Често съм си мислела каква късметлийка съм да се родя в точно това семейство и да имам точно тези родители – моята майка и моя баща. Майка ми е детска учителка, а баща ми (вече пенсионер) работеше в системата на родната полиция.
Още помня подмятанията на съучениците ми, че баща ми сигурно е “корумпирано ченге”, както се говореше за хората от неговата сфера. Разбира се, това бяха детски закачки, за да ме дразнят (момчетата), защото естеството на работата му не позволяваше кой знае какви възможности да влиза в подобни схеми. А и всички, които го познават знаят, че той е последният човек, който можеш да подкупиш с пари. Наистина.
Много ценни уроци ми даде баща ми
– Ангел. Като малка, като по-голяма и бих казала, че все още продължавам да се уча от него! Затова реших да споделя с вас, читателите на Lifebites.bg, някои от най-важните неща, на които ме научи той. Ценни уроци, които всеки родител трябва да показва на своите деца. С личен пример, отделено време и много обич.
Да бъда честна
В нашето семейство това винаги е било нещо много важно. Да казваме истината, да не лъжем, да не подвеждаме другите хора, да не плетем интриги. Във всяка ситуация да заставам на страната на правдата. Независимо дали някой ще се почувства обиден, ощетен или засегнат, защото аз не съм прикрила истината, за да му помогна да излъже.
И до ден днешен не се научих да лъжа. Сама се издавам, ако опитам да го направя или много скоро след това забравям какво съм “излъгала” и си признавам. Схемите хич не ми се получават и съм много благодарна на баща ми за това!
Поставяй семейството си на първо място
Имали сме по-добри и по-лоши, във финансов план, периоди. Това, обаче, никога не е било важно. Важното беше да сме живи и здрави, пък те с майка ми все намираха начин да нахранят мен и сестрите ми (имам си две) и да платят сметките. Никога не ни натоварваха с тези проблеми и ние растяхме така, сякаш винаги ИМАМЕ. Дори в най-голямата криза. Това, което ми показа моя баща, беше, че семейството наистина е най-важното нещо на света!
По-малко, но наистина верни приятели!
Татко ми е изключително всеотдаен и грижовен, както към семейството, така и към своите приятели. Още от малка разбрах, че не е важно количеството, а качеството, когато става въпрос за приятелството. Може да имаш 5, или дори 2 приятелки, но да сте сигурни, че във всеки момент бихте си подали ръка.
Обещаеш ли – изпълнявай
Баща ми винаги държи на думата си. Винаги е адски дисциплиниран и отговорен. Наблюдавайки го през годините аз научих колко е важно да си стойностен човек и да бъдеш точен към всеки човек или към всяко нещо, с което си се захванал. Да преследваш целите си и да постигаш успехи, без да си грозно амбициозен и да искаш МНОГО.
Бъди щастлив и с малко
Човек иска повече и повече. Така сме устроени, вероятно. Номерът е да оценяваш това, което имаш. Не да не загубиш амбиции, но на всеки етап от живота си да имаш очи да виждаш това, което присъства в него. Да се радваш на малките неща.
Смей се и бъди весел
Чувство за хумор, да бъда весела и да се забавлявам от сърце – това са все неща, които той ни демонстрира, като пее и танцува и винаги е във вихъра на купона. Независимо дали това е сватба, кръщене или рожден ден. Тати научи мен и сестрите ми да сме жизнерадостни и да не се притесняваме да споделяме “талантите” си пред другите хора.
Бъди добър и състрадателен
Баща ми е точно такъв. Човек, който обича хората и винаги е готов да помогне с каквото може. Нямаше как да не възприема тези негови качества и се радвам, че ми помага да искам да съм все-по добър човек и да обичам останалите хора. Дори, когато става въпрос за непознат или клошар на улицата, изпаднал в нужда.
Уважавай половинката си
Отношението на татко ми към майка ми може да се обобщи с една основна дума – УВАЖЕНИЕ. Страстта и изпепеляващата любов не могат да останат все така силни, след 30 и няколко години брак. Остават обаче обичта и уважението. Баща ми ме научи, че едно от най-важните неща в живота е да уважаваш своя партньор. И, че дори когато спорите или се карате – не трябва да го обиждаш или унижаваш ПО НИКАКЪВ НАЧИН.
Работи усърдно, без да се оплакваш
Наистина много ценен урок! Професията на баща ми е тежка. Всеки ден го срещаше с трупове, крадци, убийци… Но така и не чух от него дори едно оплакване, мрънане колко е уморен, колко е трудно в работата или колко неприятна е тя.
Надявам се да не си помислите, че това са някакви напомпани суперлативи, с които възхвалявам моя баща. Просто той наистина е един прекрасен човек и аз винаги съм искала да му кажа всички тези неща, които така и не съм успяла да му споделя друг път или под друга форма.
