Владимир Висоцки – мястото на срещата не се променя

Висоцки
Владимир Висоцки

Двама бяха големите руски бардове, чиито песни слушахме в захлас в далечните години на моето детство – Булат Окуджава и Владимир Висоцки. Напълно различни – всеки със собствена стилистика, речник, мелодика и философия. Единият романтичен и лиричен, другият – винаги с експресивност на максимална степен и изнеревения ритъм на сърцето.

Песните на Окуджава и Висоцки 

не просто докосват душата ти, карат те да ги подхванеш и няма как да ги слушаш като фонова музика. Владимир Висоцки смята по-възрастния от него Булат Окуджава за свой “кръстник” в авторската песен.

Висоцки
С театралната трупа на Театър на Таганка Висоцки гастролира в България, Унгария, Югославия, Франция, Германия, Полша. У нас обаче остава познат повече с песните, отколкото с актьорския си талант.

След смъртта на Висоцки Окуджава му посвещава специална песен. Общото между двамата е това, че не загърбват парадния и популистки изказ, който ни атакува отвсякъде до днес, за

да заговорят честно и на “ти” със слушателите си

на теми, които ги вълнуват.

В следващите редове ще се спрем на единия от двамата големи – Владимир Висоцки, който е и по-популярен и близък на българската аудитория. В неговите песни се разпознават работници и интелектуалци, спортисти, военни, стари и млади… 38 години след смъртта си, музикантът продължава да бъде кумир. Светът отдавна не е същият, но темите на Владимир Висоцки все още звучат така, сякаш са извадени от днешния ден. В интервю от 1975 г. за западногерманска телевизия на въпрос кой пише песните му, споделя:

“Аз сам ги пиша и сам пея. И се опитвам да ги пея само аз. Защото те са си мои и както искам, така ги пея. Други могат да ги изпеят по-добре, но не като мен. И изобщо, не обичам, когато песните ми ги пеят други певци и изпълнители.”

Висоцки се ражда на 25 януари 1938 г. в Москва. Баща му е военен, ветеран от Великата Отечествена война, майка му – преводачка с немски език. През 1947 г. след развода на родителите си заминава за 2 години в Еберсвалд, Германия, където баща му работи и живее с новото си семейство. Там, по инициатива на татко си, ходи на уроци по пиано. Когато семейството се връща в Москва, се нанася в жилището на Большой Каретный переулок № 15.

800px-Vysotsky-B.Karetny15(5)
Жилището на Большой Каретный переулок № 15.

Това място, възпято в една от песните на Висоцки, до днес се смята за

свещено за почитателите на поета с китара

То е и задължителен обект в екскурзиите на тема По местата на Висоцки в Москва. Всъщност, поклонниците имат възможност да видят блока, входа и отвън – прозорците на жилището, в което е живял техният кумир.

През 1955 г. Владимир Висоцки постъпва в Московския инженерно-строителен институт. Но един семестър му е достатъчен, за да разбере, че това не е за него и в новогодишната нощ взима решение да напусне. През есента на 1956 г. вече е студент в актьорския факултет на школата към Московския художествен театър (МХАТ).

Дебюта си в киното прави като студент през 1959 г. във филма Връстнички на Мосфилм. Веднага след завършването започва работа в театър А.С. Пушкин, където изиграва десетина епизодични роли. В московския Театър на Таганка Висоцки постъпва през 1964 г. и играе там до смъртта си. С театралната трупа гастролира в България, Унгария, Югославия, Франция, Германия, Полша.

Висоцки
През 1968 г. излиза първата му мека грамофонна плоча с песните от Вертикал. Снимка: Igor Palminhttp://www.flickr.com/photos/igorpalmin/3272298032/, CC BY-SA 2.0, Link

В България поетът с китара идва

за първи и последен път през септември 1975 г. Това се случва благодарение на Людмила Живкова. Една от вечерите в София Висоцки изкарва в гостоприемния дом на един голям наш ерудит – театроведа Николай Парушев. Там, в хола със стени, отрупани отгоре до долу с книги, за шумната компания от български и руски театрални дейци часовете се изнизват незабелязано в интересни разговори и песни.

В Театъра на Таганка Владимир Висоцки участва в различни спектакли като Животът на Галилей, Антисветове, Пугачов, Вишнева градина, Престъпление и наказание и др. Най-известна е ролята му на Хамлет. Това е и една от любимите му роли заедно с тази на Галилей.

В творческата биография на Висоцки има и около 30 филма. Сред най-популярните са Мястото на срещата не се променя и Вертикал. Специално за Мястото на срещата не се променя пише песента Балада за детството.

За филма Вертикал композира и изпълнява балади за алпинистите, а една от тях по-късно влиза в популярния детски анимационен филм Ну, погоди!. В първия епизод, докато вълкът се катери по едно въже, се чува подсвиркването на Висоцки.

Макар че става известен именно с гласа и изпълненията си на китара, Владимир

Висоцки няма музикално образование

На китара се учи да свири като тийнейджър в компанията в квартала. Започва да пее на сцена от 1965 г., но първите си песни изпълнява доста по-рано, пред приятели.

марка с Висцоки
Пощенска марка с образа на Висоцки от 1999 г. Снимка: Andrei Sdobnikov – Personal collection, Public Domain, Link

“Имахме една малка компания, от най-близките ми хора, за които носех впечатления от различните си пътувания, но им ги разказвах с рима и на ритмична основа. Хващах китарата, дрънках и се получаваше нещо като песен. Това не е песен, това са стихове, които се изпълняват в музикален съпровод. Помня атмосферата на онези събирания – непринудена и приятелска. Бяхме на една вълна, интересуваха ни едни и същи въпроси, терзаеха ни едни и същи проблеми. Тоест чувствах атмосфера на доверие. Сред приятелите в компанията бяха Василий Шукшин, Андрей Тарковски…

За тези момчета някога писах песните си. Сега аудиторията е по-голяма, понякога пея дори на стадиони, и в СССР, и в чужбина. Но независимо от това, аз се опитвам да прокарам онази атмосфера на приятелство и доверие, близка беседа с моите зрители и слушатели, които аз наистина обичам и ценя. Дори мисля, че на мен те са ми нужни повече, отколкото аз на тях, защото имам възможност да споделя с такъв голям кръг хора това, което ме тревожи и вълнува в този живот”

– казва музикантът през 1980 г. В тези думи според мен се крие ключът към неговата популярност. По време на тези приятелски събирания на един от приятелите случайно му хрумва да натисне Запис на магнетофона и така песните на Владимир Висоцки поемат пътя си към широката аудитория. Но в онзи момент никой не си дава сметка за това, което ще последва.

Висоцки създава около 600 песни и стихотворения

като само едно от тези стихотворения бардът вижда публикувано в СССР през 1975 г. – Из пътния дневник (Из дорожного дневника). Всъщност в страните от съюза песните му се разпространяват единствено чрез любителски записи, а до 1980 г. там така и не излиза негова голяма грамофонна плоча.

“При нас са свикнали песента да се прави от трима души – композитор, автор и певец. А когато песните се правят от един човек, при това без вокални данни, изникват известни опасения. Затова, мисля, е доста трудно да си пробивам път с този жанр. Но смятам, че вече има хора, на които това им харесва”

 споделя Висоцки в едно интервю през 1975 г. Допълва, че театърът, киното, са важни за него, но песните му вече излизат на преден план в живота му, “защото тях аз ги създавам сам, а актьорската професия е винаги изпълнителска и над теб са още режисьорът, авторът, началството и Бог”.

Висоцки
Владимир Висоцки има три брака. Първият – с актрисата Иза Жукова, вторият с актрисата Людмила Абрамова, от която има двама сина, и третият с френската актриса от руски произход Марина Влади (на снимката). С нея се запознава през 1967 г.

През 1969 г. Висоцки преживява

клинична смърт

и оцелява благодарение на всеотдайните грижи на третата си съпруга Марина Влади и усилията на лекарите от Института за спешна помощ в Москва, които се борят за живота му 18 часа.

От 1972 г. Владимир Висоцки започва да се появява на съветския телевизионен екран. След сватбата си с Марина Влади изнася концерти във Франция, САЩ, Канада. През целия си живот музикантът изнася общо около хиляда концерта в Съветския съюз и в чужбина.

Владимир и Марина в дома им във Франция.
Владимир и Марина в дома им във Франция. Снимка: Fair use, Link

“Популярността на песните му беше уникална. Легендите, които се разказваха за него, бяха пълни в чудовищни лъжи. През последните години Висоцки просто се криеше. В репертоарния сборник на Театъра на Таганка, в който се даваха телефоните на цялата трупа, неговият номер не фигурираше. Веднъж той ми се оплака, че по време на концертите му в Одеса не е могъл да се настани в хотел, наложило му се да се крие при познати артисти в задната стая на пътуващ цирк… Хиляди полупознати и непознати го наричаха Володя”

– разказва за популярността на Висоцки във времето на СССР друг един руски бард – Юрий Визбор.

Висоцки
Висоцки по време на представление. Интересен факт е, че през 1977 г. със спектакъла Хамлет на режисьора Юрий Любимов Театър на Таганка заминава на гастроли във Франция. Спектакълът е определен като най-добрият чуждестранен спектакъл на годината. Снимка: Fair use, Link

На 18 юли 1980 г. Висоцки за последен път влиза в ролята на Хамлет в Театъра на Таганка. Умира на 25 юли 1980 г. в Москва, когато

там се провеждат Олимпийските игри

В прощалните си думи за него Юрий Визбор пише: “Той предчувстваше смъртта си и много писа за нея. Представяше си я насилствена. Получи се другояче: неговото дълго 42-годишно самоубийство стана обратната страна на медала – на яростното му желание да живее.”

Владимир Висоцки е погребан във Ваганковското гробище в Москва. Въпреки че официално съобщение за смъртта му не излиза, на погребението се стичат около 40 хил. души. Първата му книга със стихове – Нерв, излиза година след неговата смърт. Официално признание бардът получава посмъртно. През 1987 г. е удостоен с Държавната премия на СССР. 5 години по-късно е създаден Държавен културен център-музей на Владимир Висоцки Домът на Висоцки на Таганка. Негов директор днес е синът на барда Никита. Но най-важният храм на Владимир Висоцки, мястото на срещата с него, си остават сърцата на милионите му почитатели, пръснати из целия свят.


Прочетете още… Музите на руските писатели и поети

Отговор