Приказка за… пощенска кутия за приказки

Гери Турийска е момичето, което накара хората да бръкнат в душите си като с лъжица в стара порцеланова захарница, да се разровят из детските си спомени, да се изсмеят на себе си, да си повдигнат (или да повдигнат чужди) роклите,  да си размажат грима, да изтупат срама от рамото, да се ядосат, да покрещят, да се почувстват глупави или изключително смели… за да могат да го споделят с всички онези непознати хора, които са обединени от дългото като заглавие, но вече емблематично събитие „Пощенска кутия за приказки“!

През юни бъше представено второто издание на книгата „Пощенска кутия за приказки“. Участват 30 автора с 32 разказа. Корицата на книгата е на Ралица Найденова, която преди още Турийска да е събрала разказите, вече е готова с рисунките. Ралица е един от първите автори на „Пощенска кутия за приказки“. 

IMG_4679
Снимки: Владимир Томошевич

Турийска играе табла и карти с момчетата, може и да пие с тях, пише от сто години, горд притежател на едни от най-добрите български съвременни текстове за песни, импровизациите й се отдават, изглежда малка и крехка, има нещо мерилинско в нея, в същото време никога не съм я виждала по мерилински  драматична, ама със сигурност и тя си има нейните филми (черно-бели, цветни, фантастични, трилъри…), от миналата година е госпожа, а от тази –  майка.  Едно от най-хубавите неща, които ми каза, докато си говорихме и вече не я записвах, беше – „С този мъж най-накрая съм си себе си“.  Става дума за съпруга й, разбира се!

Споделя, че в момента е на забързан кадър и търчи по задачи, ама не й личи. Излъчва спокойствие. Тя си знае как го постига.

Колко издания направи вече Пощенска кутия за приказки?

ГЕРИ: Това лято закрихме четвъртия сезон. Много са, над 50 четения сме имали. А пък всичко започна 2010 г. в края на октомври в Radio Cafe. В началото нямаше много писма, налагаше аз да пиша, обаждах се на приятели и приятелки, които да се включат под псевдоним, за да станат поне 10 писма. А как стана после, е не знам!

Добре де, как набра скорост, сега страшно много хора искат да участват?

ГЕРИ: Нямам никаква идея как точно се случи. Всъщност, преместихме се в Studio 5 и там четохме текстовете, на хората им стана комфортно, бяха в близост до сцената, всички участваха – и публиката, и четящите. Получи се диалог между тях, имаше комуникация.

Може би там се влюбиха в кутията
и започнаха да водят със себе си приятели

publika

И така от човек на човек започнахме да пълним клуба и стана тясно, което го направи некомфортно и там. Реших да се обадя на Пепи (Петър Коев) от Sofia Live Club и му казах: „Пепи, правя едно литературно четене, може ли да дойдем при вас?“, а той съответно ми отговаря – „Ти луда ли си, няма никой да дойде?!“. Обаче на въпросната дата, която ни даде, дойдоха 600 души. Пепи беше изумен, какво е това литературно четене, какво е това нещо. Сега пък на последното издание в клуба имаше 1 000 души.

Е, вие сте се превърнали направо в закононарушители?

ГЕРИ: Абсолютно, не знам отзад как са дишали, толкова беше препълнено. Затова с Пепи се шегуваме, че скоро в зала Арена Армеец ще трябва да се местим.

Тази година празнуваме 5 години. В момента снимаме документален филм през погледа на авторите и хората, които са чели на сцената. Какво за тях е кутията и как се е развила. Много ми се иска на първото четене за следващия сезон да го излъчим.

IMG_0494

Ти не знам дали осъзнаваш, но „Пощенска кутия за приказки“ се превърна в градски феномен, заживя си собствен живот?

ГЕРИ: Да, така се получи. С Камен Воденичаров дори си говорихме, че трябва да започнат да се снимат филми по разказите. И това стана след като той присъства на едно четене на текст на Яни Димитров – един от най-харесваните ни автори. Много емоционален текст – сериозна литература, цялата публика много се развълнувана, както и Камен Алипиев, който го чете. Има и други текстове, които са си направо за моноспектакли. Всъщност искаме от кутията да започнат да излизат други субпродукти, защото в момента тя е една утвърдена платформа, която има готова публика за всичките ни други идеи.

 

Следва втора част, която може да прочетете тук. В нея ще разберете за началото на този впечатляващ проект и ще може да чуете някои от най-интересните съвременни приказки. 

СПОДЕЛИ
Предишна статияПортретите на срама: Видинската Гребна база
Следваща статияПриродата – най-великият творец
Радослава Топалова
В първи клас исках да стана космонавт, а след това да танцувам с пера по тялото, точно като онези наперени жени от пищните италиански телевизионни предавания. И двете бързо отминаха – не бих издържала тестовете на НАСА, както и да се разхождам по пухове и чорапи на сцена, но някак естествено музиката и изкуството са част от живота ми. У дома гости се посрещаха на фона на Queen или класическа музика. Продължавам тази традиция. Животът ми е колоритен, но си е мой. Ще ви запознавам с хора, които смятам, че са вдъхновяващи, смели, умни, талантливи и органични. Ако ми се доверят, значи са ми повярвали. Правила съм стотици радио интервюта – добри и направо ужасяващи, с някои се гордея. Срещите с различните хора са като психологически експерименти – трябва да ти стиска, но и да знаеш, че не знаеш какво те очаква!

Отговор