Експериментът с Кучето на Павлов поставя основите на много нови идеи и открития в науката. И най-вече в психологията. По времето, когато е проведен опитът, учените се лутат в разбиранията си за човешката психика и за истинската причина, която провокира животинското и човешкото поведение.
Иван Павлов – баща на учението за висшата нервна дейност
Руският академик – физиолог и психолог – Иван Павлов, прави някои от най-важните открития в науката на 19-и и 20-и век. Чрез своите експерименти и техния анализ, той става първият учен, който описва явлението, което и до днес познаваме като условен рефлекс. Но дейността му не спира до тук. Въпреки че си остава най-известен със своя първи опит, наричан
Експериментът с Кучето на Павлов
Годината е 1890-а. Първоначалната идея на Павлов е да наблюдава и анализира слюноотделянето при кучетата, стимулирани с храна. Факт е, че Кучето на Павлов (впоследствие кучетата стават няколко) наистина отделя слюнка, когато вижда храна. Това е безусловен стимул (храна), който предизвиква безусловен отговор – слюнка.
Докато трае Експериментът с Кучето на Павлов, то е хранено всеки път при абсолютно еднакви условия – време, място, лице от което получава храната и др. Руският учен забелязва, че с течение на времето четириногото започва да свързва самата поява на лабораторния асистент с получаването на храна и започва да слюнооотделя всеки път, щом го види. Това започва да се случва дори когато само чува стъпките на идващия асистент по коридора. Павлов стига до заключението, че това всъщност е
отговор на психологически, а не на физиологичен стимул
Ученият започва да звъни с камбанка всеки път, когато предстои кученцата да бъдат нахранени. Впоследствие установява, че те започват да отделят слюнка само при звука на камбанката, без дори да виждат храна. Появява се условен отговор (отделяне на слюнка), провокиран от условен стимул (звука от камбанката). Тоест
при Кучето на Павлов се създава условен рефлекс
То реагира не на видяната реално храна, а на представата, че ще получи такава. Този вид условен отговор (рефлекс) е известен в психологията с термина класическо кондициониране или класическо обуславяне. Нарича се класическо, защото е първото систематизирано изследване на основните закони на обучението / кондиционирането.
Условните рефлекси са форма на обучение чрез асоцииране. А Иван Павлов, както вече споменахме, е първият, който провокира и описва това явление. Руският учен е наясно, че е направил фундаментално откритие и посвещава остатъка от живота и цялата си професионална кариера на този тип експерименти. Като ги усложнява и развива във времето.
През 1904 г. Иван Павлов става първият физиолог и руски учен лауреат за
Нобелова награда за медицина и физиология
благодарение на забележителните му изследвания върху същността и работата на храносмилателната система. Заминава за Стокхолм, където трябва да получи престижното отличие. Връчва му го самият крал на Швеция – Оскар II. За да покаже уважението и възхищението си към Павлов, монархът го изненадва приятно с няколко думички, научени на руски език. От своя страна, руският академик също успява силно да изненада събралото се на церемонията множество. Вместо да изнесе лекция за особеностите на храносмилателната система и нейните функции,
той заговаря за духа в процеса на хранене
за апетита и психическото състояние на изследваните субекти.
През 1927 г. с Кучето на Павлов е направен още по-драстичен, но и категоричен експеримент. Всеки път след хранене, на четириногото е инжектиран Морфин, вследствие на което то повръща изядената храна. Един ден вместо морфин, му е ударена инжекция с най-обикновен физиологичен разтвор, но въпреки това кучето отново повръща храната. Така за първи път се заражда и идеята за ефекта на Плацебото.
Изводите от Експеримента с кучето на Павлов и всички негови последващи открития дават тласък на цял нов клон в психологията – т.нар. Бихейвиоризъм. Макар че движението е предимно американско, идеята за него тръгва именно от научната дейност на руския физиолог и психолог. Той е първият учен, който заговаря и доказва биологичните основи на психичната дейност.
Вижте още: Станфордският експеримент
