Поредната разходка с децата из България, поредното запознаване с нейните очарования, поредният урок по родолюбие и голямата тръпка – поредните печати в книжките със 100-те национални туристически обекта. Деветаки и Къкрина.
Често прекарваме време в района на Троян, тъй като баща ми е родом от там. При едно от посещенията ни решихме да направим еднодневна екскурзия до две места, които са съвсем наблизо и преценихме, че биха представлявали интерес за 6-годишните ни момичета. Става въпрос за Деветашката пещера край Ловеч и Къкринското ханче, където е бил заловен Васил Левски.
Малко природа и малко история
ДЕВЕТАШКАТА ПЕЩЕРА
Това беше първата спирка, тъй като искаше по-малко обяснения, а мотивацията на децата беше изначално висока. Защо ли? Заради прилепите, разбира се.
Същото лято имахме шанса да посетим зоологическата градина в Мюнхен. Последното нещо, което видяхме там, беше пещера с прилепи. Повечето хора от групичката ни просто влязохме, огледахме се и щом няколко летящи бозайника прелетяха на сантиметри от нас, ние просто напуснахме. Децата и татко им обаче, учудващо, останаха. И то не малко време. Това беше най-впечатляващото преживяване за тях през това лято – и до днес нищо не може да го засенчи.
Едната ни дъщеря абсолютно се влюби в прилепите. Започнахме да търсим информация за тях и с всеки следващ детайл тя изпадаше във все по-голям възторг от летящите мишки. Особено, след като научи колко полезни и необходими са за хората. И когато й казахме, че много малки прилепи живеят в една пещера близо до Троян, не стоеше на дневен ред дали да отидем. Единственият въпрос беше “Може ли сега?”
Ето ни най-после на входа на пещерата. Това е една от най-големите пещери в България с обща дължина близо 2,5 км. Светлата й част е доста голяма и е целогодишно отворена за посещения. Там бяхме ние. За съжаление, в галериите не можеше да влизаме, но винаги може да има следващ път, когато и това би било възможно.
Деветашката пещера е била обитавана от хора още през старокаменната епоха
Днес е дом на животни, част от които включени в Червената книга на България. Особено важна е заради популациите на прилепи – 9 вида, заради което е вписана като обект с международно значение за опазването на летящите мишки.
Всъщност това е едно от трите най-важни места в Европа за тези животинки. Половината от видовете прилепи там са застрашени от изчезване в световен мащаб. Ето защо наистина е важно да не се безпокоят, за да могат колониите им да бъдат запазени.
Пещерата дълго време е била военен обект и склад. Преди години там се снима филма “Непобедимите 2”, като снимките нанесоха щети на популацията от прилепи – тя намаля многократно, но впоследствие, за щастие, отново се увеличи.
Големият кеф за момичетата – прилепите се чуваха постоянно. Едно неспирно цвърчене. А изпражненията им бяха покрили пода на огромната пещера. Т.е. там бяха, ясно беше и това радваше лудата им фенка. Голямото разочарование – не се виждат. Те са в тъмни дупки нависоко, няма как да се различат с просто око. Направих няколко снимки със светкавицата на фотоапарата и за щастие на 1-2 от тях съм уцелила колония. Но дотам.
И въпреки всичко, момичетата бяха щастливи, защото знаейки достатъчно за прилепите, те имаха нагласа, че може и да не ги видят. Обичат ги дотолкова, че да са готови да жертват удоволствието от срещата с летящите бозайници, за да са сигурни, че животинките са добре. А вкъщи после ги чакаше изненада.
КЪКРИНА
След Деветаки се отправихме към Къкрина. И по-специално към Къкринското ханче, където е бил заловен Васил Левски. По пътя използвахме времето, за да разкажем на децата за мястото и за героя. Те тогава бяха на 6, живеят в чужбина, чували са за Левски, но не са имали с какво да го свържат, следователно – нищо не знаеха до този момент.
Историята за деца
Обяснихме им отново за робството – онези няколко изречения, които споменах в текста за Шипка и Паметникът на свободата за деца. Бяха ги запомнили добре от разходката до Шипка, защото мястото истински ги беше трогнало. Сега добавихме детайла, че за да дойде руската армия, в България години преди това е имало герои, които са подготвяли хората за свободата и много от тях са загинали, без да я видят.
Най-много ги впечатли тази част от историята на Левски, в която той
постоянно се преобразявал
за да не бъде заловен от турците. И така създал мрежа от комитети – от хора, които били готови да се бият и ако трябва – да умрат за свободата на децата си.
Левски бил много умен и много добър. Учел хората да са приятели един с друг. Че един ден в свободна България българи, турци и всякакви други народности трябва да живеят заедно като равни. Всички хора трябва да имат право да взимат решение за съдбата на страната си. Не трябва да има царе и господари и техни слуги. Най-големият господар ще е народът – всички ние!
Но един ден късметът му изневерил. Бил отседнал в ханчето край село Къкрина. Ханджията го прибрал в едно от по-скритите помещения, за да не го забележат. Призори се появили заптиета – турски полицаи. Левски ги видял и тръгнал да бяга. Набързо си навлякъл дрехите, нахлузил цървулите, но не ги овързал хубаво и при прескачането на плета, те се заплели в него.
Край Къкрина Левски паднал
в ръцете на турците заедно с двамата си придружители. Бил съден и после обесен край София – там, където днес е паметникът, почти в центъра на града. Приятелите му били освободени. След много години се върнали на мястото на ханчето, което било изгоряло при пожар. Решили да го възстановят, за да знае народа и да помни как свършил пътя на любимия син на България – там край Къкрина.
Вече в самото ханче, жената, от която купувихме билетите, влезе с нас и ни показа къде какво се е случило. Децата вървяха бавно, съвсем тихи. Гледаха с ококорени очички. Толкова бяха впечатлени, че не продумваха. Изглеждаха, все едно изобщо не разбират. Правихме снимки, качихме се в колата и изведнъж едната каза: “Мамо, ако Левски беше жив, щях да се оженя за него. Само, ако може, без умирането на бесилото…”
Докато се смеехме през сълзи, си дадох сметка, че току що бяхме посетили сцената на действието на
една вдъхновяваща приказка
Драматична, жива, реална, не изсмислена – която диша и днес.
Оттогава портретът на Апостола се разпознава от пръв поглед. А кажеш ли думата свобода, за децата е ясно – тя се извоюва с кръв. Смъртта е най-близката й спътница. И трябва да сме много благодарни, че сме свободни днес, защото героите са дали всичкото си за нас!
