![post телеграма](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2017/01/b-696x468.jpg)
Някога имаше телеграми – най-бързата форма на “snail mail”. Идваха навреме. Е, с малки изключения, но все пак навреме. Получавала съм телеграма веднъж, преди Български пощи да пратят услугата в аналоговото минало. Още я пазя някъде – с червени лалета и интервали в краткия текст, ударени не където им е мястото. Романтика… Имаше и
пощенски картички в България
Пускаха се няколко дни по-рано и стискахме палци да пристигнат навреме. Защото пощата се събираше в определен час, обикновено следобед, товареше се на нощния влак към по-големия разпределителен център и оттам – докъдето. Минимум три дни, че дори и седмица. Още има пощенски картички, само че пътуват по-бързо.
Имаше и писма. На листове от тетрадка малък формат, на бели листове с изкривен текст, на карирани листове… Баща ми скъса шест, докато сложа обръщението точно в средата на реда. Пишех първото си писмо – до брат ми в Камбоджа. Истинско свещенодействие. Пътуваше със седмици. Неговите също. Редът на пристигане всъщност беше пълен безпорядък.
![писмо](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2017/01/15879218_10154307521017104_2042652654_n-728x483.jpg)
Свързваше ни хартията. Натискът върху страниците. Дебелината на писеца на химикала. Цветът на мастилото. Играта на въображението – как седиш на масата, какви емоции те владеят, какви чувства влагаш.
Думите значеха
Имаше време, в което поздравленията, посланията, изпълнени с грижа, топлота, обич, напътствия, мърморене, закъсняваха – но не ги отхвърляхме. Не ги връщахме. Не ги отминавахме с пренебрежение. Те винаги бяха навреме. Защото за тях всяко време е навреме. Украсяваха делника. Удължаваха празника. Пристигаха чакани, но неочаквано.
Беше време, в което нямаше Facebook и безименни поздрави за всички. Имаше слова на взаимност с истински свидните ни хора. Премислени. Почувствани. От сърце. Датата на клеймото беше единствено повод да цъкнем с език за “бързината” на пощенските услуги.
Днес децата дори не знаят
какво е телеграма
Иначе има всичко. Има таймер и график за всичко. Дори за това кога да празнуваме, кога да се радваме, кога да се поздравяваме. Таймерът е в нас и ние сме в таймера. Точно в 00:01 ч. на 2-ри януари годината вече е остаряла. Не на шега.
Днес е 4-ти януари. Аз просто исках да ви пожелая здраве, любов и благоденствие, но… телеграмата закъсня.