Луис Карол: Цитати от Алиса в страната на чудесата

Алиса
Алиса в страната на чудесата е вдъхновена от една реална 4-годишна Алиса.

Алиса в страната на чудесата е една от най-популярните, обичани и четени детски книги по света. Авторът ѝ Луис Карол черпи вдъхновение за написването на книгата от една реална 4-годишна госпожица, на име Алиса Лидъл.

Луис Карол е популярният псевдоним на Чарлс Латуидж Доусън. Той се ражда на 27 януари 1832 година. Израства в силно религиозно многодетно семейство (има трима братя и седем сестри) и се отличава сред връстниците си с високия интелект, който носи. От малък чете книги, непривични по сложност за възрастта му. Луис Карол се превръща в мъж с разнородни таланти. Става преподавател по математика в един от университетите в Оксфорд, като паралелно с това се увлича от писането, философията, логиката и фотографията.

Луис Карол
Истинското име на Луис Карол е Чарлс Латуидж Доусън.

Докато преподава в университета, се запознава с 4-годишната дъщеря на декана – Алиса Лидъл. Тя постоянно задава необичайни въпроси и твърди, че не иска да пораства. Луис Карол прекарва много време със семейство Лидъл, в това число Алиса и нейните сестри. За да ги забавлява 24-годишният преподавател по математика започва да съчинява истории. Една от тях е именно за малката Алиса, която хукнала по следите на един бял заек и попаднала в необичаен свят на чудесата. Така започва творенето на известната детска книжка, която Луис Карол след това записва и завършва през 1864 г., а малко по-късно на бял свят се появява и нейното продължение – Алиса в Огледалния свят.

Слуховете говорят, че увлечението на английския писател по малката Алиса и сестрите ѝ не било безобидно. Че той е правил голи снимки на момичетата, което става и причина за разрушаването на връзката му със семейство Лидъл. Не знаем дали това е истина или спекулация, но е факт, че за световната литература това познанство донася две изключително стойностни детски истории.

Днес, заедно с вас, си припомняме любими цитати от Алиса в страната на чудесата.

Приятно четене!

Алиса
Алиса в страната на чудесата е една от най-обичаните и четени детски книжки.

Обикновено си даваше доста добри съвети (макар никога да не ги изпълняваше) и понякога толкова строго се мъмреше, че сълзи бликваха от очите ѝ. Тя си спомни, че веднъж се беше опитала дори да издърпа ушите си, задето бе измамила в една игра на крокет, която играеше със себе си.


– Би ли ми казал кой път да взема от тук?

– Зависи накъде отиваш – отвърна котаракът.

– Все едно накъде… – каза Алиса.

– Тогава все едно е кой път ще вземеш – рече котаракът.


Ако всеки си гледаше работата – изръмжа херцогинята дрезгаво, – светът щеше да се върти много по-бързо, отколкото сега!


Високо розово стъбло се издигаше до върха на градината. Розите, които растяха на него, бяха бели, ала наоколо стояха трима градинари, които усърдно ги мажеха с червено.


На Алиса се стори, че никога по-рано не е виждала толкова необикновено игрище за крокет. Цялото бе само трапчинки и издатини. Всяка топка бе жив таралеж, всеки чук – живо фламинго. За обръчи служеха войниците, които трябваше да се превиват на две и да стоят на ръце и на крака.


Всичко си има поука, стига да знаеш да я намериш.


– Видя ли вече лигавата костенурка?

– Не – отговори Алиса. – Но защо се нарича лигава?

– Защото, ако направят супа от нея, ще стане лигава – каза Царицата.

– Кой, Костенурката ли? – запита Алиса.

– Не! Супата – отговори Царицата.

– Защо ще стане лигава? – осмели се да попита Алиса.

– Защото цял ден се лигави – каза Царицата.

– Супата ли? – учуди се Алиса.

– Не! Костенурката – отвърна нетърпеливо Царицата.


…В бързината и вълнението си забрави колко бе пораснала през последните няколко минути и скочи тъй бързо, че катурна с края на престилката си преградата на съдебните заседатели и самите тях върху главите на тия, които бяха долу. Съдебните заседатели се валяха наоколо и много ѝ напомняха стъкленото кълбо със златни рибки, което преди седмица случайно бе катурнала.


Вижте още: Любими цитати от Малкият принц

Отговор