Oт малка гледам български филми. Обичам ги. Онези старите български филми, от които все още ползваме цитати. С онези актьори – харизматичните, които за съжаление останаха ненадминати до днес. Тя винаги ми е била най-любима. Обичта ми към нея дойде от майка ми. Все ми казваше като малка: “Гледай я, колко е добра. И как те кара да се усмихнеш само като се появи някъде.” Така израснах с любовта към Татяна Лолова.
Тогава едва ли съм си представяла, че един ден ще имам щастието да се запозная с нея, да работя с нея и да гостувам в дома ú. Това се случи преди няколко години, когато подготвяхме новогодишната програма на една от националните телевизии. Работех като организатор на продукцията и трябваше да проведа разговори с избраните актьори.
Името на Татяна Лолова
беше в списъка, но всички казваха, че тя от години не се снима за подобни формати и няма начин да се съгласи. Убедих ги да пробваме все пак и така се озовах със сценария в едната ръка и телефон в другата. Още докато набирах домашния ú телефон усетих, че ми треперят ръцете.
Тя вдигна, представих се и припряно започнах да обяснявам защо я притеснявам. Когато завърших пледоарията си, тя се засмя и учтиво ми каза, че обикновено отказва още в самото начало, но нещо в моя глас я карало да се замисли и все пак се съгласи на среща. Покани ме у тях. Щях да се побъркам от радост и притеснение.
Купих огромна саксия с някакво красиво цвете и почти затичах към дома ú. Татяна Лолова ми отвори вратата с най-широката усмивка на света. И аз се смеех. Стояхме на вратата двете и се усмихвахме.
Може би ме е помислила за луда
но все пак ме покани вътре. Запознах се със Славе – нейният съпруг, който е най-милият човек. Пихме кафе, ядохме кекс. След разговора за работата, който отне 15 минути, останах още два часа, които минаха като миг. Говорихме за толкова много неща. Разказваше ми истории от театъра и киното.
Разпитваше ме за моето семейство. Аз забравих, че това е великата Татяна Лолова. Бях в къщата на мой много близък човек и ми беше топло и уютно. Тези хора, които не познавах се отнасяха с мен като със свое дете или роднина. И толкова много се смяхме.
По време на снимките не се отделих от нея. Не защото тя го изискваше, а защото аз не исках да съм далеч от нея. Нямаше почти никакви претенции за нищо.
Татяна Лолова беше перфектно подготвена
с текст, с идеи към него. Когато всичко свърши ми стана тъжно. Посетих я отново след снимките, а тя ми беше подготвила голям и скъп коледен подарък. Много се засрамих от декоративната свещ, която бях донесла. Тя ме убеди, че това е прекрасен подарък и че по-хубава свещ не е получавала. И пак разговори, и пак смях и топлина.
Заобичах я сто пъти повече. Минаха новогодишните празници и получих покана – лично написана от нея за представлението Дуенде в Театър 199. На поканата пишеше: “Мила, Цветелина, надявам се пиесата да ти хареса. Приятно гледане! Татяна Лолова“.
Хареса ми, Татянка, толкова много ми хареса. Всяка година оттогава ú звъня на празниците, да я видя как е със здравето. Да питам как е Славе. И всеки път се вълнувам. Големите артисти са такива, защото на първо място са големи хора. А Татяна Лолова е великански човек.
Честит рожден ден, прекрасна, великолепна жена!
Имаш още роли да даваш на публиката. А ние ще ти даваме любов. Защото ти цялата си любов.
