Личните Венери на художничката Нора Ампова

Нора Ампова

Когато питат Бернардо Бертолучи “Кое е най-великото събитие през ХХ век?” – той отговаря “Сексуалната революция”. Според него именно тя, а не политическите революции, е допринесла най-много за коренните промени в човешките отношения. Нора Ампова носи онова излъчване на момичето от филм на Бернардо Бертолучи, а той е от режисьорите, които много ловко, по фройдистки, разкриват душевността на персонажите си.

Разголват ги, без да ги разкриват напълно, остават мистериозни. Младата художничка се е заела с подобна задача чрез изложбата си Лична Венера – 13 живописни платна на няколко

млади жени, които не са богини

родени от морската пяна, но със сигурност знаят какво е да нараняват, да ги нараняват, познават изневярата, грешките, лъжат, крещят, мълчат, плачат, смеят се, бягат, крият се, разголват се, разкриват се, пазят се…

И няма какво да се заблуждаваме – адски вдъхновяващо и мотивиращо е, когато един млад художник има онзи замах и притежава дълбочината на истинския творец, за да разтвори в маслените бои, които използва, сетивността на няколко съвременни Венери!

1526727_10202355461303803_601304498_n
Нора Ампова

Здравей, Нора! Как си след толкова много работа около изложбата?

Здравей! Удовлетворена съм от работата, която свърших. Сега се наслаждавам на свободните си дни, но не пропускам ден, в който да не посетя изложбата. Всеки път като застана сред картините виждам нещо ново и се изненадвам от себе си. Забавно е.

Да наредиш картините си за изложба е като да видиш книгата си вече издадена. Как ти се стори твоя роман Лична Венера?

Хаха, е чак роман… определям серията платна по-скоро като кратки есета или поезия… Всяка история е лична и различна. Постарах се да пренеса зрителя в един по-интимен и хаотично подреден свят. Трудно ми е сама да се оценявам, предпочитам публиката да го прави, това е и една от причините да се общува чрез изкуството.

Нали се сещаш, че много често на гърба на романите винаги има цитати от автора, дали от романа, дали за романа. Влез в ролята на автор, какви са твоите думи за твоята корица?

Интересна гледна точка поемаш като препращаш картините към литературата. Донякъде целях точно този ефект на въздействие. Харесва ми, когато изкуствата се преплитат по деликатен начин, но наистина смятам, че моята работа е да рисувам, още не съм достигнала етапа да пиша рецензии.

Katarina
Катарина – една от картините на Нора Ампова.

Ок, рецензиите ги оставяме на другите. Кажи ми каква е съвременната Венера?

Хм… На пръв поглед не се различава от своите предшественички от изминалите векове. Има обаче една сериозност, която излъчват лицата на моделите, дори дистанцираност, нещо като преосмисляне на настоящия момент. Всяка епоха има своята особеност и неведнъж се е спекулирало с мястото на жената в мъжкия свят. Днес през 2015 г.,

жената е силно еманципирана

и амбицирана да отстоява равенството си с мъжете в обществото. Именно това ми е любопитно в днешната Венера. Искам да намигна към тази тема, самата аз търся отговори на въпроси като “Трябва ли жената да се състезава толкова?”, “Не е ли първо жена?”, ама “Каква е тази жена?”. Доста са въпросите в главата ми.

Имаш един автопортрет в изложбата си, не се ли изкуши да присъстват още твои портрети?

Определено се изкушавах до последно да покажа малко повече и от мен, но в крайна сметка прецених, че рисувайки отдадено няколко месеца, аз вече присъствам във всяка една от картините. Клишето, че художникът винаги рисува себе си, пасва идеално в тази ситуация. Това, което излиза от ръцете ми, съм аз. Ако е достатъчно искрено, няма начин да се направи грешка и винаги ще се усеща енергията на автора, независимо какво е изобразено на платното.

Има ли нещо общо между всички тези момичета, които си нарисувала и е ясно, че са част от живота ти?

Да, има общо по много параграфи, но основната прилика я обясних донякъде с отговора на въпроса за съвременната Венера. Това е тя – женствена, сериозна, сексуална, мистериозна, озадачена. Изглежда удовлетворена и в хармония със себе си. Трябва да си силна жена, за да успяваш да задържаш всички тези епитети върху себе си.

Mina (1)
Мина – през погледа на Нора Ампова

Да кажем, че това е изложба, посветена на съвременната млада жена – с нейните позитиви и негативи. А картини с препратки към съвременния млад мъж предизвикателство ли са теб?

Определено стои една такава идея за мъжка серия. След откриването на Лична Венера, получих много запитвания дали ще реализирам серия с мъже. Харесва ми, че хората се замислят и дори си представят следващ проект! Не е изключено да го осъществя, в моя живот присъстват доста интересни мъже, които заслужават да бъдат показани.

Какъв е саундтракът на Нора Ампова и нейното изкуство?

Хехе…. Музиката е неделима част от моето ежедневие. Понякога си правя експеримент, докато рисувам, да се отдам изцяло на ритъма от парчето, което слушам и да позволя на картината да поеме тази вълна, дух и експресия. В повечето време това е рок музика – блус, гаражен рок, инди, псайхъделик. Но не се ограничавам, обичам и трип хоп, фънк… Има дни, в които перфектният саундтрак е тишината!

1487996_10202269269549063_993660179_o
Нора Ампова

Докъде стига смелостта ти в изкуството?

Определям се като артист, който не обича да се ограничава в определени стил и подход в изкуството.

Обичам да експериментирам и да провокирам

В това отношение съм смела. Но вътрешното ми усещане е, че имам още много какво да развивам в себе си. Иска ми се все по-малко да обръщам внимание на предразсъдъците и вътрешните гласове в главата ми… (смее се)

Клише ли е, когато един човек на изкуството се оправдае с “Нямам муза”?

Ами, определено това звучи като несериозен отговор. Според мен истинският творец трепти във всеки един момент и е нащрек да поеме “музата”, която му се изпречи на пътя. Ако каже, че “няма муза”, това е тъжно, защото просто той не я вижда. Следователно това е жалко, защото този “артист” не е посветен изцяло на изкуството си.

10276997_10205808363200457_6730993326371599818_nИмаш много изложби зад гърба си, твои картини са в лични колекции на европейски колекционери. Срещаш ли се лично с тях?

Срещам се. Миналото лято се случи най-голямата и важна продажба до този момент. Беше в един топъл юлски ден, когато нетърпеливо крачех из тогавашното си ателие на ул. Кракра. Понеже ателието бе с миниатюрни размери, наредих картините си на огромната тераса – там посрещнах Юго Вутен – известен белгийски колекционер. Поради непредвидим силен вятър, който се появи, картините една по една започнаха да падат.

Това направи ситуацията комична и симпатична, защото заедно се затичахме да “спасяваме” картините. Това ни развесели и разчупи тази така сериозна среща. Няколко месеца по-късно девет мои картини бяха показани

в неговия частен музей-град Херенталс

близо до Антверпен. Изложбата носеше наименованието Мy Name is Artist и представяше новите попълнения в колекцията му. Преобладаваха имена на млади, български живописци.

Нора, много се изкушавам, не мога да не те питам какво е мнението ти покрай всички тези полемики, които се разразиха около паметника на Самуил?

Ох, много съм се смяла на всичко, което видях и изчетох по темата. Също така се нервирам за това как лесно се поддаваме да ни разсейват с подобен тип ситуации, за да се отклони вниманието от истински съществените проблеми в държавата, съществуващи вече повече от 25 години… Като художник не харесвам визията на паметника, смятам, че изначално подходът е сбъркан, бутафорията ми идва в повече, а светещите очи са капакът на объркаността и безизходицата, които са надвиснали като ореол над паметника.

Все пак смятам, че

всичко това е изключително полезна случка

Аз лично си изясних много въпроси, свързани манталитета и естетиката на българина. Хубаво е от време на време да си отворим очите за реалността, която ни заобикаля, защото е лесно да живеем в някакъв си наш измислен малък свят.

11390356_10205808361360411_8776078447107169594_n


Нора Ампова е откровена, без да е многословна, целенасочена и самокритична, което ú дава пълното право да бъде критична и към другите. Тя е тук – в България, в София, но къде ще бъде след време и тя не знае. Аз ú пожелавам следващатú изложба да бъде в Барселона, защото Барселона ú отива!

Можете да разгледате нейни картини на сайта ú – http://noraampova.com/.


Вижте още… българката в картините на Мария Илиева

СПОДЕЛИ
Предишна статияТарпаните – дивите коне на България, герои във филм
Следваща статияУжасната история на децата роби на Швейцария
Радослава Топалова
В първи клас исках да стана космонавт, а след това да танцувам с пера по тялото, точно като онези наперени жени от пищните италиански телевизионни предавания. И двете бързо отминаха – не бих издържала тестовете на НАСА, както и да се разхождам по пухове и чорапи на сцена, но някак естествено музиката и изкуството са част от живота ми. У дома гости се посрещаха на фона на Queen или класическа музика. Продължавам тази традиция. Животът ми е колоритен, но си е мой. Ще ви запознавам с хора, които смятам, че са вдъхновяващи, смели, умни, талантливи и органични. Ако ми се доверят, значи са ми повярвали. Правила съм стотици радио интервюта – добри и направо ужасяващи, с някои се гордея. Срещите с различните хора са като психологически експерименти – трябва да ти стиска, но и да знаеш, че не знаеш какво те очаква!

Отговор