Колко дълго можем да се заблуждаваме, че сме нещо, което не сме? Сменяйки различни роли. В търсене на тази, която ще ни направи по-значими и колоритни като личности в очите на другите. Днес големият “супермаркет” за идентичности предлага неограничени възможности за избор на личностно поведение.
Сред нас има много “професионални” търсачи на нови идентичности. Те прелитат от цвят на цвят, опиянени от новото, непрестанно търсещи и недоволни от старото. Докато се усетим и ги виждаме в нова роля, група или житейска философия. Убеждават ни с лекота, че всичко е вълнуващо, интересно, приключенско и духовно.
Идентичността е това, което прави нашия Аз цялостен
различен от другите, но и свързан с тях. Тя ни служи като инструмент по пътя. Обичайно се ревизира по време на криза, стандартна или внезапна. В търсенето ú възникват въпросите: Дали наистина съм това, което съм си мислил, че съм? Познават ли ме истински родителите, приятелите? Кой съм аз? Защо съществувам? Какъв е моят път?
Идентичността ни търпи развитие, променя се и има нужда от кризи. Заедно с възможности съвременното общество крие и капани. Един от най-големите е именно този “свободен пазар на идентичности”. Това е информационният, глобализиран свят на свръхпотребление и презадоволяване на желанията на Аз-а. Свят на рекламните послания, които ти казват “Ти си най-важният!”.
Днес можем да избираме сред
множество роли и идентичности
Така се опитваме да избягаме от себе си или да подчертаем и дадем “цвят” на свои черти, с които желаем да ни запомнят и разпознават. В тази свобода се крие нещо добро, но и нещо опасно и объркващо. Можем да попаднем в ситуация, която да ни накара да повярваме, че сме нещо, което не сме.
Прочетете още: Инвестирайте в преживявания, не във вещи
Цената на възможността да избираш свободно различни роли е личната заблуда и загубата на време, прекарано в преследване на чужди илюзии. Идентичността се явява добавена стойност към нашата личност. Аз съм готин, защото съм масон, тамплиер, будист, йога, рокер, парапланерист и т.н. Скачането от роля в роля постига едно – отвлича вниманието ни от нас самите и нашата личност. Но колко можем да се заблуждаваме, че сме нещо, което не сме?
Убедеността, с която избираме различни екзотични и не толкова ексцентрични идентичности, ни успокоява до степен, че решаваме – това е истинската ни цел. Дали влизането във всяка роля, колкото и привлекателна да е, е здравословно?
Видях мой познат, който си е избрал нова нереална идентичност. Поведението и новата роля, в която е влязъл, ме накараха да се замисля, че това всъщност е механизъм на разстройство на личността.
Здравата личност се ограничава
в няколко основни роли и функционира успешно чрез тях в целия си живот. Тя не променя убежденията, предпочитанията и средата си на всеки няколко месеца в зависимост от това, което е модерно.
Понякога изборът на нова идентичност цели да ни отдалечи от реалната ни личност. Но границата между развитие на личността и заблуда е много тънка. Модерните психологизирани послания на филми, книги или статии за самопомощ ни внушават, че трябва да търсим своето скрито Аз. Изследването на истинската ни идентичност, дарба, талант или цел в живота е дълбоко осмислящо.
Всички се лутаме в търсене на своята идентичност
От крайността на парите и властта до другата крайност – на религиозността и духовността. Всяка една от тези крайности и целият спектър между тях цели едно – сигурност и успешно интегриране на Аз-а в света около нас.
Да преживея себе си като отделна същност, но част от цялото, това подхранва разбирането ни за лична ценност и уникалност. Онова, което ни прави цялостни и различни от другите, ни кара да се чувстваме добре. Центърът на личността ни е у нас самите. Ние сме това, което сме и без професията, парите, външността, познатите, влиянието, вещите си и т.н.
Личната сила е да преживяваме позитивните неща, като се зареждаме от тях. Но и да не забравяме, че са временни и нетрайни в живота. Ако сме всеядни и не помним корена си, защото сме избрали нова идентичност за себе си, то трудно ще чуем истинското си Аз. Откриването на възможностите и силните си страни може да стане в съгласие със себе си, а не в отричане на себе си. Истината винаги е някъде близо до нас, някъде под носа ни. Важните решения ги взимаме, преди да сме знаели още за въпроса, който ще възникне пред нас!
В крайна сметка може би скачаме от идентичност на идентичност не само, за да ни харесват другите. Но и за да се харесваме самите ние.
