Българските политици в западни карикатури

0

“Върху френската карикатура въобще у нас съществува една твърде смътна и едностранчива представа. За нея съдим по някои хумористични вестници от парижките булеварди, защото само те попадат в България. И понеже те са пълни всякога с леки жени, съблазнителни със своите рисковани пози или с дъха на жизнерадостна чувственост, който вее от техните дантели, шлифове и фалбали, ние мислим, че френската карикатура е преимуществено порнографска, че вдъхновението ú всякога е весело, че темите ú са еднообразни и цинични, че рисунъкът ú, макар и лек и грациозен, е без изразителност, и че въобще тя няма нищо общо с изкуството – ни по замах, ни по пориви, ни по естетически стремления. Очевидно е, че това мнение е толкова вярно, колкото би било вярно, ако за поезията на Франция съдехме по блудкавите и безстидни (от руски – безсрамни) куплети, които се пеят по шантаните”.

Симеон Радев и княз Кирил Преславски
Симеон Радев (вдясно) и княз Кирил Преславски преди срещата си с американския президент Хърбърт Хувър, Вашингтон, 1929 г.

Това пише видният български писател, дипломат, историк, революционер и публицист Симеон Радев в книгата си “Погледи върху литературата и изкуството” – сборник от статии, публикувани от него в сп. “Художник” през първите десетилетия на ХХ век.

Поривът за осмиване на политическите личности е вероятно толкова стар, колкото и самата политика и свързаните с нея сатирична поезия и карикатура. И докато първата съществува от хилядолетия, то политическата карикатура е сравнително модерен феномен, защото за разпространението ú са необходими печатници, мастило и хартия.

карикатури
Първа страница на политико-сатиричния седмичник La Caricature.

Преди малко повече от година терористичните атаки в редакцията на Charlie Hebdo, при които бяха убити 17 души, разтърсиха света. Малцина обаче знаят, че Франция има дълга традиция в политическата карикатура, която далеч не започва с основаното през 1970 г. сатирично списание.

Политическата карикатура във Франция започва своето съществуване по времето на Френската революция.

През XIX век политическата карикатура се превръща във важна част от френската преса

карикатури
Тази карикатура на Оноре Домие, публикувана в La Caricature представя френския крал Луи-Филип като Гаргантюа, прословутия герой на Рабле, и става причина за това художникът да прекара половин година в затвора.

Изкуството на карикатурната политическа рисунка достига своята връхна точка в известния политико-сатиричен седмичник La Caricature, създаден през 1830 г.

Един от неговите редовни сътрудници е Оноре Домие (1808 – 1879), най-видният френски карикатурист на ХIХ век, който така разгневява властите с карикатурата си на френския крал Луи-Филип, че през 1832 г. е вкаран в затвора за шест месеца.

Същата година Домие започва да работи за току-що основания сатиричен ежедневник Charivari.

карикатури
Сатирична карикатура на княз Александър I Батенберг, публикувана на корицата на американското сп. Puck месец след детронирането му през 1886 г.

България в края на XIX и началото на XX век е замесена в сложни геополитически игри. Разбира се, страната няма как да остане встрани от вниманието на западната преса и в частност това на карикатуристите.

В САЩ списанието “Puck” в броя си от 8 септември, 1886 г. публикува на корицата си карикатура на Александър I Батенберг, която коментира преврата, извършен срещу него месец по-рано. Текстът под нея е

“Който се смее последен, той се смее най-добре”

карикатури
“Как той “абдикира”” – карикатура в американското сп. Puck от 1886 г.

В друга карикатура, публикувана в същия брой на “Puck” и озаглавена “Как той “абдикира” са показани Австрия, Русия и Германия, които задружно изритват княза извън пределите на България. След организираната от Русия кампания за отстраняването на Александър I от трона, Стефан Стамболов с помощта на Сава Муткуров и група военни извършват контрапреврат и връщат княза в България, но след като нито Александър III, нито Ото фон Бисмарк го подкрепят, той решава да абдикира и на 26 август 1886 г. заминава от Лом с параход за Виена.

карикатури
Карикатура във френското списание Le Petit Journal по случай обявяването на Независимостта на България на 22 септември, 1908 г. На нея Фердинанд къса парче от Турция с надпис “България”, а австро-унгарския император Франц Йозеф – “Босна и Херцеговина”.

В началото на XX век на дневен ред е българският национален въпрос и една война между България и Османската империя изглежда все по-вероятна. През 1908 г. страната обявява независимостта си, а с последващата промяна на Търновската конституция титлата на Фердинанд е променена от княз на цар. Сменя се съответно и официалното наименование на държавата – от Княжество България на Царство България.

Царство България влиза в Първата световна война на 14 октомври 1915 г., с обявяването на война на Кралство Сърбия, като застава на страната на Тройния съюз. През 1917 г. в Париж е отпечатана серия пощенски картички, които изобразяват страните от Антантата (Великобритания, Белгия, Франция, Италия, Япония, Черна гора, Румъния, Португалия, Русия и Сърбия) като красиви пеперуди. В същото време държавните глави на Тройния съюз (България, Турция, Австро-Унгария и Германия) са представени като отвратителни членестоноги.

карикатури
Цер Фердинанд, изобразен като огромен стършел, прикован със сабя.

Цар Фердинанд е нарисуван като гигантски стършел

сякаш прикован със сабя в ентомологическа колекция. Случайно или не, художникът е постигнал алюзия със страстта на Фердинанд към колекционирането на насекоми, както и с малко известния факт, че новината за избирането му за български княз го застига по време на екскурзия за лов на пеперуди.

Цар Фердинанд не е единственият български политик, който става жертва на острото перо на френските карикатуристи. Lifebites.bg откри неизвестна до момента колекция от оригинални, никога непубликувани карикатури на неизвестен френски художник отпреди повече от век, които представят важни събития в историята на България.

Вижте ги в галерията по-долу: 

Вижте още: България в карикатури на страниците на сатиричното списание Punch

Отговор