10 от най-използваните и най-клиширани девиза

Те не ни убиват, но и не ни правят по-силни. Защото колкото и истина да има в тях, все има други думи, с които можем да я кажем, без да звучи изтъркано

0
най-клиширани
Избягвайте досадно повтарящите се постулати и заложете на свои собствени думи

Словесна слабост. Ниска езикова култура. Неспособност да се изразят вербално емоции и да се опишат ситуации. Това са трите главни гряха на фразите, които са най-клиширани.

От тях не се умира. Но ако целта ви не е просто да оцелеете, а да живеете красиво – било то онлайн, или в реалния свят, може би е по-добре да избягвате изтърканите постулати. Особено при формулирането на собствената ви философия във вид на мото, девиз, лайтмотив. Освен ако не искате да изглеждате завинаги останали във възрастта на лексиконите, разбира се.

Да, знаем, че изтъкването на собствената значимост с помощта на едни от

най-популярните и най-клиширани фрази

е едва ли не мода. Но онова, дето сте го чели по форумите – че е “по-добре да си господар в ада, отколкото слуга в рая“ – съвсем не е знак за висока интелигентност. Каквото и да са ви казвали онези, които уж имат много приятели във Фейсбук. Ако поразгледате мрежата, ще видите, че като тях има хиляди други, някои дори с по-богат арсенал от изтъркани повторения.

А те, повторенията, носят колкото истина, толкова и хаос във взаимоотношенията. Защото всеки ги тълкува спрямо собствения си капацитет. Носят и онова, което постига обличането на униформа – невъзможност да бъдеш индивидуален, да имаш собствен стил, да излезеш от шаблоните.

Често тези застинали “истини” дори вече не са верни. Родени от малко опит и в отминали времена, понякога самите им автори може да не са вярвали в тях. Да вземем Ницще например и неговото

“Това, което не ме убива, ме прави по-силен”

Сигурни сме, че знаете кой е Ницше, но знаете ли как е живял, преди да си отиде от този свят? Знаете ли за нервния му срив от 1898 г., провокиран от това, че философът видял как кочияш бие стар кон. Ницше се втурнал да помага на животното. Според една от версиите на тази история писателят бил намерен на улицата, ридаещ и обвил ръце около коня.

По-късно приятели открили Ницше в дома му, където свирел на пиано с лакти и пеел истерично. Нервният срив наистина не го убил. Но направил ли го е по-силен? Помогнал ли му е да излезе от вегетативното физическо и умствено състояние, причинено от сифилис в късния период от живота му?

клишета - котка
Застиналата истина зад известните и най-клиширани фрази често е различна.

“Веднъж се живее”

Не знаем дали Ницше си го е казвал, но дори клишето да беше с толкова достоен автор, пак щяхме да имаме едно на ум, преди да го развеем като лично мото във виртуалния и офлайн света. Същото важи и за по-модерните производни на този иначе жизнен девиз: Живей за мига, латинското Carpe diem или най-новото YOLO (you only live once). Всеки един от тях звучи почти като оправдание. Да правиш или да не направиш нещо. Да бъдеш безотговорен. А също – и да бъдеш скучен. В стила на оправдателното мислене е и мотото на разбитите сърца:

“За всеки влак си има пътници”

Нещо като По-добре късно, отколкото никога, само че с по-романтична окраска. Не че и двете не съдържат висок процент житейски истини. Онова, което не съдържат, е доказателство за личен опит. И сила. Да станеш, да изтръскаш прахта, полепнала от дългото чакане, и да заявиш: “Аз повече няма да кисна на тази гара!” Сега, тук рискувате да се подхлъзнете и да смените статуса си на

“Прави каквото трябва, пък да става каквото ще”

В който случай ще трябва да ви върнем към първите три параграфа на текста и да преговорим идеята, че – да, може и да има смисъл в употребата на чужди цитати, но е хубаво да не се кълнем в тях. Защото кой знае откъде идват…


Вижте още: Избрани цитати от Оскар Уайлд


“За да се пребориш с изкушението, трябва да му се отдадеш”

Да, да, познахте – Оскар Уайлд е това. И не, авторът е нямал предвид всички онези пъти, в които използвахте тази фраза за собствено оправдание. Книгата, от която идва тя, е талантлива дисекция на човешкото грехопадение. И на страниците всъщност я изрича героят олицетворение на падението. С въпросните думи купувачът на души подтиква персонажа да влезе в Ада. Все още ли виждате същия смисъл в тях?

цитати
Чуждите цитати имат сянка, която може да им придаде съвсем друг смисъл. Затова внимавайте с тези, които са най-клиширани.

“Ако животът ти поднесе лимони, направи си лимонада”

Много елегантно казано, признаваме си. Даже се връзва с лимоните, които виждаме в 99% от снимките, пришити към това клише. Пробвайте обаче да коментирате така загубата на някой близък. Или студения дъжд, който го е намокрил, ако щете. Така си и мислехме – лимонадата не върви.

Добре, тогава нещо друго романтично? Като…

“Любовта ще спаси света”

Поздравления! Добре дошли в хипи вълната ала Правете любов, а не война. Тук всеки има картбланш да спи с всеки, притежава свръхпредстави за собствената си значимост и съответно – се изживява като спасител на какво ли не. Включително и на клишетата. Които така или иначе хич не са застрашени от изчезване.

“Животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни”

Напишете го още веднъж на някоя картичка и се молете това да не е единственото нещо, което можете да сторите в името на спиращите дъха моменти. А ако молитвите ви останат без отговор, не се отказвайте. Все пак,

“Никога не казвай “никога”

Нали така? А също и “не се знае какво ви очаква зад ъгъла”, “всичко се връща” и други подобни мотивиращи послания. Любимото си го оставихме за финал:

“Просто бъди себе си”

Нещо подобно се опитваме да ви кажем с цялата тази статия. Изводът ни от която е, че влагането на смисъл определено е нещо, което отнема време, усилия и собствени думи. Приятно търсене на вашите истински!


Прочетете още: 5 велики писателя за магията на писането

СПОДЕЛИ
Предишна статияТианмен: Стъклени пътеки до Рая
Следваща статияВсичко е наред, когато не всичко е наред
Агент 3.14
Извинете, че не мога да ви се представя с истинското си име, но рискувам да обрека на провал любимото ми занимание – наблюдаването под прикритие с цел описването без цензура. За себе си ще кажа само, че в работата си минах през всички клишета: от стажанта, който виси с часове пред вратата на главния редактор, през сервитьорчето в щатски ресторант или фрийлансъра в сивата икономика, до престижните издания и позиции. Много по-ценен обаче ми е опитът, натрупан по заведенията, улиците, мотрисите на градския транспорт, wi-fi спотовете в парка, чуждите квартири, родните плажове, второкласните пътища, селските и онлайн мегданите. Там откривам живота, идеите и типажите, за които искам да ви разкажа. Кой знае, сред тях може да сте и вие!

Отговор