Време за поезия: Стихове от Деница Петрова

0
Деница Петрова
Днес в рубриката ни време за поезия ви представяме Деница Петрова. Снимка: Атанас Скатов

Стиховете, които ще прочетете по-долу, са дело на Деница Петрова.

Lifebites.bg приветства всички желаещи да творят нова българска литература и поезия. С тази идея на страницата ни може да откриете три рубрики, посветени именно на тези теми – Време за поезия, Време за разкази и Време за притчи. Там освен текстове на утвърдени имена, може да намерите проза и поезия от млади български автори.

Деница Петрова
Творенето на поезия е едно от най-важните неща в живота на Деница Петрова.

Деница Петрова е родена в град София. Завършва висше образование със специалност “Информационни технологии”, но поезията е по-голямата ѝ страст, която запалват литературните ѝ срещи, организирани от Евтим Евтимов. Публикувала е свои произведения в много вестници и списания, сред които: в-к Новият пулс, в-к България зад граница, списание Мечта за книга, както и в общи сборници Алманах Детски истории– приказки 2017, с приказката Рицарят и малката елфка, Алманах Вятърничави истории – 2017 поезия, със стихотворението Обича ме, не ме обича. АлманахРомантика – 2019, с разказа Зад маската на времето. А стихотворението ѝ Богинята на тюркоаза те обича влиза в книгата на Атанас Скатов Над 8000 метра ЧО ОЮ.

Публикува свои стихове и в различни интернет сайтове и блогове.

Днес ви предствяме 3 произведения от Деница Петрова.

Приятно четене!


 

ДЪЛБОКИТЕ ПАРТИНИ СНЕГОВЕ

Върху дълбоките партини снегове

залезът разлива меки цветове

розовото слънчеви лъчи повлича

в лилав отблясък белотата го облича

Магия във игра на цветове небесни

в студените, огромни снежни преспи

усмивката ти всичко сякаш разтопява

и залезът дори на нея се предава.

Стъпки снежни горе издълбани

попиват всичките лъчи събрани

лилавото прелива в синкави кристали

небето се обвива в ивиците спряли.


 

НА ПРАГА НА ЕСЕНТA

Тази есен е сякаш вълшебство

разпиляно във златни листа

в нея спомням си своето детство

като в сън  идва в багри,…в деня

Тя е тук…и никога не закъснява

пак на прага ми тихо мълви

аз заставам със  синята рокля

капки дъжд есента ми дари

И оглеждам се в този прозорец

той е кътче към мойта душа

нарисувани капки дъждовни

и прикрита във мене тъга…

И във полет с надземни крила

тази есен в душата дошла

но със цвят на златисти искри

и тъгата дано да стопи…

Тя е тук…и никога не закъснява

пак на прага ми тихо мълви

в златни багри…така ѝ приляга

знам в душата ми есен си ти…


С НОТИ ВСЕКИ ДЕН ТЕ СЪБУЖДА

С ноти всеки ден те събужда

те са лъч светлина…

и от тях имаш нужда

във дъждовното утро

когато вали…

а в сърцето със музика

светлост искри…

тя е сякаш… и страстен копнеж

тя е сякаш обич,…

 която искаш да спреш…

тя е сякаш бавна и тиха вода

влива се в тебе като кръвта

но с мелодия влиза във твойта душа

С ноти всеки ден те събужда

те са лъч топлина…

и от тях имаш нужда

те са лъч от вълшебство

посят във твоето детство

той прелива във цветност красива..

в тези багри така му отива

и в сърцето ти песен расте

както прилив над нощно море

ти я чуваш, когато заспиш

и със музика в тебе гориш

тя е зов…и е тръпка… нежност неземна

но за тебе е глътка безкрайно потребна.


Вижте още: Стихове от Александрина Валенти

Отговор