Жозефин Бейкър: Първата цветнокожа суперзвезда

Жозефин Бейкър
Жозефин Бейкър спокойно може да се нарече първата тъмнокожа суперзвезда. Снимка: biography.com

Тя тръгва буквално от нищото. И се превръща в най-известната жена в света. Дръзка, красива, смела, провокативна, можеща. Разбива на пух и прах всякакви табута, свързани със сексуалността и с цвета на кожата. Жозефин Бейкър. Символ на разкрепостеността и липсата на граници в таланта.

Жозефин Бейкър е родена на 3 юни 1906 г. в Сейнт Луис като Фрида Жозефин Макдоналд. Бащата изоставя майка ѝ още, докато е бременна и бъдещата звезда никога не се запознава с него. Дори се води незаконнородена. Расте в изключително бедна и абсолютно неграмотна среда. Изобщо не е желана и не получава нищо, подобно на обич.

Няма много изходи от такава ситуация

за тъмнокожи деца като нея. Но тя се хваща за абсолютно всяка възможност. Една от тях е бракът. На 15 тя вече бяга от… втория си съпруг Уили Бейкър. Защото е открила нов изход. Шоубизнесът. А Жозефин явно е родена точно за него.

През 1921 г. тя пристига в Ню Йорк. С харизмата си за кратко време покорява театралните сцени на черните водевили. И макар по-късно да твърди, че в Америка не е могла да разкрие таланта си, реално оттам започва всичко. По малък и не чак толкова забележим начин, но първата стъпка вече е направена. Един ден идва предложение да се присъедини към трупата на ново черно шоу в Париж. И без да се колебае, тя заминава.

Жозефин Бейкър
Първият тъмнокож секссимвол. Photo credit: UpNorth Memories – Donald (Don) Harrison via Foter.com / CC BY-NC-ND

Прави същински фурор в Париж през 1925 г. Превръща се моментално в суперзвезда благодарение на еротичните си танци, при това появяваща се на практика гола на сцената. Нейна запазена марка става поличката от изкуствени банани, с която танцува едновременно смешно и толкова секси. Буквално за една нощ животът ѝ се преобразява, точно като в приказките. Прекъсва договора си с трупата и се хвърля в голямата вода на шоубизнеса сама.

Онова, което не може да бъде видяно по това време в Ню Йорк, буквално обръща Париж с главата надолу. В Европа

Жозефин Бейкър е “екзотично цвете”

докато в родината си е предразсъдък. По това време в Америка животът е разделен на бял и черен. И това, което е позволено за белите, е забранено за черните. В Европа пък има интерес към африканската култура и Жозефин идва точно навреме – тя е образът на всички фантазии, но наяве.

Танците ѝ са някак футуристични за времето си. Туист, хип-хоп, брейк… Шоуто ѝ – твърде “зряло”. Парижанки по това време копират прическата на Жозефин, стила ѝ на обличане. Самата тя третира постоянно кожата си с лимон и слага белеещ грим, за да добие кожата ѝ по-светъл оттенък. В същото време, в луксозните морски курорти богатите французойки трупат загар и това е мода, която се дължи изцяло на Жозефин.

Жозефин Бейкър
Жозефин Бейкър от ван Донген. Photo credit: Cea. via Foter.com / CC BY

Жозефин Бейкър е в центъра на вниманието и на интелектуалните кръгове. Писателят Ърнест Хемингуей, художниците Пикасо и Кес ван Донген, фотографът Ман Рей, архитектът Льо Корбюзие – всички те я обожават, а тя е тяхна муза. Намира начин винаги да се променя и постоянно да се преоткрива. Популярността ѝ расте с всеки изминал ден. Появяват се кукли Жозефин Бейкър, снима се в реклами, а

известността ѝ отива далеч отвъд Париж

Не само френската столица, в краката на Жозефин е цяла Европа по това време. Жителите на Стария континент не са виждали нищо подобно досега. Тъмнокожата Жозефин е гола, прави шантави физиономии, танцува като луда – като малко щуро дете, без задръжки. Но е толкова секси! Получава десетки, ако не и стотици хиляди любовни писма и поне няколко хиляди предложения за брак.

През 1935 г. тя решава да се завърне в Америка, за да покаже в какво се е превърнала. Пък и американската преса доста старателно следи случващото се с нея на Стария континент. Това, което заварва у дома обаче, е стряскащо. Нещата са станали дори по-зле от преди. Позволяват ѝ да резервира стая в нормален (не “черен”) хотел, но само при условие, че ще влиза единствено през сервизния вход. Шоуто ѝ пък е прието като скандал. Критиката я съсипва. И тя се завръща в Европа с разбито сърце. А на 35 се отказва от американското си гражданство и получава френско.

Жозефин Бейкър
Бейкър в прочутата си бананова поличка.

В този момент над Европа облаците се сгъстяват. Нацистите идват на власт в Германия и забраняват всичко, подобно на Жозефин като неморално. Окупират френската столица. И за нея това е ясен знак, че в живота ѝ е дошъл

момент за нова роля

Включва се в редиците на френската съпротива. Дава им на разположение дома, колата и най-важното – славата си. За доверието, което ѝ гласуват, тя се отплаща с огромен кураж. За нея не е проблем – немците виждат единствено еротична звезда в нейно лице. Хора от съпротивата пътуват постоянно с нея уж като музиканти, уж като членове на екипа ѝ зад сцената.

Използва популярността си, за да пренася важни съобщения, скрити на тайно място. Рискува да бъде хваната и арестувана с всички последствия, но знае, че никой няма да дръзне да го направи – та тя е Жозефин Бейкър! Не само, че не я арестуват, а дори раздава автографи на немските войници, докато крие между голите си гърди тайните на контраразузнаването.

През 1941 г. тя напуска Франция до края на войната. Заминава за Мароко. И има сериозни проблеми със здравето. Дори се съобщава, че е починала от перитонит. Но не е изключено да го прави с цел да се скрие от центъра на вниманието. След завръщането си обаче ще бъде

Жозефин Бейкър
През 1950-та в Хавана, Куба.

почетена от държавата като същински герой

Получава ордени и медали за храброст като героиня на френската съпротива и разузнаването. Връща се в развлекателния бизнес. Но редом с това все повече се включва в кампании за грижа на осиротели деца. Пък и шоупрограмите намаляват. Тя не е първа младост вече. И сама разбира, че годините на банановата поличка безвъзвратно са отминали. Решава да покаже другото си лице.

И се хвърля в нова борба. Иска да види свят, в който цветът на кожата ѝ да няма никакво значение. Но времената вече са други. Даже и Америка вече може да я приеме. И най-после Черната Венера успява да триумфира на родна земя. Тя е наистина вече на върха. Печели по 20 хил. долара на седмица, програмата ѝ е пълна за следващите 6 месеца. И тогава идва поредният удар.

През 1949 г. в прочутия Сторк клуб става скандал на расова основа. Жозефин Бейкър е бясна. Реагира остро. Включително с критики към известен журналист, неин приятел по това време, задето не я е защитил. В крайна сметка визата ѝ (тя вече е французойка и за Америка ѝ трябва виза) е отнета и тя е реално прогонена. Ще мине десетилетие, преди да ѝ позволят отново да влезе в САЩ.

Жозефин Бейкър
Любимият дом на Жозефин Бейкър – Шато де Миланд в Южна Франция. Photo credit: Cea. via Foter.com / CC BY

По това време прави и друго нещо. Започва да осиновява деца от целия свят. Да ги засипва с любовта, която никога не е имала като дете. Създава Семейство на дъгата, както сама го нарича. Иска да покаже на света, че деца от всякакви раси, етнически произход и религии могат да бъдат братя и сестри.

Осиновява 12 деца

2 момичета и 10 момчета откъде ли не – Алжир, Колумбия, Япония, Корея, Финландия, Франция, Израел и др. Но мечтата ѝ се оказва твърде дръзка за нея самата. Скоро изгубва цялото си състояние. Дори любимия си дом.

Принцеса Грейс ѝ протяга ръка. Подарява ѝ апартамент в Монако, където децата ѝ отрастват, макар и далеч от нея. Далеч, защото Жозефин Бейкър отново е на сцената. И пътува много в подкрепа на различни каузи. Връща се в Америка в подкрепа на Мартин Лутър Кинг. Говори на митинг във Вашингтон през 1963-та.

Идва и в България. Да, това става през 1972 г. на Златния Орфей

Жозефин Бейкър
Плакатът за последното представление на земята на легендата Жозефин Бейкър.

На 8 април 1975 г. решава да направи бляскав бенефис по случай 50 години живот на сцената. Зад гърба ѝ финансово и щедро стоят принц Рение и принцеса Грейс от Монако и Джаки Кенеди-Онасис. Билетите са изчерпани като топъл хляб. Налага се да се вкарват допълнителни сгъваеми столове за допълнителните гости. В публиката са София Лорен, Мик Джагър, Шърли Беси, Даяна Рос, Лайза Минели. Жозефин отново се чувства млада. А всички – публика, преса, критика… за пореден път са очаровани!

Само броени дни по-късно получава мозъчен кръвоизлив. Открита е в леглото си, сред множество вестници, възторжено описващи фурора на 50-годишния ѝ бенефис. Повече не идва в съзнание. Сърцето спира да бие. Като герой от войната с ордени и медали, на Жозефин е отдадена чест, която никоя друга жена, при това родена американка, няма да получи. Държавно погребение с 21 топовни салюта.

На почти 69-годишна възраст, след като е оставила дълбока диря в историята на 20 век, тя си тръгва. Така внезапно, както се е появила – за една нощ. Като легенда, като символ, като момичето с банановата поличка, което никога няма да бъде забравено.


Вижте още историята на Тина Търнър между драмата, славата и душевния мир

СПОДЕЛИ
Предишна статияВреме за поезия: Христо Ботев – В механата
Следваща статияКауза Златната ябълка: Да подкрепим една родна магия
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

Отговор