Тази година се навършват 70 години от смъртта на Адолф Хитлер, което означава, че книгата му Моята борба, в която са изложени идеите на националсоциализма става със свободни авторски права. С други думи всеки, който пожелае може да я публикува и разпространява сводобно. Според мнозина това представлява огромен проблем.
“Има добра причина този факт да бъде взет насериозно, защото книгата е отворена към погрешно интрепретиране. Въпреки, че Хитлер я пише през 20-те, всичко, което той казва в нея, по-късно го изпълнява – ако хората бяха обърнали малко повече внимание на нея навремето, те вероятно щяха да разпознаят опасността”, казва Джон Мърфи, чийто дядо е автор на пълното издание на книгата на английски през 1936 г.
Хитлер започва да пише Моята борба, докато е в затвора за измяна след неуспешния опит за преврат през 1923 г.
В нея той описва расистките си, антисемитски възгледи. Десетилетие по-късно той е на власт и Моята борба се превръща в настолна книга за режима на националсоциализма. От нея са отпечатани 12 млн. екземпляра, като книгата е раздавана на току-що сключилите брак двойки, а луксозни издания от нея са изложени на видно място в домовете на държавните служители.
Според специалиста по редки книги Щефан Келнер нацистите искат да подменят Библията с Моята Борба, като я превръщат в централната книга на идеологията на Третия Райх.
В края на Втората световна война, когато американската армия конфискува собствеността на издателството Eher Verlag, което държи правата върху Моята борба, контролът върху книгата е поет от властите на Бавария. Те правят така, че тя да може да бъде преиздавана единствено в Германия и то при специални условия.
“Моята борба все още е опасна книга – има проблеми с неонацистите, както и опасност за хората да я интрепретират погрешно, ако е извадена от контекста”, казва Джон Мърфи.
Но според сп. New Yorker едва ли някой би се решил за я публикува. Изданието пише, че Моята борба е “пълна с бомбастични, трудни изпълними постановки, досадни исторически детайли, и объркани идеологически възгледи и както неонацистите, така и сериозните историци я отбягват.”
Колкото и да е странно Моята борба е особено популярна сред политиците с националистически въжделения в Индия.
“Моята борба е смятана за много важна книга за самопомощ. Ако извадите елементите на антисемитизъм от нея, историята в нея е за един малък човек, който е в затвора и който си мечтае да покори света”, обяснява Атрайе Сен, преподавател по съвременна религия в университета на Манчестър.
Когато авторските права на Моята борба изтекат, Институтът за съвременна история в Мюнхен планира да публикува ново издание на книгата, което комбинира оригиналния текст с коментар, който посочва пропуснатите или изопачени истини. Някои жертви на нацизма са против този подход и баварското правителство оттегли подкрепата си към института след критики от страна на оцелели в Холокоста.
И все пак ограничаването на публикуването на книгата не е най-добрата тактика – в редакционен коментар в. New York Times твърди, че “младото поколение трябва да бъде ваксинирано против бацила на нацизма и е по-добре то да се сблъска с думите на Хитлер, вместо омразните му писания да бъдат пазени в сянката на нелегалното”.
Прочетете още:
