Психологически портрет на България

0

Този текст ще докосне всеки българин, който милее за родината си.

Негов автор е Александър Кръстев – доктор по психология, който работи като психолог в Ресурсен център град Плевен и преподавател във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”.

Есето е написано по повод негово участие в конкурс на Дружеството на психолозите.

Приятно четене!

aleksander krystev

България – прастара и жилава. Oцеляла до днешните дни. Раздавала сила, мъдрост и просвещение на много народи. Добра. Много добра с близки и далечни. Дълго живяла и много видяла. Търпелива и естествена, без превземки и излишно самочувствие.

Представям си България като готвачка в детска градина. Цял живот се грижи за децата. Скромна, без самочувствие, затворена с ясно съзнание, че това, което върши, не е велико, не е важно. Просто храни децата с любов и грижа.

Тя не е високо образована, няма префинени обноски и скъпи дрехи. Заплатата й е малка, но стига всички да са обгрижени, нахранени и подслонени. Не излиза често навън, където се бутат онези със самочувствието.

България нищо особено не прави за децата си, нищо повече от храна и грижа.  Дава на света чедата си и нищо не иска в замяна. Отдавна е надраснала желанието да властва и да налага на другите своите мисли и вярвания.

Толерантна майка, която дава свободата на рожбите си да избират сами своя път, смисъл и посока. Не ги спира, когато заминават далече. Дори им помага в израстването, като се държи студено и безразлично. Въпреки това, обича децата си и им позволява да говорят против нея, да я обиждат. Любовта й е толкова силна, че е готова да прощава грешките им. Нищо не иска в замяна на своите усилия по отглеждане, израстване и даване на знания – за света и себе си.

България е добра учителка, която подготвя децата си за широкия свят, учи ги на много неща и най-вече да оцеляват – там, където другите спират, те продължават. Обича децата си, макар да са от много бащи родени.

Толкова е търпелива, че им е дала правото сами да разделят бащиното богатство. Защото вярва, че само така всички ще останат доволни. България е особено състояние на радост от живота, и тъга от несбъднатите очаквания на децата й.

Често си повтаряме за успокоение, че не сами сме избрали тази земя и народ. Не приемаме, че изборът е личен и кармичен, и е за цял живот. Една съвременна българска наречица често припомня вярванията на старите българи: че когато душата идва на този свят, прави два избора: към земята и към родителите си. Оттам започва да се разплита кълбото на съдбата й. Защото душата е живяла много пъти, събрала е много мъдрост и избира точно къде да отиде този път, за да научи уроците си. Затова казват, че силата на човека е в земята му и трябва да почитаме корена си, защото именно той храни силата ни!

България е забравила корена и мълчи за миналото. Не е обидена. Няма на кого. Има ли смисъл да се сърдиш на децата си, че са такива, каквито са? Вярно, част от тях са инфантилни, страхливи и хленчещи за времето, мястото и хората. Сърдят се за пари, коли и къщи, които другите им дават, за да забравят рода и избора си, защото сме имали правото на бягство и ново начало, но нямаме сила за борба и закрила. И като в приказката за Тримата братя и златната ябълка чакаме малкият брат да не заспи и да опази ябълката от ламята, най-малката скромна сестра да се пожертва и спаси родителите си. А големите братя и сестри вече ги видяхме как пазят бащино имане и богатство.

България не търси помощ, защото е и горда! Децата й също са горди и умни. Те знаят как да оцеляват сами, поединично, сред чужди. Но не се харесват, когато са заедно. Само се карат и заплашват, защото всеки е убеден, че знае всичко.

България седи в ъгъла и гледа деца. Нейната работа не е значима. Това са само деца. Децата на света.

Великите дела, фукането и важните въпроси са за другите, по-важните.

Отговор