Урок по родолюбие: с деца във Велико Търново

родолюбие
Родолюбие се възпитава от ранна детска възраст

Обучението в родолюбие не е лесна работа, нито може да се опише в кратък текст. Но то определено е важно. Защо ли? Защото според психолози, ако не знаеш кой си, ако нямаш ясна самоопределеност, ще ти е много по-трудно да се реализираш успешно в зряла възраст. Или иначе казано – помагаме на децата си, като им разказваме за миналото и им показваме Родината. А ако владеят и езика – още по-добре. Повече за това можете да прочетете в текста Езикът при децата, които живеят в чужбина.

Самата аз от няколко години живея в Швейцария, както мнозина от вас вече знаят от разказите ми за живота в алпийската страна. Дойдохме за няколко години заради работата на съпруга ми. И знам, че е въпрос на време да се върнем у дома.

родолюбие
Носията е важна част от урока по родолюбие. Снимка: Личен архив

Съпругът ми също е българин и това автоматично предопределя по-специалното ни отношение към въпросите за Родината при възпитанието на децата ни. Те са 100-процентови българчета. Родени са в София и бяха на годинка и 7-8 месеца, когато дойдохме в Швейцария. И въпреки, че растат в чужбина, те са със самосъзнание на български момичета. А за това ние правим много. Всичко, което е по силите ни.

Едно от многото неща във възпитанието по родолюбие, на което се посвещаваме с голямо желание, е пътуването. Къде с мама и тати, в България повече с мама и баба. Когато сме удома, се стараем да минаваме по различни маршрути, за да могат децата постепенно да опознаят България. Започнахме, когато бяха на около 3-годишна възраст. Бавно и

последователно им разкриваме богатата българска съкровищница. И ги възпитаваме в родолюбие

Имаме твърде много път да извървим заедно, но да сме живи и здрави, непременно ще го направим.

В тази връзка, в Lifebites.bg решихме да започнем да разказваме за пътуванията с деца из България. Местата, които посещаваме, какво е впечатлило децата ни в тях, какви са били реакциите им. Ще се радваме, ако и вие споделяте личните си истории и впечатления от тези места, като коментари под съответните истории.

Това може да е от голяма полза за родителите, които се колебаят от коя възраст да започнат да пътуват с децата си из родината, къде да ги заведат, какво да им покажат. Пък и всяка обмяна на мисли, емоции и впечатления, е толкова обогатяваща!

Първата дестинация, която ви предлагаме, е старопрестолният град.

ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Търново
Велико Търново; Photo credit: ykpoon2010 via Foter.com / CC BY-NC-ND

Нашите момичета се запознаха със старата столица, когато бяха на 3-годишна възраст. Тогава бяха с двата крака в приказната тема и всичко се приравняваше към любимите приказни герои и героини. Купихме им рокли на Пепеляшка, на Бел от Красавицата и звярът, на Снежанка и на Аурора от

урок по родолюбие
Урок по родолюбие за начинаещи: 3-годишно момиченце в столицата на българските принцеси

Спящата красавица. Не ги събличаха, дори в най-ужасяващата жега. И така, не беше трудно да ги убедим да се разходим из Търново. Все пак това е градът на българските принцеси.

Истината е, че при това първо посещение, те просто се фръцкаха с принцеските си роклички на фона на Царевец. Това им беше достатъчно. Жегата през това лято беше непоносима, та не им причинихме разходка из останките от крепостта, но пък ги заведохме в любимия ни ресторант Щастливецът, където за наша радост ометоха цяла Циганска тава с дъхава пърленка.

Факт е обаче, че запомниха града. Когато се върнахме три години по-късно, те вече бяха достатъчно пораснали, за да се вслушат в историите, които им разказвахме.

Историята за деца:

оперна сцена
Историята всяко лято оживява на оперната сцена в крепостта

Разказахме на момичетата за тримата братя, които освободили България от византийците и я направили силна държава. Разбира се, на тях приказката за Тримата братя и златната ябълка вече им бе позната и аналогията дойде от само себе си. Но макар и тук братята да са трима, истинската история е по-различна и още по-интересна от приказката.

Защото в Търново големите двама братя извършили геройство, като освободили страната си. Управлявали я мъдро като добри владетели. След като умрели, на трона на българските царе се възкачил най-малкият от братята – Калоян. Той направил страната могъща, а армията ú – непобедима. Е, нямал късмета да се ожени за прекрасната царкиня. Даже се предполага, че неговата царица участвала в заговора за убийството му, но то в живота е така – не винаги има щастлив край.

После пък един друг цар –

Иван Асен II показал на света, че държавата му можела да порасне и без да води войни

и да пролива кръвта на своите и чуждите. Заложил на доброто и любовта и спечелил. На същия този цар му се наложило и да воюва все пак. И понеже бил много мъдър, успял да спечели битката, но не пленил войниците от другата армия, а ги пуснал живи и здрави да се приберат по родните си места. Така той записал името си в историята като един от най-мъдрите и добри владетели.

Изводът, че доброто побеждава злото, се намества в главиците им сам. А веднъж преминали оттам, за нас не е трудно да им припомняме историята на онзи мъдър цар. В ежедневието на децата често възникват ситуации, в които тази аналогия се оказва много удачна.

Царевец
Царевец
Къде да ги заведем:

Ние първо заведохме децата в музея с восъчните фигури, където със зяпнали уста съзерцаваха фигурите на българските владетели. Огромен интерес предизвикаха ризниците на българските воини и това, че самият цар (Калоян) е влизал смело в битки. Особено интересен за тях беше битът на хората по онова време – как живеели бедните и как богатите българи. Какви били най-разпространените занаяти. На какви маси се хранели, на какви столчета сядали. (Повече снимки може да разгледате в галерията по-долу)

След посещението в този музей нямаше проблем да ги поведем из Царевец. Вече имаха на какво да стъпят. Бяха впечатлени от високите скали, стените на крепостта и моста, който се вдигал. Това правело крепостта непристъпна и всяко дете успява да го види веднага.

Не можеха да си представят как е изглеждал средновековният град, но си даваха сметка, че по камъните, по които стъпват, са отеквали конски копита и са преминавали някои най-големите мъже в приказната част от историята на България. Е, мрънкаха заради жегата. Но

щом видяха лятната оперна сцена, приказката сякаш оживя

Защото в малките главици едно такова нещо може да свърже сухата действителност с въображаемия свят.

Ние все още не сме успели да заведем момичетата да гледат шоуто Звук и светлина, но това, според мен, е нещо, което не се забравя. Аз самата бях още дете – на 13 години, когато го видях. И продължавам и сега да го сънувам. В спомените ми е изумително зрелище, което много ясно предава усещането за велика и драматична история. Така, че ако можете – не пропускайте.

звук и светлина
Звук и светлина – зрелищна част от урока по родолюбие в Търново; Photo credit: Klearchos Kapoutsis via Foter.com / CC BY

В никакъв случай не лишавайте малките бързоходци от разходка из старата част на града. Покажете им Къщата с маймунката на Уста Колю Фичето, приютете ги в жегата под сенките на Самоводската чаршия. Хапнете локум или бяло сладко на клечка или захарна фигурка.

Пийте една лимонада

За мъниците има много изкушения в малките дюкяни и сувенирните магазини, но пък от друга страна точно те ще поддържат интереса им по-дълго.

Нашите момичета се сдобиха с прабългарски талисмани от едно от магазинчетата. Носят ги редовно и с гордост ги показват на швейцарските си другарчета. Обясняват, че това са едни много стари неща, които им носят смелост и успехи – както са носили на великите царе в родната им България.

Самоводската чаршия
Самоводската чаршия; Photo credit: akk_rus via Foter.com / CC BY

Ние не успяхме да стигнем с децата до Асеновата махала, където е църквата Св. 40 мъченици. Но следващото лято ще попълним този пропуск. Знам, че ще се впечатлят да видят букви, написани преди повече от 1000 години на камък и ще им цитирам надписа от прочутата Омуртагова колона “Човек дори и добре да живее умира и друг се ражда”…

Ще им покажа гроба на любимия ми владетел – цар Калоян. Знам, че със сигурност ще замлъкнат, щом видят мястото, където и до днес почива един истински български цар. А това мълчание ще им предаде един от най-важните уроци по родолюбие.

Велико Търново
Църквата Св. 40 мъченици, където е гробът на цар Калоян

Прочетете още:
Шипка и Паметникът на свободата за деца
Детски вълнения между Деветаки и Къкрина
СПОДЕЛИ
Предишна статияЗащо плачем за известните?
Следваща статияДестинация Чернобил
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

Отговор