Страх и ярост в Европа

Франция страх
Изпитва ли страх стара Европа?

Душата ми се е свила. Тази нощ почти не спах заради случващото се в Париж. Да, боли ме заради загиналите – не спирам да мисля какво преживяват близките им в този момент. Но още повече ме боли от това, че светът ни е безвъзвратно променен. Европа, която обичам и смятам за свой дом – тя вече не е същата.

Не е онова мирно, спокойно и одухотворено място, което познаваме. Тя е в опасност. Не от вчера. Но от днес особено много. И да, признавам, страхувам се.

Цяла нощ в главата ми се въртяха страшни картини на хора, облечени в черно, които се появяват изневиделица и сеят смърт. Не говорят. Не питат. Не се интересуват кой какъв е. Единствената им цел е да убиват.

Колкото повече, толкова по-добре

Опасани са с взривове и нямат никакво намерение да продължават живота си на земята. За тях е важно да предизвикат повече страх, да постигнат някаква своя силно извратена цел. Тези хора вероятно дори не са се познавали. Координирали са действията си по интернет. Толкова.

Останалото – кой както реши в момента. Срещу тях нямаш полезен ход. Можеш да имаш евентуално късмет – да не си на първа линия. И ако запазиш самообладание, да намериш начин да се скриеш, пък дано това ти донесе избавление.

Междувременно ми попадна едно интервю с журналиста Алекс Йорданов от септември тази година, което силно ме замисли. Той казва:

  • Това е тероризъм от ново поколение, low-cost тероризъм, който не струва скъпо. И в който воините на Аллах сами избират мишените си. Замисълът е да има все повече атентати, малки, но чести, със силен отзвук в медиите.

  • Ако обследваме внимателно всички помащабни атентати до тук, ще видим, че следват дословно наръчника на Абу Мусаб ал Сури, убит в Алепо през 2014 г. Целта е да бъдат разрушени западните общества и радикалният ислям да се наложи като решение. Всичко вътре е описано с поразителна точност включително мишените на бъдещите атентати. Тактиката е напълно избистрена, остава само да се приложи на практика.

  • Според този теологичен наръчник джихадистите трябва да са автономни и непредвидими, оставена им е свободата сами да изграждат оперативните си мрежи съобразно средата, която обитават.

  • Вече не говорим за терористични групировки, а за сложни мрежи. Фалшивите паспорти може да са на едно място, оръжието – на друго. Хората не се познават помежду си, но същевременно са във връзка. Не може да се идентифицира шефът сред тях. Това са разни разклонения от автономни бойци.

(Цялото интервю можете да прочетете тук)


Вижте още… Сблъсъкът на цивилизациите


Следващото, което ме разтърси – изпитах гняв. Гняв към случващото се от последните месеци и години. От недостатъчната реакция на

ставащото в Близкия Изток

От това, че докато едни умни глави мъдруват, други (пък и първите индиректно) съсипват устоите на нашата цивилизация.

Майката на Хели Лав
Майката на Хели Лав е била боец Пешмерга.

Замислих се за Хели Лав, която ми каза неотдавна – “Ние (кюрдите) от три години молим за оръжия. От три години крещим за случващото се тук”.

И през тези три години, за които тя говори, онези изверги са се развивали, разгръщали са мрежата си, усъвършенствали са се. Те са подготвени. Ние нямаме ни най-малка представа срещу какво сме изправени. Ние не знаем как мислят. А нашите умни глави мислят ли мислят и проспиват важни моменти…

Сега има богата почва за възраждане на нео-нацизма. За хомофобия. За обръщане на гнева и агресията срещу бежанците – повечето от които бягат от същото. Макар идването в Европа да не е адекватно решение, според мен, но това е тема на друг разговор.

Аз самата изпитах гняв

защото тези хора, макар невинни и страдащи, носят друга ценностна система, която ние не разбираме и която ме кара да се страхувам. Техните ценности и разбирания заплашват онова, в което вярвам, обичам и заради което моят дом беше толкова хубаво място до неотдавна. Да не казвам до снощи…

И нали се сещате – мнозина от онези радикалисти, които ще се надигнат в защита на моя дом, няма да подбират средства. Те няма да са много по-различни от хората, които ни атакуват. Едва ли ще подбират жертвите си – в един момент ще е все едно дали си мюсюлманин или просто хуманист… Мрачна прогноза, но тя вече се е случвала…

бежанци
Част от хората, които пристигнаха като бежанци в Европа

Разбира се, потвържденията за основанията за този страх, не закъсняха. Социалните мрежи вече изобилстват от коментари като тези:

  • “Ето ви ги бежанците. Същите заради, които тъпанари тук ме наричаха хомофоб и расист. Всички, които призоваваха за толерантност сега да я вземат тази толерантност и да си я набутат отзад.”

  • “Мъжете, с които се напълни Европа не са тук случайно, въпреки че разни тъпанари ще продължават да ни изкарват безсърдечни и елементарни, защото мислим така. Повече мигранти не бива да бъдат приемани, границите трябва да бъдат затворени и главна задача на всички правителства е осигуряването на безопасен живот на гражданите си – задача, която ще е изключително сложна, а и скъпа.”
  • “е , маймуните отвърнаха на подадената ръка… откога хората говорят, че това е нашествие, опит за завземане на Европа и превръщането и в ислямска територия.”

Не искам да продължавам с това. То ще разцъфти в Интернет през следващите дни, седмици, месеци… Истината е обаче, че и на мен ми минават през главата мисли като горните (или част от тях). Затова, в края на този емоционален коментар, ще си позволя да цитирам един човек, когото уважавам и за когото винаги съм смятала, че е гласът на здравия разум.

Toma

И между другото, не ме е страх от страха. Мисля, че е необходим в такава ситуация. Само осъзнаването на страха може да събуди инстинкта за самосъхранение и да предизвика адекватна реакция.

СПОДЕЛИ
Предишна статияВековни съкровища в гнездата на птици
Следваща статияЛицето на изчезващата София
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

Отговор