Размерът винаги е бил от значение. И това е такова клише, че дори не се налага да уточняваме какво разбираме под размер, когато говорим за красота и голи мъжки тела. Само че, докато днес за впечатляващи и мъжествени се считат големите гениталии, някога тъкмо малките били ценени много повече.
Древногръцките статуи
са ням свидетел на това. На факта, че и някогашните хора на изкуството са демонстрирали интерес към фалоса. Без да се фокусират върху големината му.
Нещо повече: за тях голямото мъжко достойнство изобщо не било достойнство в истинския смисъл на думата. Свързвали го с неприятни черти като глуповатост, алчност и дори грозота, пише Кенет Доувър в книгата си Гръцката хомосексуалност.
Гръцкият бог на плодородието – Приап, например, често е изобразяван с несъразмерно голяма ерекция. Смята се, че той бил прокълнат да е грозен, импотентен и безпомощен. На него е кръстено и медицинското състояние на постоянна ерекция (приапизъм).
Другите богове на Олимп толкова презирали Приап, че дори го изхвърлили от планината. Останалите случаи на изобразяване на мъжки гениталии
с голям размер
в древногръцкото изкуство и литература също не са свързвани с хубави представи. Например – сатирите, онези митични същества, верни спътници на бога на виното Дионисий, според преданията са имали кози копита и рога, както и… огромни членове, разбира се.
Силните на деня – рационалните, интелектуалците, авторитетите – които били идеалът на тогавашното време, може и да са правили много секс. Но активният им интимен живот не се дължал на мерките, с които са били надарени. Или е по-точно да се каже – с които не са били наказани. Защото, както отбелязва Елън Оредсон, специалист по история на изкуството, в блога си: древните гърци смятали, че
размерът с по-скромни измерения
позволявал на мъжа да запази хладнокръвието и логиката си. “В онази ера големината и рациумът били обратнопропорционални”, казва Елън по темата.
Потвърждение на това схващане намираме и в древногръцката литература – например в Облаците на Аристофан. В пиесата драматургът обобщава, че старанието се възнаграждава с хубост, остър ум, богатство и малки дадености там, където трябва. Но ако е непостоянен, хубостта на мъжа залинява, всезнаещата уста го подлага на излагации, също както и размерът на половия му орган, който, според автора, си е за срам.
Вярването на древните гърци, че малките форми между краката на мъжа ще го накарат да използва
повече горната, отколкото долната
си глава, повлияват по-късно и следващите епохи в изкуството. Включително и ренесансовите артисти.
Най-известният пример: Давид на Микеланджело! Размерът на дадени части от тази италианска ренесансова скулптура намира през годините куп обяснения. И не всички са свързани с Елада.
През 2005 г. двама флорентински лекари публикуват теорията си, че гениталиите на Давид са се свили от… страх. Той е бил изплашен заради неизбежната битка с гиганта Голиат. А педант като Микеланджело е изпипал всеки детайл по статуята, пресъздавайки емоциите на Давид чрез
всяка част от тялото му
Теория, която успява да избяга от вечния спор по линията голямо-малко. Но която също разкрива, че когато пред очите ни се извисяват голи мъжки тела, вниманието ни попада в един конкретен триъгълник от кръста надолу. Където, макар и с подменени стойности, размерът продължава да е от значение.
