Густав Климт – любовчията с хипи визия и голямо сърце

0
Климт
Восъчната статуя на Климт в музея Мадам Тюсо. Снимка: Debarshi Ray via Foter.com / CC BY-SA

Никога не съм се прехласвала по изобразителното изкуство – не само на Густав Климт, ами и по принцип. Не разбирам от техники на рисуване, стилове, епохи. Но винаги когато успея да свържа някоя картина с вълнуваща история, особено ако е любовна, я нареждам в специална галерия в сърцето си. И едва ли е случайно, че най-често там присъства виенският художник Густав Климт.

За разлика от други свои колеги, той поне е носил короната на славата приживе. Още тогава е бил легенда. Проявява таланта си – наследен от баща му, от 14-годишен. Печели стипендия за Виенското училище по изкуства и занаяти и скоро става известен. На 26 г. получава златен орден за заслуги, а на 28 – императорска премия.

Расте с присъствието на Густав Малер, Зигмунд Фройд и други прочути личности в съседство. А налагането му като художник

нарежда Климт сред автрийската бохема

През 1897 г. във Виена учредява школата Сецесион. Целта ѝ – истинските художници да се наложат над галерийното изкуство.

Междувременно обикаля Австрия и заедно с брат си оформя ключови за епохата архитектурни обекти: павилиона на минералната вода в Карлсбад, столичния Бургтеатър, вилата на императрица Сиси.

Когато рисувал, бил особено стриктен и последователен. Пристигал без закъснение и носел със себе си рамка на бъдещата картина. Все от нея започвал (брат му правел много хубави рамки).

В любовта обаче бил голям либерал. Меко казано. Онова, което са шушукали за него навремето: “голям женкар”. Така и не се жени. Но и без брак, той е като венчан за Емили Фльоге. Ала за нея – след малко. Някои биографи ще ви кажат, че

14-те му деца

са все от нея. Ала ние хич не сме сигурни в това. Според други източници от тях той е признал три. Или “най-малко три”. С толкова многолюдно поколение е трудно да бъдем точни.

Още по-скандален за съвременниците си е със своята работа. В картините му централно място заема женската красота. Разбирана от Климт най-вече като голота.

В това се уверили и гостите при откриването на Тържествената зала на Виенския университет. Художникът, на когото било поръчано да я изрисува, скандализирал публиката с еротичните фигури по тавана. Голи девойки, бременни жени, еднополови и разнополови двойки… Незабавно било наредено рисунките да бъдат заличени.

„Цялото изкуство е еротика“, смятал Климт.

Вече на всички било ясно, че тя хич не е тема табу за художника. И макар това да е възмущавало Виена – определяли са интереса му към женското тяло като неприличен и вулгарен – в нашите претръпнали на голотата дни изкуството му по-скоро излъчва романтика и спокойствие.

Неговите музи

– от обикновени селски жени до дами от австрийския хайлайф и знатни особи, излъчват все същата интимност. Личи си, че са били обожавани от него.

„Никога не съм си правил автопортрет. Твърде слабо се интересувам от себе си като обект на изображение в сравнение с останалите хора, особено жените“, казвал той.

Авантюрите му били с дами от всякаква класа. Харесвали го не толкова заради красотата или пък таланта му. Привличало ги повече дивашкото му излъчване, граничещо с хипи визия – волност, каквато само истински майстор на четката можел да си позволи тогава.

Сред обектите на неговата артистична (и не само) страст попадат моделът Мими Цимерман и Адел Блох-Бауер. Последната е богатата светска дама от еврейски произход, героиня от една от най-скъпите картини в света, известна като Жената в злато, Адел Блох Бауер I (защото после Климт я е рисувал и още ведънж) или просто

Климт
Адел Блох Бауер I. Снимка: markldiaz via Foter.com / CC BY-SA

Златната Адел

Тази картина, продадена преди няколко години за 135 милиона долара, си има своя тайна. Ако я гледате под определен ъгъл и си пожелаете нещо, по ъгълчетата на устните, можете да определите дали Адел се усмихва или сърди. Усмивката вещае сбъдване на желанието.

Адел била дъщеря на влиятелния банкер Мауриц Бауер, а съпругът ѝ бил крупният захарен магнат Фердинанд Блох. Последният знаел за забежките на жена си с известния художник и им спретнал хитро отмъщение. А именно – поръчал на Климт портрет на Адел.

Знаел, че художникът ще се отегчи от постоянното присъствие на влюбената богаташка. Също както индианците навремето оковавали в общи вериги неподходящите влюбени, за да се намразят. Така и станало. Работата по картината продължила 4 години, а отношенията между двамата постепенно гаснели.

Голямата любов на Климт

обаче не била Адел. Казвала се Емили Фльоге – собственичка на виенско модно ателие. Срещнали се, когато той бил вече на 32 г. Тя – едва на 18. По-малката ѝ сестра била омъжена за брат му.

Също както братя Климт работели съвместно, така и сестри Фльоге били успешни бизнесдами със салон за висша мода на една от най-оживените търговски улици във Виена. Емили е автор на повечето мозаечни рокли с геометричен принт по платната на художника. Включително и на онази от Жената в злато. Връзката ѝ с Густав ѝ осигурявала все повече клиентки от бохемската му среда.

Климт
Целувката. Снимка: babydriver79 via Foter.com / CC BY

И тази история оставя знаменита картина след себе си:

Целувката

На нея са изобразени тъкмо Густав и Емили.

Дали са се прегръщали със същата страст и когато той издъхва в ръцете ѝ? Не знаем. Ясно е само, че големият Климт си отива от този свят заради… грип. През 1918 г. във Виена върлува епидемия. Днес един 55-годишен човек би се справил с вируса ѝ за няколко дни. Густав го очаква друга съдба – отслабените му сили заради наскоро прекаран инсулт го предават в ръцете на пневмонията. Една прегръдка за последно, но украсена не в злато, а в траурно черно.

СПОДЕЛИ
Предишна статияМитове за Втората световна война, на които още се вярва
Следваща статияУмоджа: Там, където жените са човешки същества
Агент 3.14
Извинете, че не мога да ви се представя с истинското си име, но рискувам да обрека на провал любимото ми занимание – наблюдаването под прикритие с цел описването без цензура. За себе си ще кажа само, че в работата си минах през всички клишета: от стажанта, който виси с часове пред вратата на главния редактор, през сервитьорчето в щатски ресторант или фрийлансъра в сивата икономика, до престижните издания и позиции. Много по-ценен обаче ми е опитът, натрупан по заведенията, улиците, мотрисите на градския транспорт, wi-fi спотовете в парка, чуждите квартири, родните плажове, второкласните пътища, селските и онлайн мегданите. Там откривам живота, идеите и типажите, за които искам да ви разкажа. Кой знае, сред тях може да сте и вие!

Отговор