Детски вълнения между Деветаки и Къкрина

0
Къкрина и Деветаки - две от емблематичните дестинации в района на Ловеч

Поредната разходка с децата из България, поредното запознаване с нейните очарования, поредният урок по родолюбие и голямата тръпка – поредните печати в книжките със 100-те национални туристически обекта. Деветаки и Къкрина.

Често прекарваме време в района на Троян, тъй като баща ми е родом от там. При едно от посещенията ни решихме да направим еднодневна екскурзия до две места, които са съвсем наблизо и преценихме, че биха представлявали интерес за 6-годишните ни момичета. Става въпрос за Деветашката пещера край Ловеч и Къкринското ханче, където е бил заловен Васил Левски.

Малко природа и малко история

ДЕВЕТАШКАТА ПЕЩЕРА

Деветашката пещера
Деветашката пещера е едно от трите най-важни места в Европа за опазване на прилепите

Това беше първата спирка, тъй като искаше по-малко обяснения, а мотивацията на децата беше изначално висока. Защо ли? Заради прилепите, разбира се.

Същото лято имахме шанса да посетим зоологическата градина в Мюнхен. Последното нещо, което видяхме там, беше пещера с прилепи. Повечето хора от групичката ни просто влязохме, огледахме се и щом няколко летящи бозайника прелетяха на сантиметри от нас, ние просто напуснахме. Децата и татко им обаче, учудващо, останаха. И то не малко време. Това беше най-впечатляващото преживяване за тях през това лято – и до днес нищо не може да го засенчи.

Едната ни дъщеря абсолютно се влюби в прилепите. Започнахме да търсим информация за тях и с всеки следващ детайл тя изпадаше във все по-голям възторг от летящите мишки. Особено, след като научи колко полезни и необходими са за хората. И когато й казахме, че много малки прилепи живеят в една пещера близо до Троян, не стоеше на дневен ред дали да отидем. Единственият въпрос беше “Може ли сега?”

Деветашката пещера
Деветашката пещера

Ето ни най-после на входа на пещерата. Това е една от най-големите пещери в България с обща дължина близо 2,5 км. Светлата й част е доста голяма и е целогодишно отворена за посещения. Там бяхме ние. За съжаление, в галериите не можеше да влизаме, но винаги може да има следващ път, когато и това би било възможно.

Деветашката пещера е била обитавана от хора още през старокаменната епоха

Днес е дом на животни, част от които включени в Червената книга на България. Особено важна е заради популациите на прилепи – 9 вида, заради което е вписана като обект с международно значение за опазването на летящите мишки.

Деветашката пещера
Деветашката пещера е дом на много застрашени животни

Всъщност това е едно от трите най-важни места в Европа за тези животинки. Половината от видовете прилепи там са застрашени от изчезване в световен мащаб. Ето защо наистина е важно да не се безпокоят, за да могат колониите им да бъдат запазени.

Пещерата дълго време е била военен обект и склад. Преди години там се снима филма “Непобедимите 2”, като снимките нанесоха щети на популацията от прилепи – тя намаля многократно, но впоследствие, за щастие, отново се увеличи.

прилеп
Прилепче в Деветашката пещера

Големият кеф за момичетата – прилепите се чуваха постоянно. Едно неспирно цвърчене. А изпражненията им бяха покрили пода на огромната пещера. Т.е. там бяха, ясно беше и това радваше лудата им фенка. Голямото разочарование – не се виждат. Те са в тъмни дупки нависоко, няма как да се различат с просто око. Направих няколко снимки със светкавицата на фотоапарата и за щастие на 1-2 от тях съм уцелила колония. Но дотам.

прилеп
Най-голямата изненада от деня беше прилепче на тавана на бараката на дядо в Троян

И въпреки всичко, момичетата бяха щастливи, защото знаейки достатъчно за прилепите, те имаха нагласа, че може и да не ги видят. Обичат ги дотолкова, че да са готови да жертват удоволствието от срещата с летящите бозайници, за да са сигурни, че животинките са добре. А вкъщи после ги чакаше изненада.

КЪКРИНА

След Деветаки се отправихме към Къкрина. И по-специално към Къкринското ханче, където е бил заловен Васил Левски. По пътя използвахме времето, за да разкажем на децата за мястото и за героя. Те тогава бяха на 6, живеят в чужбина, чували са за Левски, но не са имали с какво да го свържат, следователно – нищо не знаеха до този момент.

Историята за деца

Обяснихме им отново за робството – онези няколко изречения, които споменах в текста за Шипка и Паметникът на свободата за деца. Бяха ги запомнили добре от разходката до Шипка, защото мястото истински ги беше трогнало. Сега добавихме детайла, че за да дойде руската армия, в България години преди това е имало герои, които са подготвяли хората за свободата и много от тях са загинали, без да я видят.

Левски
Апостолът на свободата Васил Левски; By probably Nikola Hitrov – This copy was originally published by G. Danchov, Plovdiv. Various versions freely available online, e.g. on Levski’s bio on State Agency For Bulgarians Abroad (specifically)., Public Domain

Най-много ги впечатли тази част от историята на Левски, в която той

постоянно се преобразявал

за да не бъде заловен от турците. И така създал мрежа от комитети – от хора, които били готови да се бият и ако трябва – да умрат за свободата на децата си.

Левски бил много умен и много добър. Учел хората да са приятели един с друг. Че един ден в свободна България българи, турци и всякакви други народности трябва да живеят заедно като равни. Всички хора трябва да имат право да взимат решение за съдбата на страната си. Не трябва да има царе и господари и техни слуги. Най-големият господар ще е народът – всички ние!

Но един ден късметът му изневерил. Бил отседнал в ханчето край село Къкрина. Ханджията го прибрал в едно от по-скритите помещения, за да не го забележат. Призори се появили заптиета – турски полицаи. Левски ги видял и тръгнал да бяга. Набързо си навлякъл дрехите, нахлузил цървулите, но не ги овързал хубаво и при прескачането на плета, те се заплели в него.

Къкрина
Възстановеното Къкринско ханче; Снимка: Михал Орела via Foter.com / CC BY

Край Къкрина Левски паднал

в ръцете на турците заедно с двамата си придружители. Бил съден и после обесен край София – там, където днес е паметникът, почти в центъра на града. Приятелите му били освободени. След много години се върнали на мястото на ханчето, което било изгоряло при пожар. Решили да го възстановят, за да знае народа и да помни как свършил пътя на любимия син на България – там край Къкрина.

Вече в самото ханче, жената, от която купувихме билетите, влезе с нас и ни показа къде какво се е случило. Децата вървяха бавно, съвсем тихи. Гледаха с ококорени очички. Толкова бяха впечатлени, че не продумваха. Изглеждаха, все едно изобщо не разбират. Правихме снимки, качихме се в колата и изведнъж едната каза: “Мамо, ако Левски беше жив, щях да се оженя за него. Само, ако може, без умирането на бесилото…”

Къкрина
Паметникът на Левски и стволът на бряста, единствен свидетел на залавянето на Апостола край Къкрина; Снимка: Михал Орела via Foter.com / CC BY

Докато се смеехме през сълзи, си дадох сметка, че току що бяхме посетили сцената на действието на

една вдъхновяваща приказка

Драматична, жива, реална, не изсмислена – която диша и днес.

Оттогава портретът на Апостола се разпознава от пръв поглед. А кажеш ли думата свобода, за децата е ясно – тя се извоюва с кръв. Смъртта е най-близката й спътница. И трябва да сме много благодарни, че сме свободни днес, защото героите са дали всичкото си за нас!

Вижте още: Урок по родолюбие: с деца във Велико Търново

Отговор