Писането не е силната ви страна? Или тъкмо то е? И в двата случая познавате чувството да седиш пред празния бял лист (и все по-често – екран) и да се чудиш как да започнеш.

Ами финалът? Ами думите – излишни или липсващи? Днес пишем все по-малко и все по-кратко (ако не броим коментарите във форумите). Така че вече дори картичките ни препъват, камо ли речите, писмата, не дай Боже някое есе.

Или, както казва Съмърсет Моъм: “Да пишеш просто е точно толкова трудно, колкото и да бъдеш добър човек.” Предлагаме ви опреснителен курс с петима учители, които ще ви потопят в магията на писането.

1. Стивън Кинг

„Тази книга е опит да разкажа кратко и сбито как стигнах до това изкуство, какво научих междувременно за него и как се прави. Тя е за всекидневната работа — за езика“, пише Стивън Кинг в книгата си За писането.

„Аматьорите седят и чакат вдъхновение, останалите просто ставаме и се захващаме за работа.“

„Чети и пиши между четири и шест часа всеки ден. Ако не можеш да намериш време за това, не можеш да очакваш да станеш добър писател.“

“Ако нямате време да четете, няма да имате времето (или средствата) да пишете. Толкова е просто.”

“Пътят към Ада е постлан с наречия.”

“Най-страшният момент винаги е този, точно преди да започнеш да пишеш.”

2. Франсис Скот Фицджералд

В края на 1938 г. студентката Фраснис Търнбул, която искала да стане писателка, изпратила копие от последния си разказ до Фицджералд, който бил приятел на нейното семейство. Скоро получила отговор – суров, но с ценни съвети за писането. 

“Трябва да продаваш сърцето си, най-силните си реакции и емоции, а не малките неща, които просто са ти направили впечатление. Тях може да ги споделяш на вечеря. Това е много важно, особено когато започваш да пишеш.”

“Дикенс описва страстно насилието, глада и немотията, сред които е израснал, за да сътвори Оливър Туист. Още първите разкази на Ърнест Хемингуей идват от дъното на душата му – всичко, което е видял и изпитал. В Отсам рая писах за любовна история, която още кърви в мен… Трябва да изтръгваш историите от сърцето си и да ги слагаш на хартия, за да видят хората… Литературата, дори в най-леката си категория, не очаква нищо друго от един новак. Ти не искаш да четеш за  войник, който е само малко смел, нали?”

“Цялото добро писане е да плуваш под водата и да задържаш въздух.”

“Махнете всички удивителни. Използването удивителни е като да се смееш на собствените си шеги.”

“Не пишеш, защото искаш да кажеш нещо. Пишеш, защото имаш какво да кажеш.”

“Никога не е имало добра биография на писател. Нямало и няма да има. В момента добрите писатели се състоят от твърде много индивидуалности.”

3. Рей Бредбъри

“Най-голямата тайна на творчеството е да мислите за идеите като за котки. Трябва да направите така, че да ви последват. И също като при котките, не е никак лесно.” Това е рецептата, която Рей Бредбъри предлага на начинаещите писатели в книгата си Дзен и изкуството на писането. В нея той споделя, че записките и бележките могат да подобрят кретивността. 

“Тези записки бяха провокациите, които най-накрая изкараха навън най-добрата ми страна. Чувствах, че съм на път към нещо истинско, но то беше скрито под капака в моята глава. Бележките ми бяха нещо такова: Езерото. Нощта. Състезателите по крикет. Равинът. Таванът. Мазето. Бебето. Тълпата. Нощният влак. Карнавалът. Джуджето. Огледалото. Скелетът. Започнах да виждам определени модели в тези думи, които просто бях нахвърлял върху хартията.”

“Винаги казвам на хората, направете списък с 10-те неща, които най-много мразите. Напишете поема или разказ с тях. Направете списък с 10-те неща, които най-много обичате. Отдайте им почит. Когато написах 451 по Фаренхайт, вече мразех тези, които горят книги и обичах библиотеките.“

“Твоята интуиция знае какво да напише, така че се разкарай от пътя ѝ.”

“Количеството ражда качество. Ако пишеш малко, си обречен.”

“Сигурно има нещо в книгите, нещо, което не можем дори да си представим, за да накара една жена да остане в горящата къща; в тях непременно трябва да има нещо. Човек не остава ей така, за нищо.”

“Има по-лоши престъпления от изгарянето на книги. Едно от тях е да не ги четеш.”

“Библиотеката на дядото беше приятно тъмно кътче, сякаш иззидано от книги, затова тук можеше да се случи какво ли не… И се случваше.”

“Достатъчно беше да издърпаш книга от рафта, да я разгърнеш – и изведнъж мракът вече не тъмнееше толкова.”

“Хората казват: „Какво да правим ако изведнъж блокираме?“ Е, очевидно е, че грешите някъде, нали? В средата на работата умът ти решава да спре. Предупреден си. Подсъзнанието ти казва: „Искаш да пишеш за неща, за които аз 5 пари не давам“… Задайте си въпросът: „Радостен ли съм?“ Ако отговорът е отрицателен, значи се занимавате с грешна тема.”

4. Кърт Вонегът

Известният автор има 8 правила, необходими, за създаването на добър кратък разказ. Те са извадени от книгата му Кутийка за енфие от Богамбо, а освен тях ви предлагаме и още блестящи прозрения на Вонегът за писането.

“Използвай времето на някой непознат по такъв начин, че да не се чувства сякаш си го е изгубил.”

“Дай на читателя поне един персонаж, в който да се припознае.”

“Всеки персонаж трябва да иска нещо, дори да е чаша вода.”

“Всяко изречение трябва да прави едно от две неща – да разкрива нещо за някой герой или да развива действието.”

“Началото трябва да е максимално близо до края.”

“Бъди садист. Независимо колко сладки и невинни са водещите ти персонажи, прави така, че да им се случват ужасни неща. Така читателя ще разбере истинската им същност.”

“Пиши така, че да се харесаш на един човек. Ако отвориш прозореца и се опиташ да угодиш на всички, историята ти ще хване пневмония.”

“Давай на читателите колкото е възможно повече информация, колкото се може по-скоро. Изненадата да върви по дяволите. Читателите трябва да разбират толкова добре какво се случва, къде и защо, че да могат да завършат историята сами, в случай че хлебарки изядат последните няколко страници.”

“Човек никога не пише за целия свят, не пише нито за десет души, нито дори за двама. Той винаги пише за един-единствен човек.”

“Нас, писателите, ни използват като опаковъчен материал – като онази вата, с която попълват кутиите за бижута.”

“Ако не можеш да пишеш ясно, по всека вероятност не можеш и да мислиш толкова добре, колкото си мислиш.”

“…стигнах до едно доста грубо и обобщено правило, нещо като общ закон: ако човек не страда от депресия, той никога не може да бъде добър писател.”

5. Ъруин Шоу

Това всъщност е псевдонимът на американскя писател, драматург и сценарист от еврейски произход. Истинското му име е Ъруин Гилберт Шамфоров. Дали писането под псевдоним е по-успешно, не е ясно, но пък Шоу е безпогрешен в наблюденията си за професията.

“Любопитно е, че в Америка има много писатели, които имат една добра книга и това е всичко.”

“Никога не пия докато работя, но след няколко чашки ми идват идеи, които в никакъв случай нямаше да ме споходят, ако бях трезвен.”

“Става ми лошо, когато критиците кажат, че съм майстор на популярния роман. Какво тогава е непопулярният роман?”

“Всички писатели са едни и същи – забравят хиляда добри ревюта и помнят едно лошо.”

“Писателят не трябва да се самосъжалява, ако пише и се наслаждава на това, дори и да не му плащат.”

“Писането е контактен спорт като американския футбол. Може да се нараниш, но ти харесва.”

“Тръгваш от маса в кафе, защото всичко в Париж започва от маса в кафе. Чакаш момичето, което обичаш.”

Вижте още… за Макс Пъркинс, без когото литературата нямаше да е същата