Томас Стивънс: Първият велосипедист обиколил света на колело

По време на пътешествието си през 1885 г. американецът минава и през България, а по-късно описва впечатленията си от родината ни в книгата си "Around the World on a Bicycle"

0
Стивънс в началото на околосветското си пътешествие с велосипед.

На 7 януари 1887 г. американецът Томас Стивънс завършва първото в света околосветско пътешествие с велосипед, изминавайки близо 22 хил. километра в продължение на четири години.

По време на пътешествието си Стивънс минава и през България и прави едно доста любопитно описание на страната ни в книгата си Around the World on a Bicycle, установи Lifebites.bg.

Thomas_Stevens_bicycle
Томас Стивънс, цветна гравюра от 1887 г.

Томас Стивънс e роден през 1854 г. в Беркхамстед, Великобритания. Когато е на 18 г., той напуска семейството си и заминава за САЩ. През 1884 г. си купува велосипед penny farting – с огромно предно и с миниатюрно задно колело. Колелото е модел Standard на чикагската фирма Pope Manufacturing Company.

Стивънс решава да направи първото околосветско пътешествие с него

В края на 1884 г. той прекосява цяла Америка и се отправя към Ливърпул с параход, където пристига през април, 1885 г. Оттам Стивънс продължава приключението си на две колела, като преминава през Франция, Германия, Австрия, Унгария, Словения, Сърбия, България, Румъния и Турция.

Пътешествието на Стивънс не остава незабелязано у нас и е описано през 1897 г. от публициста Стефан Бобчев на страниците на сп. Българска сбирка. Бобчев научава за Стивънс от руското списание Природа и люди и на свой ред пише статията Един американец – велосипедист за България и българите.

 В нея българският автор информира читателите си, че Стивънс „преминал през цяла Америка до Ню-Йорк, гдето се качил на параход и отишел в Англия. От Англия през Франция, Германия, Австро-Унгария, Сърбия, България, Источна Румелия и Турция той се озовал в Мала-Азия. Обиколил той тъзи страна, гдето посетил Армения и, през Кюрдистан, отишел в Персия. От Персия той пак по море пътувал за Индия и, като я преминал напреки до границите на Афганистан, продължил своето пътуванье през Китай и Япония, а от там пак на параход се върнал в Америка, от гдето бил тръгнал“.

stevenslg
Томас Стивънс с велосипеда си.

Стивънс прекосява сръбско-българската граница през май, 1885 г., преминавайки през Цариброд (днешен Димитровград) и веднага попада на горист и неудобен за „яхание“ на велосипеда път.

На българска територия Стивънс среща “дребни кончета, обременени с непосилен товар”

които разкарват стоки между София и Ниш и които се плашат при вида на велосипеда. Стивънс вижда стада кози с пастири, които нямат понятие от цивилизация.

Описанията на американеца са грубовати и натуралистични. Той е впечатлен от черния хляб с пясък и остатъци от варено пиле в него, който му е сервиран в някакъв крайпътен хан. Както и от липсата на елементарни хигиена сред българите. Стивънс описва нечистите софийски механи, в които ястието – хляб и нарязани краставици – се подава на „недодялани, плоски, дървени танури“.

Американецът пише и за стражата пред княжеския дворец, облечена във вехти униформи, както и за изморените работници, които спят само три часа и половина в денонощието.

Thomas-Stevens's-bicycle-journey-EN
Маршрута на околосветското пътешествие на Стивънс.

Стивънс продължава с описанието си на столицата:

„Селените в дебели дрехи носеха в града кърчази с мляко от най-близките чифлици, ферми. Аз възпрях няколко от тях, за да проверя качеството на млякото и намерих го все нечисто и в таквиз съдове, които повидимому никога не се измиваха. Някои носеха на плещите си цедилки с сиренье, суроватката течеше из цедилките в гърбовете им. Ако любовта към чистотата е свързана с набожността, то се разбира защо българите са далеч от тази последнята. Те се също така нуждаят от цивилизуващото влияние на сапуня, както и в много друго, и ако ли пионерите не сполучат да им присадят християнската религия и цивилизация, то не е зле да се направи опит за сега да се основат една или две народни сапунджийници в страната.“

След София Стивънс се отправя на юг, преминавайки през Ихтиман с неговите разнебитени улици, но и с топлата, плодородна долина по поречието на Марица. С дузината минарета на Пазарджик и с живописното разположение на Пловдив. В тази част от пътеписа си Стивънс акцентира върху

всеобщата разруха, бедността и разноликата етническа физиономичност

Върху ориенталската шарения и съжителството на хората и добитъка, скитащ навсякъде. Американецът също така отбелязва, че между турци и българи след Освобождението все още има стари сметки за уреждане. Не пропуска да спомене и циганите, които като че ли имат “упорна ненавист” към всеки труд.

ThomasStevens-drawingfrombook-inJapan-page452
Томас Стивънс в Япония.

Стивънс продължава пътешествието си, като заминава за Истанбул, където си купува пистолет заради опасения от крадци по пътя. Обиколката на Азия продължава с Армения, Кюрдистан, Ирак и Иран, а

зимата американецът прекарва в Иран като гост на шаха

След това Стивънс продължава през Китай и Япония, където приключва пътешествието си на 17 декември, 1886 г., по време на което е изминал почти 22 хил. километра.

В следващите години Томас Стивънс участва в много други велосипедни експедиции. През 1895 г. той се завръща в родната си Англия, създава семейство и става мениджър в лондонския театър Garrick. Умира от рак на 24 януари 1935 г. в Лондон.

Вижте карта на маршрута на околосветската обиколка на Томас Стивънс.

Отговор