Луси Ахариш: Израелка, жена, арабска мюсюлманка

Луси Ахариш
Луси Ахариш е изключително популярна в Израел. Photo by Kfir Ziv Photography

Запомнете името на Луси Ахариш. Арабка, която живее в Израел. И пише история. На народа и на страната си. Има безброй приятели и също толкова врагове. Но е смела и не се притеснява да казва това, което мисли. А то е революционно, без излишна дипломатичност. И думите ѝ се чуват. Гарантирано. Защото Луси е първият журналист с арабски произход, избран да води новините по израелски телевизионен канал, при това в най-гледаното време – т.нар. прайм тайм.

Нейни колеги казват, че не е никак лесно да си в обувките на Луси. Израелското онлайн издание Ynetnews.com посочва, че за Ахариш заплахите, расизмът в социалните мрежи и терорът са всекидневие. Заплашвана е от непознати, но и от близки хора. Дори от роднини, според които тя петни семейната чест и заслужава наказание (а то в такива случаи и в тази част на света е… убийство). Майка ѝ постоянно я моли да си държи устата затворена, защото се страхува от заплахите. А те валят.

“Възпитавай я правилно”.
“Луси трябва да бъде убита”.
“Ще ти я пратим на парчета в чувал за боклук”.

Защо е всичко това ли? Защото Луси не е като другите. Тя е открита, обективна, показва се, говори, възмущава се, бори се… На всичкото отгоре е красива и води светски живот. Не разбира насилието. И го (по)казва съвсем открито. Все тежки грехове, когато са извършвани от жена в арабския свят.

Луси Ахариш
Луси Ахариш е известна като телевизионна водеща. Мечтата ѝ обаче била да се занимава с театър.

Луси Ахариш е родена на 18 септември 1981 г. в южноизраелското градче Димона. Семейството ѝ произлиза от Назарет, но се мести в търсене на препитание. Луси и по-големите ѝ сестри се раждат там. Казва, че като дете е било трудно за нея да разбере какво точно значи да си арабин. Защото в дома ѝ се говорело както на арабски, така и на иврит. Винаги обаче се карали на арабски, пояснява тя.

Когато е на 5, Луси Ахариш се сблъсква очи в очи с терора

Семейството ѝ е на пазар в Ивицата Газа. По пътя наобратно автомобилът им е атакуван от терорист. Денят е горещ и затова баща ѝ отваря прозореца на колата, за да влезе малко въздух. В този момент малкото момиченце среща погледа на мъжа, който ще ги атакува. Секунди след това в колата им е хвърлен коктейл Молотов, който баща ѝ успява да изхвърли отново навън. Върху колата им обаче е метнат друг и тя се запалва. Луси и семейството ѝ успяват да се спасят. Но братовчедка ѝ, която също пътува с тях и по това време е само на 3, получава тежки изгаряния и месеци наред лежи в болница. Лицето на терориста се запечатва завинаги в съзнанието на Луси Ахариш:

“Така и не можах да проумея как може човек да е толкова зъл”.

Макар семейството ѝ да води светски начин на живот, далеч от религиозни традиции, в училище Луси неминуемо се сблъсква с дискриминацията. Унижавана е по най-различни начини. По това време самоубийствените атентати в района са всекидневие и навсякъде тя чува, че арабите са убийци, зверове и трябва да бъдат изтребени. За щастие, директор на училището ѝ по това време е един забележителен евреин, който не толерира никакви актове на дискриминация. Става дума за Меир Коен, който по-късно става кмет на Димона, а през 2014 г. е избран за социален министър на страната.

На 18 Луси отива да учи в Еврейския университет в Йерусалим. За да се издържа, започва работа в еврейски хотел, точно срещу старите градски стени. Открита, любознателна и чаровна, тя бързо научава абсолютно всичко, свързано с нравите на ортодоксалните евреи – правилата, молитвените часове и т.н. Интелигентна и съобразителна, тя бързо привлича вниманието на журналистите в града. И в крайна сметка, един ден стига до Тел Авив, където записва да учи журналистика.

Така постепенно стига до телевизията

Първо е харесана от израелския Канал 10. В крайна сметка, трудно може да се намери нещо по-атрактивно – арабка, живяла в малко еврейско градче, с перфектен иврит и приятен акцент, мюсюлманка, тъмнокоса, че и жертва на терористичен акт на всичкото отгоре. И веднага получава работа като водеща на новините. Както казва тя:

“Все едно ме блъснаха в дълбоката вода, а както е известно – арабите не могат да плуват. Та се наложи да започна изцяло отначало”.

Нещата обаче не вървят по мед и масло. Стига се до открит конфликт и след скандал тя напуска. Следват трудни времена. Наем, кола, скъп живот в Тел Авив. Луси е в затруднено положение, с големи кредити и никакви доходи. Чука на всички възможни врати, но получава само откази. Оправданието е, че е твърде висококвалифицирана.

Изпада в тежка емоционална криза. Дни наред не спира да плаче. Решава, че трябва да се махне – готова е да мие чинии в Ню Йорк, но трябва да си тръгне. И точно в този момент получава предложение да се включи в ново телевизионно шоу. А скоро след това – и да води новините на английски език по канал i24news. Започва да работи с цялото си сърце. От ранни зори до късна нощ.

Луси Ахариш
Луси Ахариш в качеството си на телевизионна водеща. Photo: i24 News

Скоро се превръща в същинска звезда

“Внезапно проумях мощта на думите. Разбрах, че всички гледат. Някои дори ме наричат “защитник на нацията”… Всъщност, хората тук са уморени да слушат, че арабите са убийци и терористи. Имат нужда да чуят и от самите араби, че тази ситуация е неприемлива и нещата могат да са по-добри”.

Луси обяснява, че на арабите в Израел се гледа като на втора ръка хора. Не живеят с евреите, децата не ходят заедно на училище и определено нямат социални и лични взаимоотношения. Расизмът е присъщ на всички, сякаш забравили историята от недалечното минало…

“На хората се гледа според цвета на кожата им, не според личните им достойнства… И то в Израел, чийто народ е преживял масови убийства и Холокоста… Народ, който не помни историята си, не може да е демократичен”.

В същото време тя разсъждава и върху факта, че държавата Израел все пак съществува. Хубава е, влиятелна, при това във възможно най-враждебната част на света, по думите ѝ. Луси Ахариш обича родината си, определено. Има само израелски паспорт и харесва страната си – държи да е ясно. Възмущава се от неща като това, че арабски представители не отиват на погребението на бившия израелски премиер и президент Шимон Перес. “С това само се налива масло в огъня”, убедена е младата жена.

В същото време Луси Ахариш е мюсюлманка

Луси Ахариш
Луси Ахариш. By Idan Sasson – Yosi Artzi, CC BY-SA 3.0, Link

И това също не е тайна за никого, а тя говори съвсем открито по темата. Казва, че религията не играе никаква роля в ежедневието ѝ.

“Вярваща съм и толкова”.

По времето, когато животът ѝ е в дълбока криза обаче, тя е изпълнявала стриктно доста религиозни практики. Молела се е по пет минути пет пъти на ден. В продължение на година. Стриктна, до степен майка ѝ да се обезпокои дали пък не отглежда последователка на Ислямска държава в къщата си. След година молитви се почувствала пречистена. И приключила с религиозните практики.

През 2015-а ѝ е оказана голяма чест. Луси Ахариш е избрана да запали факла на тържествата по случай Деня на независимостта на Израел. А мотото на честванията тогава е израелци на бъдещето”.

“Аз съм Израелка. Жена. Арабска мюсюлманка. В този ред”.

В началото на март 2018 г. Луси Ахариш отново взриви телевизията и социалните мрежи по целия свят. На английски (за да бъде чута от повече хора) за пореден път каза неща, които малцина си позволяват публично да изрекат. Повече за това вижте в текста за бунта на една арабка в Израел.


Припомнете си историята и на друга жена-бунтар в тази част на света – кюрдската Шакира Хели Лав, за чиято глава от Ислямска държава дават голяма награда

СПОДЕЛИ
Предишна статияКартината Мона Лиза: Историята на шедьовъра
Следваща статияБунтът на една арабка от Израел срещу геноцида в Сирия
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

Отговор