Денят, в който мъртвите и живите в Мексико си уреждат среща

в Мексико
Денят на мъртвите- време за среща между два свята. Снимка: Ted's photos - Returns Late November via Foter.com / CC BY-NC-SA

Трагични неща сами по себе си не съществуват. В трагедии ги превръщаме ние със собственото си възприятие за света. Предполагали ли сте например, че смъртта може да бъде повод за усмивки и голям купон? Точно това се случва в началото на ноември в Мексико, когато тук се отбелязва Денят на мъртвите.

Това е празник, за който мексиканците се подготвят отрано. Мексиканският Ден на мъртвите донякъде напомня на нашата Задушница, но духът му е различен. Ако елинпелиновата кумица в Задушница обобщава: “Умрелите – лека им пръст, с живите – живей”, тук идеята е, че връзката между живите и мъртвите не се прекъсва.

Снимка: Geoff Livingston via Foter.com / CC BY-NC-SA
Снимка: Geoff Livingston via Foter.com / CC BY-NC-SA

Отбелязването на

Деня на мъртвите в Мексико

е отзвук от ритуалите на ацтеките отпреди 3 хил. години, свързани със смъртта на предците. Смъртта според традиционните представи на мексиканците съвсем не е краят на живота, тъй като той продължава в друго измерение. И в определени моменти жителите на двата свята – този и онзи, имат възможност да си “уреждат” срещи. Това се случва именно в Деня на мъртвите, а поредната възможност за среща с нашите любими покойници, естествено, е повод за радост. Всъщност, ние отбелязваме не Деня на мъртвите, а Деня на живите души, уточняват мексиканците.

Когато дошли испанските завоеватели, те били потресени от ритуалите, които, според тяхното възприятие, се подигравали със смъртта. Приобщавайки населението към католицизма, испанците се пробвали да изкоренят тази традиция. Но тя дотолкова силно се била вкоренила, че плановете на конкистадорите се провалили. Тогава те прибегнали до подход, който щял да им отнеме малко повечко време.

Кръст с черепи - пример за преплитането на преиспанската и колониалната традиции
Кръст с черепи – пример за преплитането на преиспанската и колониалната традиции

Църквата уж се примирила

с тази традиция. Но тържествата, отбелязвани през целия девети месец от календара на ацтеките, съвпадащ с втората половина на юли и началото на август от нашия календар, били пренесени на 1 и 2 ноември.

Така те съвпаднали с два католически празника – на вси светии и на всички починали. Католическите празници така и не успяват да изместят езическия, но традициите отчасти се преплитат. Пример за това са кръстовете, украсени с жизнерадостни черепчета, които около Деня на мъртвите могат да се видят навсякъде в Мексико. Днес празникът се отбелязва на 1 и 2 ноември. В нощта на първия ден се почитат починалите деца, на втория – починалите възрастни.

Денят на мъртвите е общ празник

за Мексико, но има разлики в отбелязването му в големите градове и селата, където повечето жители са от коренното население. Ако на село това е семеен празник, фокусиран върху човешката душа и общуването, в големия град духовната нишка се къса и се залага повече на купона.

Снимка: Ted's photos - Returns Late November via Foter.com / CC BY-NC-SA
Снимка: Ted’s photos – Returns Late November via Foter.com / CC BY-NC-SA

Дни преди празника по улиците на мексиканската столица се провежда шумен и весел карнавал, за който хиляди хора се дегизират като скелети. Събитието привлича много чужди туристи, а кадри от маскарада се предават от световните медии. По-възрастните мексиканци недоволстват, че техният Ден на мъртвите постепенно губи смисъла си под влиянието на друг езически празник – Хелоуин.

В седмиците преди и в самия Ден на мъртвите из мексиканските пазари дебнат скелети и просто черепи на хора и животни. Те са всякакви: захарни, дървени, каменни. Казват, че във времената преди Колумб, ацтеките пазели у дома си

Черепи от захар
Черепи от захар

черепи на победените врагове

за да ги ползват в символични церемонии. На пазара се предлага в изобилие и “пан де муерто” или хляб на мъртвите, а също така цветя. Много цветя, наричани “семпасучил” или “турта”, които ще послужат за издигането на възпоменателни олтари.

Алъш-веришът върви с пълна сила. Но щастливи в тези дни в Мексико са, както вече казахме, не само търговците. Всички са в очакване на сливането на нашия и оня свят и идването на духовете на покойниците. Мексиканците уверяват, че те наистина чувстват до себе си присъствието им.

На празника домовете на хората, които са загубили близките си скоро, са гостоприемно отворени за всеки. Гостите поднасят дарове за мъртвия, а домакините ги черпят с традиционна храна и напитки. Това е единственият път, когато срещата с мъртвия се състои у дома. От следващата година нататък тя се случва на гробищата, където по селата близките все още прекарват цяла нощ около гроба в спомени за починалите, приказки,

молитви и нощни самодейни представления

В доколумбовите времена ацтеките използвали маски в религиозните си обреди. След идването на испанците в изработката на маските навлизат католически мотиви. Маските и маскарадните костюми се приготвят отрано. В училищата на това занимание се посвещават отделни часове.

Снимка: Dis da fi we (was Hickatee) via Foter.com / CC BY-NC-SA
Един от най-известните празници в Мексико. Снимка: Dis da fi we (was Hickatee) via Foter.com / CC BY-NC-SA

“Предпочитаме децата да направят костюмите тук, а не вкъщи. В противен случай се получава съревнование между родителите кой е по-по-най. А тук ние помагаме на децата да усвоят традициите”

– обясняват учителите. И какво по-голямо удоволствие от това, да се появиш в Деня на мъртвите с лично изработен маскараден костюм!

Специално за срещата с мъртвите семействата почистват гробовете на своите близки и целите гробища, боядисват оградата. “В този ден нашите близки от отвъдното ни идват на гости, затова оправяме всичко. Такава е традицията“, обясняват мексиканците.

Гробовете се украсяват с жълти турти, символизиращи слънцето, живота и надеждата, любимата храна на покойниците и вода, с която да утолят жаждата си след дългото пътуване, както и свещи, които да осветяват пътя на мъртвите към дома. След срещите и разговорите идва ред на представленията, песните и танците.

Интересно е да се почувства от първо лице атмосферата на този празник, съчетаващ тъгата от раздялата с радостта от срещата и олицетворяващ тържеството на духа над материята. Неслучайно той е включен в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.


Вижте още… Гана – на погребение като на богашки купон

Отговор