Ковид-19 ни свързва, Ковид-19 ни дели

0
Ковид-19
Заплахата от разпространението на Ковид-19 накара повечето врачани да си останат у дома.

Спазвайте метър и половина дистанция! – призовават от витрините на магазини и учреждения. Да бъдем единни, солидарни и отговорни най-вече към другите, се чува всекидневно по телевизията, много преди извънредното положение, наложено заради Ковид-19. Надявам се, че вече кънти и в повече глави.

Хубав слънчев ден е, работен. По обяд във Враца обаче я няма обичайната глъчка.

Само гълъбите явно не се дисциплинират и

не се страхуват да се събират на групии да гукат в хор

Всеки, който е оттук или е преминал макар и за малко, знае, че “кафетата” в града винаги са пълни. Независимо от безработицата и прословутото безпаричие в региона. И кафетата (или други напитки) не се пият като в Италия – на крак и на две глътки, а може и с часове.

Ковид-19
Пустите улици са факт в цяла България и в много други държави по света.

Не и днес.

По Пробива (както е известна пешеходната зона във Враца) заведенията са затворени, според предписанията на властите. 

Повечето са прибрали масите. Не се чуват музиката и лежерните разговори. Няма и много движение в центъра.

Няма ги дори познатите на всички улични музиканти, които свирят винаги една и съща мелодия и обикновено тя те преследва дълго след като си ги подминал.

Срещам хора с маски – пред лицето или увиснали на шията. Други са сгушени в шалове и високо вдигнати яки, въпреки топлото време.

Купувам си кафе от магазинче с гише. Обслужват ме с ръкавици.

И аз си нося дезинфектант и мокри кърпички.

Маска нямам. На открито съм, няма да влизам никъде, дефицит са, а и при всички спорове дали помагат срещу Ковид-19… Спазвам дистанция.

Училището е притихнало. Тук-там се шляят младежи на малки групи – по трима, четирима.

Някои магазини по централната улица са затворени, други не. Не съм сигурна дали е въпрос на лично решение или всеки тълкува различно наложените забрани след въвеждане на извънредното положение.

Ковид-19
На всяка витрина висят бележки, напомнящи за спазването на мерките за безопасност.

По витрините масово са сложени бележки да се влиза по един, по четири, по пет, според площта и виждането на собственика.

Така или иначе повечето са празни. Работещите скучаят вътре или подпрени на припек с характерната цигара.

Опашки, но отвън има само пред баничарница

магазин за препарати и салон за парични преводи.

Ресторантите не работят. Някои са сложили обява, че правят доставки до вкъщи.

Две жени избърсват пейка с мокри кърпички преди да седнат. Други три вървят и си трият усърдно ръцете. Всички говорят за Ковид-19 и за извънредното положение, което беше обявено в петък в страната.

Детската площадка и фитнесът на открито зад сградата на общината, са заградени с лента. Има и хартиена бележка, която съобщава за заповед на кмета.

Ковид-19
Детските площадки също останаха празни…

Театърът и музеите са затворени за посетители

Читалището не работи. На стъклото пише, че репетициите се отлагат за неопределено време. Обяснено е, отново с хартиена бележка на стъклото, как могат да бъдат върнати билетите.

Разминавам се с хора, които носят пакети с тоалетна хартия. Може просто да им е свършила, но в контекста на истерията се забелязват отдалече.

Запасяването с тоалетна хартия е една от големите въпросителни, наред с неизвестните около Ковид-19.

И тук в хипермаркетите беше свършила, както и маята за хляб.

В кварталната аптека маски няма отдавна. Но това вече не е новина за никого. Дезинфектант се появява от време на време. Иначе след

Ковид-19
Ковид-19 предизвика налагането на извънредно положение по света и у нас.

бурните първи дни на извънредното положение

наложено заради Ковид-19

в хранителните магазини обстановката се нормализира.

Пускат се по малко хора, щандовете са заредени.

Признавам, че и ние напазарувахме повече от обикновено, но с идеята да не ходим често, а не от страх, че няма да има храна. Купихме продукти за около седмица и за родителите ни, за да не се налага да излизат.

По тоя повод се замислих, че мога да оцелея дълго време с нещо простичко с вкус на детство, като филийка с масло и мед или циганска баница (така наричахме като малки филия с олио и шарена сол).

Явно сме предизвиквани да спрем за малко. 

Да приемем карантината като глътка (чист от коронавируса) въздух.

За нас, но и за пробитата ни здравна система. С надеждата, че няма да се срине тотално и ще може да помогне на тези, които въпреки всичко ще се разболеят.

Да си пренаредим чекмеджетата и мислите.

Да преосмислим нуждите и желанията.

И да започнем по-често да пеем за живота и да го аплодираме, както ще направят стотици и тази вечер от балконите.


Вижте още: Хроника на един коронавирус

Отговор