Някога имаше телеграми – най-бързата форма на “snail mail”. Идваха навреме. Е, с малки изключения, но все пак навреме. Получавала съм телеграма веднъж, преди Български пощи да пратят услугата в аналоговото минало. Още я пазя някъде – с червени лалета и интервали в краткия текст, ударени не където им е мястото. Романтика… Имаше и
пощенски картички в България
Пускаха се няколко дни по-рано и стискахме палци да пристигнат навреме. Защото пощата се събираше в определен час, обикновено следобед, товареше се на нощния влак към по-големия разпределителен център и оттам – докъдето. Минимум три дни, че дори и седмица. Още има пощенски картички, само че пътуват по-бързо.
Имаше и писма. На листове от тетрадка малък формат, на бели листове с изкривен текст, на карирани листове… Баща ми скъса шест, докато сложа обръщението точно в средата на реда. Пишех първото си писмо – до брат ми в Камбоджа. Истинско свещенодействие. Пътуваше със седмици. Неговите също. Редът на пристигане всъщност беше пълен безпорядък.
Свързваше ни хартията. Натискът върху страниците. Дебелината на писеца на химикала. Цветът на мастилото. Играта на въображението – как седиш на масата, какви емоции те владеят, какви чувства влагаш.
Думите значеха
Имаше време, в което поздравленията, посланията, изпълнени с грижа, топлота, обич, напътствия, мърморене, закъсняваха – но не ги отхвърляхме. Не ги връщахме. Не ги отминавахме с пренебрежение. Те винаги бяха навреме. Защото за тях всяко време е навреме. Украсяваха делника. Удължаваха празника. Пристигаха чакани, но неочаквано.
Беше време, в което нямаше Facebook и безименни поздрави за всички. Имаше слова на взаимност с истински свидните ни хора. Премислени. Почувствани. От сърце. Датата на клеймото беше единствено повод да цъкнем с език за “бързината” на пощенските услуги.
Днес децата дори не знаят
какво е телеграма
Иначе има всичко. Има таймер и график за всичко. Дори за това кога да празнуваме, кога да се радваме, кога да се поздравяваме. Таймерът е в нас и ние сме в таймера. Точно в 00:01 ч. на 2-ри януари годината вече е остаряла. Не на шега.
Днес е 4-ти януари. Аз просто исках да ви пожелая здраве, любов и благоденствие, но… телеграмата закъсня.
