Аз съм от Английската и не искам да ми минава

Английската
Първа английска езикова гимназия след 50-годишния си юбилей. By Edal Anton Lefterov - Собствена творба, CC BY-SA 3.0, Link

Ние сме от Английската! И това казва повече от всичко друго. Това е принадлежност, това е чест, че и болестно състояние като че ли. А иначе ние сме Криси и Таня от Г клас на випуск 1997 на Първа английска езикова гимназия в София. Същата, която тази година (2018) става на цели 60 години. По случай годишнината на любимото ни училище се върнахме в спомените си назад във времето в един виртуален разговор. Към дните в класната стая с любимите приятели и учители.


завършване в английската гимназия
Завършване на випуск 1997 в Английската.

Криси: Нали знаеш онзи израз, че краставите кучета (това за кучетата не е случайно, след малко ще стане ясно защо – бел.ред.) се надушвали? Е, аз съм от заразените с една специална краста. Външни белези няма, но я надушваш моментално, ако и ти си я прихванал. Характеризира се с вътрешно бунтарство и силно собствено мнение. Един постоянен гъдел, когато се случи спомен да нахлуе в съзнанието. И сънища. От които се събуждаш усмихнат. Аз съм от Английската.

Таня: Аз съм част от Английската и Английската е част от мен. След раждането на децата, в дните на следродилна депресия, това ми беше основна спасителна сламка. Кой съм аз? Я се стегни – ти си Таня от Английската.

Криси: Луди години бяха петте в гимназията. И странно или не, но мнозина днес си спомняме основно това, че не ни се завършваше училище. Най-добрите приятелства, нерядко преминаващи в семейни отношения.

И в същото време – учене до припадък

Английската
Класната с нейните верни кучета – последни мигове в Английската.

Понякога дори нямаш време да си легнеш – направо отиваш на училище, след като цяла нощ си се потил над учебника по физика. Защото класната Малинка Хинова е казала, че ще изпитва всички, за да постави оценките за срока. Отиваш облещен от умора, в междучасието обсъждаш с другите проблематичните точки в учебника (и те се “зобили” цяла нощ с физика, ясно). И за капак класната отсича, че ѝ е ясно, че всички са подготвени и няма какво да изпитва. И пише оценките. На любимите си “кучета“, както ни наричаше. Велика жена! Класната!

Таня: От ученето имам много спомени, повечето от тях положителни. Ако трябва да ги градирам – такова трупане на речник и писане на думи и фрази до пълно главозамайване и изтощение, каквото видяхме в 8-и клас, не ми се е случвало друг път. Мъкнех постоянно една огромна тухла – тетрадка-речник, и имах чувството, че се давя из редовете ѝ.

Криси: Не се забравя времето, прекарано в това училище. В двора, под голямото дърво, където се изсипваха всички класове в междучасието – вътре опустяваше. 80 минути занятия без прекъсване, но после 20 минути междучасие. Коридорите, където учителката по литература Светлана Праматарова ти дърпа баницата от ръцете и я хвърля в кошчето пред очите ти. Защото

Английската Праматарова
“Разумът на безумието”… – Светлана Праматарова години след края на редовните ни срещи с нея. Карикатурата е на Христо Комарницки.

на пълен търбух не може да се мисли

За нейния час трябва да си във форма (и те е предупредила, нямаш оправдания). А после ти поставя задача да анализираш думата “реконтрадезинформация“. Или да откриеш физическото описание на Ахил в Илиада (руси коси и космати гърди, според Омир, ако не знаете). Космите, между другото, бяха на особена “почит” в нейните часове – момчетата нямаха право да идват с къси панталони в час.

Таня: Най-много спомени ми е оставил спарингът Праматарова-Ненова, литература срещу математика. Това да си абсолютно свободен в часовете по литература при достатъчно много възможни спирачки пред свободата е голям дар. Оценявахме го и тогава – клас от преобладаващи математици, потънали в поезията на Вийон.

Криси: Поезията на Франсоа Вийон си беше като хвърляне в най-дълбокия и тъмен вир. Но Праматарова обичаше да ни засилва. И Кентърбърийските разкази на Джефри Чосър учихме, и “разума на безумието(по Исак Паси – бел. ред.) анализирахме, и “кривата круша на литературата” издирвахме. А за класна работа за втория срок ти дава у дома да напишеш есе на тема “На изток от рая“. Няма от къде да преписваш, защото няма как да напишеш нещо, което не е твое и да се приеме.

Всички бяхме добри по математика, защото Мариана Ненова намираше начин да стигне и до най-хуманитарно отнесения мозък. И даже и той да реши въпросната група В на сборника. И как не –

Ненова от Английската
Мариана Ненова със своя карикатура, дело на Христо Комарницки. На дъската ще да е “онази” задача…

безброй контролни на срок, безкраен наниз от оценки

Не стигаше един ред в дневника, та ги пренасяше и на следващата страница. Веднъж близо час решавахме една-единствена задача. Изтощително упражнение беше. И накрая резултатът – 0. Кръгла нула. От възмущение някой изкоментира, че целият зор явно е бил за нищо. А Ненова се изсмя с онзи звънък смях и каза, че ще се направи, че нищо не е чула.

Таня: Какво да говоря за математика. По-добре да си говорим за хора, нали госпожо Ненова? Бяхме много силен клас, дори завилите към лагера на литературата, и всички сме залягали над сборниците – още обичаме да си припомняме задачите от В група. Но в тия часове никога не е било тегаво. Да ти изкарат душата с памук си е майсторска работа. И Ненова я може, това го знае и последното коте. Всъщност те никога не са били истински спаринг-конкуренти – математиката и литературата, а по-скоро треньори, които следят винаги да сме във форма. Добре им се получаваше, с много шеги и закачки на наш гръб.

А за оркестъра на Английската чак не ми се говори

Така да ми липсва… Два дни от седмицата, в които водиш един друг живот – надул бузи из коридорите, в опит да докараш сносно трилерите. На 24 май направо ми иде да взема кларинета от някое от сегашните деца на гимназията и да подкарам маршовете вместо него.

закъснели за час в Английската
Закъснели за час по литература.

Криси: Английската е и мястото, където преживявахме любов, уважение, признание и много смях, някоя друга щуротия, песни с китара и най-вече свобода. Ей затова сигурно всички, излезли от тези врати, изпитваме носталгия. Защото тази свобода в чист вид, безнаказано, трудно може да се намери, ако изобщо е възможно. Там тя ни даваше възможност да творим, да изразяваме мислите си открито. Да знаем, че имаме право, щом можем

аргументирано и адекватно да защитим позицията си

На базата на изчетени дебели книги на български и английски език. Решаването на задачи от група В на сборника по математика също помагаше. И да си даваме сметка, че няма драма в това да сме различни. Тъкмо напротив.

Таня: В гимназията освен че учихме много, и пораснахме. Един неразделен клас – буквално. Влюбвахме се, разлюбвахме, пушехме тайно на коневръза. Тайно, тайно, колко тайно – до входа на училището. 5 години приключение с хора, които винаги са били на ниво и някак си неусетно с тях и ти започваш да скачаш по-високо и по-високо. Това ни даде Английскатаголям урок по скачане. Никога не ми е било досадно от него. А когато си тръгвахме – още помня този ден – като на филм ми е, вървях ръка за ръка с Бойчо, уверена, че всичко ще бъде наред.

Първа английска езикова гимназия
На 50-годишния юбилей на Английската. На тениските са “крилати фрази”, дочути в час.

Криси: Усещахме се и малко като в инкубатор там. Но пък в него се развиваше любопитството ни към света. Знаехме, че даже и да те нахокат за нещо, ще те защитят, ще те научат как сам да се пазиш, ще ти дадат от онези уроци за живота, които не ги пише в никой учебник. Изкарваха ни от комфортната ни зона. И в същото време ни доставяха удоволствие. Ей това е разковничето на успеха, си мисля.

Да ти е трудно и да се кефиш

Да намираш удоволствието в задачите, да превръщаш ежедневието в празник и да няма шанс да ти втръсне. След време ще разбереш, че няма стрес тест, който да е в състояние да те изненада – в Английската си видял и преживял достатъчно.

Затова не искам да се лекувам от тази краста. Тя ще ми дава сили, докато дишам. Искам “душата да продължава да къркори повече от корема“. Да продължавам да изпитвам наслада от това да не се отказвам в най-трудния момент. Защото както ни научи Праматарова – ние обичаме да ни е трудно.

Аз съм Криси от Английската. Честит празник!

Аз съм Таня от Английската. Хора, честита годишнина!

Таня и Криси от Г клас в Английската
Таня (вляво) и Криси от Г клас в Английската

Вижте още спомените ни от абитуриентските балове по наше време

СПОДЕЛИ
Предишна статияЗодия Близнаци и вярванията на древните хора
Следваща статияМорган Фрийман: Вярвам в Бог, защото аз съм Бог
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

1 КОМЕНТАР

  1. Благодаря на Кристина и Таня за прекрасния подарък – получих този спомен тъкмо в навечерието на 24 май… Прекрасни ученици, умни, сърдечни, след 20 години откакто завършиха Английската – всички от този клас са прекрасно реализирани млади успешни специалисти, но топлината и чувството им за общност към класа и гимназията не ги напуска! Миналата година пак се събраха и ни поканиха… Прекрасен спомен! Обичам ви, мили мои прекрасни дЕца от незабравимия и единствен Г клас!
    Мариана – тогавашната им учителка по математика, сега благодарен приятел, зареждате ме със светлина и усмивка

Отговор