите собствени.
Това е началото. Впоследствие те започват да говорят с чувство на вина за храната, която са изяли. Следва изменение в хранителните навици и промяна на теглото. А след това идва и диагнозата.
Макар по-често от хранителни разстройства да страдат момичета, те се наблюдават и при момчетата – обикновено могат да се крият зад големите мускули. Многото часове, прекарани във фитнеса, биха могли да говорят за проблем, а употребата на анаболи може да е индикация за неудовлетворение от собствената личност.
Факторите
Факторите, които предразполагат към хранителни разстройства, могат да се разпознаят както във външния свят, така и в семейството, но и във вътрешния свят на детето. Перфекционизмът, взискателността, свръхобгрижването, липсата на внимание. Всичко това може да се отрази на детската психика, а оттам и на здравословното състояние.
Тийнейджърите много често запълват емоционалната липса с храната, обясняват специалистите от Психодраматична работилница. Нещата, които им липсват (като грижа и любов) те заместват с храна.
“Храната е заместител, но това е илюзия.”
– казват още психолозите.
Според Световната здравна организация през последните години случаите на булимия и анорексия сред младежите между 12 и 16 години са се увеличили два пъти. Днес 1 на 100 подрастващи се е опитал да сложи край на живота си.
Затова анорексията не е проблем, който трябва да подминаваме. В никакъв случай. Защото, както казва Людмила Людмилова, майка на Яна – едно от българските момичета, успели да преборят тази коварна болест на тялото и душата:
“Борбата с анорексията е дълга и изтощителна за цялото семейство. Тя поставя на изпитание всичко. Цялата действителност се срива, за да се създаде отново, ако е възможно. Връзките се преосмислят, най-вече любовта. Напоследък всички ни съветват да живеем в любов и да бъдем истински, но това е много трудно. А всъщност любовта е базата, от която тръгваме към всичко.
Взаимоотношенията в семейството трябва да бъдат добри, за да бъдем здрави и за да са щастливи децата ни. Ние можем да се преструваме, но те ни виждат и страдат… Тогава какъв е смисълът от тази криеница, след като един ден ще умираме от мъка и болка не знаейки как да нахраним детето си?”
