Сирни заговезни: Денят на прошката

Сирни заговезни
Паленето на Заговезнишки огньове е една от основните традиции на Сирни заговезни.

Сирни заговезни е празник, наричан с още много имена, но най-вече Сирница или Прошка. Защото най-важната традиция в този ден повелява да се иска и дава прошка. На Сирни заговезни, както подсказва самото име, за последен път се консумират млечни продукти и яйца. Причината – от понеделник започват Великденските пости.

Празникът всяка година се отбелязва в неделята, която е точно 7 седмици (49 дни) преди Великден. Това е последният ден преди да започне Великият пост, по време на който не се яде месо и никакви животински продукти. Неделята преди Сирни заговезни е известна като Месни заговезни и това пък е последният ден, в който се позволява консумацията на месо.

Най-характерната традиция, свързвана с празника Сирни заговезни, е искането и даването на прошка. Според народните вярвания, през цялата седмица от Месни до Сирни заговезни по-младите могат да искат прошка от по-възрастните си близки и роднини. Болшинството хора обаче, изпълняват този обичай в самата неделя и затова мнозина наричат празника Прошка.

Как се иска прошка на Сирни заговезни?

Традицията повелява на този празник цялото семейство да се събере около празничната трапеза. По-младите искат прошка от своите родители, баби и дядовци, по-големи братя и сестри, кумове и др. като е прието този акт да е съпроводен с лек поклон и целуване на ръка на този, от когото искаме прошка. Обичайно думите, които се изричат от молещия за прошка са:

„Прощавай, майко! (татко, бабо и т.н.)

Някои хора добавят и фразата “за всички мои волни и неволни прегрешения”. Отговорът на човека, който дава прошка най-често е:

„Просто да ти е!“

Изразът е съкратена, разговорна форма на „Простено да ти е!“ Има обаче още една фраза, която би трябвало да допълва отговора на даващия прошка, но често бива изпускана. Целият отговор, според традиционните вярвания, би трябвало да бъде:

„Просто да ти е, Господ да прощава!“

След ритуала, членовете на семейството си пожелават “сладки заговезни” и “леки пости”. Празничната трапеза на Сирни заговезни обикновено е богата на ястия, приготвени с разнообразни млечни продукти и яйца. Различни видове баници, кексове и всевъзможни други блюда и печива. Това, без което не може да мине празникът, са варените яйца и халвата, необходима за хамкането.

Какво представлява хамкането?

Един от най-забавните обичаи в деня на Прошката е хамкането. На греда или на полилея над масата се завързва дълъг конец, който да виси. В долния му – свободен край, се прикрепя здраво парче бяла халва или сварено и обелено яйце. Конецът се завърта силно в кръг и всички членове на семейството (и най-вече децата), поредени около масата, се опитват да хванат с уста въртящото се яйце или парче халва. При изпълнение на хамкането не се позволява да си помагаме с ръце.

На Сирни заговезни се изпълняват още много ритуали и обичаи като гадаене, измиване на лицата с водата от сварените яйца, палене на конеца от хамкането, палене на пречистващи и гонещи зимата и злото  заговезнишки огньове (в неделя вечерта), прескачането им от мъжете, играенето на весели хора около тях, пеенето на песни край огъня и много други. Повечето от тези традиции обаче все по-рядко се изпълняват и за съжаление много от тях потъват в забрава. Въпреки това, Сирни заговезни

си остава ден, който почти всички българи празнуват

Всяка година по-младите искат прошка от родителите и по-възрастните си роднини. Това в днешно време се случва, както на живо, така и по телефона или други приложения, които съвременните технологии ни предоставят. И все пак се случва!

Прошка е колкото народен (с всичките му обичаи, някои от които запазени още от езически времена), толкова и църковен (религиозен) празник. В последните дни, преди най-дългия пост в годината, Църквата приканва вярващите да пречистят душите си – искайки и давайки искрена прошка. Да се сдобрят и помирят с хората, които ги заобикалят и с които са имали неразбирателства, за да прекрачат пречистени прага на Великия пост и с чисти сърца и души да посрещнат най-големия християнски празник – Възкресение Христово (Великден).

„Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.“*

* (Мат. 6:14 – 21)


Вижте още: Петльовден: Денят на Кървавия данък

Отговор