Започнах да чета Кула от лъжи плахо на Виктор Стоянов. И бях изненадана колко бързо ме погълна сюжетът. Затворих последната страница с противоречиви чувства, но и с ясното съзнание, че искам да прочета и следващата му книга.
Интелектът, който се усещаше на всяка страница в една на пръв поглед криминална история, си заслужава да се срещне.
Кой е Виктор Стоянов
ще разберете от нашия разговор по-долу.
Здравей, разкажи ни кой е Виктор Стоянов?
Малкият Цар Виктор от Балада за Георг Хених на Виктор Пасков, Виктор Юго, дядо ми Виктор, на когото съм кръстен. Всеки Виктор продължава в следващия чрез историите, които е разказвал. Най-точно съм се определил първите пъти като съм се представял: Виктор Паднал Станал (истинските ми имена са Виктор Пламенов Стоянов). Така малкият Виктор е дал една философия за живота, която следвам и до днес. Просто един любопитен човек, който върви напред и ако се случи да падне, става, изтупва се, и продължава.
Кога започна пишеш?
Най-ранните исторически извори говорят за периода втори-трети клас. Запазена е една тетрадка с първите истории. Малко по-късно препечатана от автора на служебния компютър на майка ми. Помня как ходих до работата ѝ да ги напечатам и оформя. По това време децата все още не се изписваха от неонаталогията с лаптоп и парола за WiFi, та първите ми писания са от изчезващия ръкописен вид.
Явно точно преди това съм чел и съм бил повлиян от Алеко Константинов. Така се е сътворила хумористична и вероятно поучителна серия от разкази, която се казваше Бай Ганьо е жив. Вдъхновена от целодневните игри навън с другите деца от квартала. Опитвал съм се да преразкажа и доукрася всичко, което ми е направило впечатление. Впоследствие писах в различни жанрове – фантастика, сатира, лирика, разбира се – поезия… и така по неведоми пътища до първия пълнометражен роман, който започнах като криминален трилър.
Моля, сподели ни повече за Кула от лъжи.
Кула от лъжи е кино на хартия… не, няма да ти отговоря с рекламен слоган. Вместо това ще споделя един читателски отзив, който може да ти се стори познат:
“Криминале, трилър, оплетена история, която прави чудесна дисекция на обществото ни. За миналото, което е оставило отпечатък върху настоящето и все още диктува бъдещето.”
Така, освен всичко друго, книгата се яви в ролята на бунт срещу някои несправедливости. Изобличавах по своему загнилостта на определени процеси и зависимости. А както после прочетох в още един от любимите ми читателски отзиви, тя е и за “…младите модерни професионалисти, за които е особено трудно да просперират кариерно в една предварително покварена среда.” Отне ми над две години труд и материализиране на идеи. В крайна сметка се получи нещото, което аз самият исках и имах нужда да прочета. Тъй като нямаше съвременен наш такъв роман, трябваше да го създам.
Има ли писател, който би определил като свой идол?
“Не си прави кумир и… не им се кланяй” четем из Стария завет. Литературата не е място за идолопоклонничество. Намирам я като място за приключения, за търсения, за философия и създаване на нови светове. В този смисъл имам множество любими водачи в приключенията, или създатели на светове: От Юго, Дюма, Булгаков, Оруел, Шоу, Талев и Димов, Ремарк, до Стефан Цанев, Стивън Кинг, Джордж Р.Р. Мартин и Мураками. Вероятно в Кула от лъжи има някаква частица, която Стиг Ларшон е посял със своята поредица Милениум. За мен тя беше откривателство на нови полета, които жанрът криминален роман да разрови и засее с подходящ материал.
Имаш ли любим жанр?
Имам. Казва се:
“Страшно добра история, разказана по майсторски начин.”
Богатството на книжния свят е човек да не се ограничава в стриктно определен жанр. Единственото, към което не посягам, са най-розовите романи. Или такива, които се базират на някаква жълтинка. Просто, защото
не ми понасят захаросани истории
Не съм голям почитател и на книгите, които целенасочено предават някаква методика за самоусъвършенстване, защото те са по-скоро като “инструкция за употреба” върху електронна техника, а се предполага хиляди различни живи хора да ги прилагат. И трите описани категории не съвпадат с разбиранията ми за литература. Всичко останало съм щастлив да откривам и най-вече приключенски романи, исторически, криминални, драма, антиутопии и магичен реализъм.
Какво четеш в момента?
Ние, удавниците от Карстен Йенсен. Страхотно приключение за морския начин на живот в едно датско пристанище. От онези, които четеш с младежки ентусиазъм, а усещаш през призмата на опита. Истински северен диамант, шлифован в продължение на 100 години.
Има ли нещо конкретно, което вдъхновява Виктор Стоянов в писането?
Вдъхновението е искрица, която може да дойде от различни източници. За да се накладе и поддържа огъня на историята, трябва първо да има искра. После работата като обем и предизвикателство е по-трудна, но без първоначалната искра може въобще и да не се стигне до нея.
Да, разбира се, винаги можеш да си планираш тема, сюжет, герои, чисто като професионално усилие. Но накрая това ще свърши като онези електрически камини, които имитират горенето на истинска. Историята ще прилича на огън, токът ще грее, но няма да е огън. Искрата е индивидуална и като магическите пръчки при Хари Потър – всяка работи за определен магьосник. Мисля, че за първи път в интервю пред теб ще призная – първата отличителна сцена в началото на
Кула от лъжи я сънувах и я пренесох с думи
точно както я бях видял. После си казах, че неслучайно при мен е дошла тази история и това беше искрата, която гореше огъня ми до края. Реших, че така се е случило, за да мога да формулирам и разкажа всичко, което знам и имам като идеи към момента. Историческата справка показва, че това беше периодът в България точно след КТБ и неслучилия се край на прехода. Да се върна на въпроса ти – вдъхновяват ме хората, тяхната сила, слабост, дързост, смиреност, всичките им проявления и… явно и сънищата.
Четеш ли български романи?
С голямо удоволствие. Може би имаше една вакуумна среда през 90-те, че и в началото на новия век в родната сцена. Да, своето място заемат Георги Господинов, Пасков, Русков в последните години. При все, любимите ми български книги си остават писани в следосвобожденско време и до края на първата половина на XX век. Записките на Захари Стоянов, Строителите на Симеон Радев, Тютюн, тетралогията на Талев, дори и трилогията Балкани на Яна Язова, която обаче излиза много по-късно.
Хрониките на Стефан Цанев са по-нови, но и те гледат към миналото. Това са най-честите ми препрочитания. Мащабни книги, към които обичам да се връщам. Сега има едно цяло ново поколение писатели, което прави първи смели стъпки и задачата му ще е да разшири хоризонтите.
Как планираш романа – знаеш ли предварително краят му или той се случва в процеса на писане?
Ако знаех края, щеше да ми е много скучно да добутам историята до него. Завършекът винаги е само един от множество възможни, определен от изборите, които героите са направили в хода на историята. Така, изборите, проявленията на героите се явяват важното, а краят е само следствие. При мен най-интересно е да пиша началата. Един от нашите известни автори в небезисвестната си първа пробила по света книга говореше за “книга само от начала”. Колко прекрасно би било. Защото авторът влага в началото всичко – герои, завръзка, светоизграждане.
Идеалното начало би било като сингулярност, която концентрира всичката
материя и енергия
Следва големият взрив – материалът и енергията, т.е. героите и техните проявления се движат, раздалечават и взаимодействат, а краят – той трябва да даде посока как пак да се стигне до точката на сингулярност. Да направи пълен цикъл, да се затвори кръгът. В този смисъл, интересното, предизвикателството е да откриеш характера на вселената, а краят е закономерно следствие. Само едно от множество възможни.
Имаш ли любима книга?
Дотук вече изброих някои от любимите, а те с годините се меняха. Сред тях ще останат класиките 1984, Богат, беден, Майстора и Маргарита, също Тютюн и останалите от златния ни роден книжен фонд, някои от които изброих по-горе. В зенита на юношеските години харесвах книги, които смесваха приключенията с популярна наука, както е в Божията формула на Жозе Родригеш душ Сантуш. Нещо твърде глождещо намирам и в книги за пътувания във времето още от първия ми такъв известен роман на Хърбърт Уелс. С това е свързана една от любимите ми на Краля – 22 ноември 1963, както и Игра на живот от Кен Гримуд.
От нехудожествената литература ще спомена Кратка история на почти всичко на Брайсън и Сапиенс на Харари. От нехудожествената голяма част
чета на английски език
и пример за любимо скорошно четиво е: Bad Blood: Secrets and Lies in a Silicon Valley Startup от John Carreyrou – образцова журналистическа работа, за която получи Пулицър.
През последната година много силно впечатление ми направиха Доброжелателните на Джонатан Лител и Трите тела на Лиу Цъсин. От българските през последните няколко години на всички препоръчвам Отлъчване на Николай Терзийски, както и събраните истории на Иво Иванов – пример, че страшно добър разказвач можеш да си във всяка сфера на словото. От най-популярните поредици, мога да се причисля само към феновете на Песен за огън и лед. Но там знаете – зимите идват и си отиват, а изгледите да получи финал клонят към точката на замръзване.
Видях твой пост, в който казваш, че си прочел над 200 книги за 2020 г., как става това в днешния зает и забързан свят?
На същото място споделих и виждането, че пътят е по-важен от крайното число (крайната цел). Едната част от отговора е, че спечелих много време, когато спрях да гледам телевизия, а и никога не съм имал Фейсбук. Другата част на отговора е, че в тази бройка влизат всякакви формати на книги – книжни, електронни и аудио с относително равно тегло между трите формата. Добави бързото четене, особено на препрочит и това вече не изглежда толкова фантастично. Уважаваният учител Теодосий Теодосиев казва в скорошно интервю:
“Детето до 9 клас трябва да е прочело поне 1000 книги”
и аз се замислих колко хора на възраст са прочели толкова? Да, в Goodreads може да се види бройката, но то повече си личи по начина на общуване, работа и цялостно държание на човек. Модерните средства дават твърде много възможности. Толкова много, че можеш спокойно или да се изгубиш в тях, или да ги използваш за постигане на целите си.
Какво мислиш за социалните медии и имаш ли предпочитана?
Ето, за това говорим. Всички сме в една или друга социална мрежа, дори в няколко едновременно. Човекът е отличително социално животно и има нужда от такава среда, за да вирее. Тя може да е по-затворен тип, по-специализиран, или напълно отворен. Аз лично вирея добре в Goodreads – мрежата на книжния свят и в Linkedin – мрежата на професионалния свят. Нивото на комуникация, историите, които се споделят и механизмите, по които работят – отговарят на разбиранията ми за полезност.
Старая се и аз на свой ред
да бъда полезен за останалите
защото идеята ми никога не е била просто да имам лична трибуна, просто да имам профил за присъствие, или пък просто да си губя времето (и това на другите). Още нещо, не трябва да забравяме максимата, че “ако нещо е безплатно, значи стоката си ти самият”. В този ред на мисли ще препоръчам автобиографията на Сноудън Лично досие. Оригиналното ѝ заглавие Permanent record дава по-добра и многопластова представа за какво говорим, що иде реч за мрежи и комуникация в днешно време. С нея можем да разберем повече за механизмите и целите на мрежите, а отделно в последната декада станахме свидетели как те свалят дългогодишни диктатори, определят резултата от обществения вот и нагласите като цяло.
Един наш политик беше казал на журналистите:
“Вие не сте четвъртата власт, вие сте първата власт”
но дали социалните медии не изместиха традиционните. В глобален мащаб изглежда вече те са първата власт. Google, Apple и Facebook са по-силни от всяка една държава, а Wikipedia от всеки научен колектив, било то и международен. Затова, може би настоящите и бъдещите водачи не четат Николо Макиавели и Сун Дзъ, а Густав Льобон и сетни книги посветени на “тълпата” и поведенческа психологията.
Кое е следващото заглавие, което да очакваме от теб?
Втората част на поредицата Драга има работно заглавие, но ще ми позволиш засега да го запазя в тайна. Просто твърде много работа има по нея, за да говорим че е близо. В това отношение съм длъжник на читателите на Кулата. Все пак са книги с добър обем, в които влагам задълбочени проучвания и за мен приоритетно е важна самата пратка, а не бързината на доставката. Междувременно съм започнал цяла плеяда от “начала”, които търпеливо чакат своя ред да получат плътност и свят, който да населят.
Впрочем, назрява времето да ти задам същия въпрос – да очакваме ли нова история за Кая, или пък нещо съвсем различно?
Нещо различно ще е. Но сега ми кажи остана ли нещо, което не те питах, а искаш да кажеш?
Може и да казах повече, отколкото уважаемият читател да има благоразположението да прочете. Накрая само добавям посланието, което винаги отправям и в социалните мрежи – ние сами сме творците на днешния ден. На утрешния и на следващите. Може и да сме били обекта на сътворение, но веднъж взели глътка въздух – ние вече сме творците с цялата отговорност и привилегия.
Каквито и да са обективните ограничения, много повече са потенциалните възможности. Творете. Ще е страхотно по този път и да четем повече, защото книгите дават възможно най-добрия, най-устойчивия градивен материал за всяка една сфера на дейност – от наука, до спорт, до предприемачество и коя да е професия.
