Как да се справим с родителския стрес

родителския стрес
Напрежението и стресът се отразяват на отношенията в семейството.

Всички, които са имали щастието да станат родители, знаят колко е хубаво и запълващо това усещане. Животът ни се разделя на преди и след детето/децата, смисълът ни спохожда и отваря очите ни за истинските неща. Децата, семейството, любовта се превръщат в трудния, но правилен път към щастие, личностно израстване и освобождаване от егоизма. Но колко от нас си дават сметка за родителския стрес?

Стресът, който съпътства цялата радост от появата на наследниците. Повечето родители го преживяват и понякога даже се огъват временно под неговата тежест.

Какво и как провокира родителския стрес?

Бързо проучване сред родители на малки деца очерта няколко основни причини за появата на родителския стрес и страхове. След като на бял свят дойдат децата, се случва следното:

  • Напрежението между партньорите нараства заради отглеждането и възпитанието на мъниците.
  • Увеличава се страхът от неизвестното – какво ще се случи с наследниците и бъдещето им.

Самото родителството е стрес като нова житейска роля. Безсънието бавно, но сигурно ни скапва. А еднообразието и безкрайните повторения ни карат да се чувстваме затъпели. Появява се и физическа умора, която се натрупва с времето и липсата на помощ.

родителския стрес
Стресираните родители отглеждат стресирани деца.

Оказва се, че да станеш родител, освен едно от най-прекрасните събития в живота ни, е и такова, което носи своите трудности. А страховете, които се пораждат у нас, ни изпълват до степен на загуба на спокойствие и търпение. Загуба на търпение – не само към детето/децата, а и към самите себе си и партньора.

Кръгът се затваря, животът ни качва на въртележката. Всяко начало е весело и вълнуващо, но в един момент от толкова въртене и по-точно от родителския стрес ни става лошо. И това неизбежно се отразява на отношенията в семейството. Виждал съм родители, които обичат децата си, но са страхотно стресирани. Те или само критикуват наследниците си, или ги покровителстват до крайност на обсебване. И

всичко това от стрес и страх

Лутането между двете крайности е объркващо, както за детето така и за родителя, изпълнен с любов от една страна, а от друга с чувство на вина.

Разминаването между образа, който сме създали в собствените си мисли и реалния такъв на детето също е стресов фактор. Много родители прахосват сили, за да се борят със същността на децата си.

Не може да се отрекат реалните причини за родителския стрес, но всичко винаги е въпрос на лично преживяване. Както и на сила да се изчака следващият етап от съвместното съжителство между родител и дете. Емоциите, умората, стресът, страховете могат да замъглят трезвата ни преценка и да ни напрягат и превърнат в изнервени и критични родители.

родителския стрес
И това ще отмине! Photo credit: @lattefarsan via Foter.com / CC BY-SA

Спасението е в изречението – И това ще отмине!

Когато са малки децата ни, имаме чувството, че никога няма да пораснат и да станат самостоятелни, да се научат да се справят и да оцеляват в живота. Няма да покрият очакванията ни да постигнат поне това, което сме постигнали ние в живота си. Едно е сигурно – ако сме недоволни, нервни, стресирани и невротизирани, ще излъчваме към децата си такова послание. Защото стресирани родители отглеждат стресирани деца!


Прочетете още… мнението на психолога Йеспер Юл – защо родителите не трябва да бъдат перфекционисти 


Родителската невроза се превръща в детска невроза. Знам, че това твърдение е дразнещо, но така се случват нещата. Замислете се – ако сте стресирани и прегорели родители с остарели разбирания, скучни и твърде поучителни, децата ви ще ви изтърпят до момента, в който успеят да се измъкнат от вас.

Това е твърде разпространен житейски сценарий и се е случил на много от нас. Шансът ви е само един. Да се събудите и да погледнете света през свежите очи на младостта на вашите деца, за да запазите свежестта в себе. Само това може да ни излекува от страховете и стереотипите, които ни стресират в отношенията с децата!

Отговор