Разни странни от Швейцария (II част)

Повече от 5 години живея в Швейцария, но колкото повече време минава, толкова по-любопитна става за мен тази страна. В поредицата Разни странни от Швейцария решихме да ви запознаем с някои наглед чудатости, с които семейството ми се сблъсква през последните години. Всъщност чудатостите са нормални и логични неща, просто не се случват по този начин по нашите ширини – на Балканите.

В първата част ви разказахме за някои особености на жилищата под наем, за месото през границата, за проституцията и самообслужването. Днес в Lifebites.bg продължаваме с истории за странностите на живота в тази страна.

ИМЕНА С ТРАДИЦИИ

ДА СКЛЮЧИШ БРАК

В Швейцария, когато едно младо семейство сключи брак, всеки един от партньорите може да добави тиренце към досегашната си фамилия и с него – фамилното име на брачния си партньор. Нищо странно дотук – и при нас е така. Да, ама швейцарците не слагат новото име най-отзад, а ги нареждат по правило – първо фамилното име на мъжа, после това на жената.

Докторът ни (мъж) гледам и той с две фамилии, ама никога не се представя с последната, както бих очаквала аз, а все първата бута напред. При нас е обратното. Фамилията ми по мъж е най-последното от имената ми. В англоговорящия свят нашата схема никога не ми беше създавала проблеми, но тук направо ми взима акъла.

Редовно искат да изписвам де що фамилии имам, както са по паспорт, а после изпращат кореспонденция до фамилията … на баща ми. Пощальонът в потрес – няма такава фамилия на пощенските кутии. Децата се чудят защо фамилията им не е тяхната си. А мъжът направо в ступор от това, че внезапно го причислили към рода на жена му, а не обратното. Ама не е случайна приказката, че „откъдето жената, оттам и родата“, явно. В един момент загрях къде е грешката и оттогава като на идиоти все обяснявам, че „при нас“ е наобратно, сякаш ние сме изключение от световната практика, а не те.

ИМЕНАТА НА ДЕЦАТА И ТЕХНИЯТ ПРОИЗХОД

Освен това, около нас има не едно и две семейства, които живеят на съпружески начала, но без брак. И децата им не носят имената на бащите си, а тези на майките. Сякаш някой друг ги е „правил“ и не ги е признал. Но и за това си имали хората правило – докато няма брак, децата са си на майката и носят нейната фамилия. Щом родителите сключат брак, децата имат право да получат бащиното си фамилно име.

Най-интересно обаче ми се стори това, че в паспортите не пишат мястото на раждане, а Heimatort, което ще рече място на рода или произхода. Може да си се родил на пъпа на Цюрих, но в паспорта ти да пише, че си от ферма в Бернските Алпи, например.

[Вижте още: Любопитно от Швейцария]

ИМЕНА И КУПОНИ

И като стана дума за имена – още един пример, който показва, че за швейцарците те наистина са важни. Когато отидеш на купон, задължително се ръкуваш с всички поне два пъти. Първо щом пристигнеш, като тогава се ръкуваш, като казваш имената на хората и се представяш на онези, които не те познават. И като си тръгваш – тогава пак трябва да кажеш не просто Довиждане или Чао на всички, а да се сбогуваш човек по човек С ИМЕТО МУ. Лудница! Ако си новодошъл в тази страна, това е едно от най-стресиращите неща, вярвайте.

Като си чужденец, не те гледат лошо, че не го правиш (поне в нашето обкръжение), но те си изпълняват традицията съвсем буквално. И като се позаседиш някоя друга година вече започват да очакват и ти да прилагаш традицията по любезностите. Номерът е да отидеш първи на купона и да гледаш да си тръгнеш последен. Тогава ще идват да се сбогуват с теб и има шанс да чуеш от съседа си как се казва този, който си тръгва, за да не се излагаш, че не си му запомнил шантавото име. А имената не са шантави, ама немски говорещите швейцарци, нали говорят на специфичен диалект, така ги произнасят, че ги правят направо неузнаваеми.

ДЕЦАТА НЯМАТ ГОЛЯМА НУЖДА ОТ ЛЕКАРСТВА

Това определено беше шок номер 1 при пристигането ми в Швейцария. Когато заживяхме тук, децата ни бяха на годинка и 8 месеца. Естествено, скоро след пристигането ни, побързаха да се разболеят. Хрема, кашлица, температура и паникьосана майка. Звъннах в лекарския кабинет – асистентките говорят само немски, а аз не. Лекарите говорят винаги и английски, но те на телефона рядко се явяват. Освен това, тогава личният ни лекар беше в отпуск, та трябваше да убедя заместничката му, че поне по-болното дете трябва задължително да бъде прегледано.

С триста зора успях да накарам асистентката да извика лекарката на телефона. Най-сетне успях да обясня какво става и очаквах, както в България, да чуя, че трябва веднага да заведа децата. Нищо подобно. Жената ме изслуша най-търпеливо и спокойно ми обясни, че това не са симптоми, заради които трябва да притеснявам мъниците с ходене по кабинети. И още нещо –

да нарежа лук и да го сложа до главичката на болното дете

че да поспяло през нощта. А? Че кога се водят децата на лекар тогава? Да не говорим колко бях набрала тогава на местните, задето мъкнат децата си болни по детските клубове, пускат ги на детска градина, не ги спират от нищо. Освен, ако самите децат не са видимо отпаднали и без тонус – тогава им се полага почивка. Иначе да бягат навън да играят.

Та, обратно на историята с лекарката. Нервите и търпението ми издържаха точно до следващата сутрин. През нощта болното хлапе кашля много, аз не мигнах от притеснения. На сутринта директно излъгах, че температурата се е повишила, за да се съгласят да ни приемат. Разгеле, добутахме до кабинета.

Лекарката прегледа детенцето – преслуша го, опипа коремчето и с един много готин инструмент с лампичка погледна гърло, уши и носле, без да разчеква устата на хлапето. Аз още повече се наежих от този странен преглед – как няма да го пипнеш и ще твърдиш, че си го прегледал?

Накрая ме „разби“, като заключи, че детето имало бронхит. И нищо да не съм правела, нямало страшно, щяло да мине от само себе си. “Моля? Вие нормални ли сте бе, хора?” – идеше ми да изкрещя. Как няма да дадете лекарства на дете с бронхит?

Бързо си искам тубите, флаконите, шишетата и блистерите!

Така разсъждавах тогава. Очевидно усетила паниката ми, жената се съгласи да ни даде (лекарствата се дават в лекарския кабинет, в редки случаи се ходи до аптеката) сироп за кашлица, мехлем с етерични масла и капки за нос. Ура! Победих! … Глупости.

Впоследствие научих, че сиропът, който ни е дала, не лекува, а само потиска кашлицата, за да може детето да поспи и да има сили само да се пребори. Капките за нос само отпушвали нослето и не бивало да се ползват повече от седмица поради привикване. А мехлемът бил абсолютно безобиден, билков, при това от детската серия. А да, най-сериозното на практика беше сиропчето за сваляне на температурата – стандартен Ибупрофен. И невероятно, но факт – всичко мина и замина за цифром и словом 3-4 дни. Тогава не вярвах и доста ми отбиваше. А сега ми е смешно.

При друго боледуване, когато и двете една през друга повръщаха

директно ми отказаха преглед в кабинета на педиатъра

защото в района имало стомашно-чревен вирус и повечето деца били болни. Ти да видиш! И затова не ги преглеждат? Много скандално ми прозвуча.

Но от дистанцията на времето разбирам, че това е била единствената нормална реакция – никаква паника, ясни инструкции по телефона и ако до 24 часа всичко не е минало или ако започне влошаване, тогава са готови веднага да те приемат.

Въпросните инструкции бяха да не ги карам да ядат, освен ако сами не поискат, но да им давам повечко течности. В никакъв случай да не ядат млечни продукти, докато не отмине. И през 10-15 минути да давам по лъжичка подсладена газирана напитка, задължително директно от хладилника. А по правило това са „забранени“ напитки за децата. Но не и в този случай. Наистина, за няколко часа настъпи видимо подобрение. През нощта повърнаха само по два пъти. Хапнаха малко варени картофи и на следващия ден спаха до 4 следобед. След което станаха свежи като марули и се развилняха. А от вируса и помен не беше останал.

Оттогава постепенно се научих да приемам детското боледуване по-спокойно. И да не гледам лошо майките на сополивите малчугани на детската площадка. Педиатърът ми е дал в писмен вид (с текст и картинки!) инструкции в какви случаи какво да правя и кога да звъня за преглед. И се научих, че болестите не са нещо ненормално. А лекарствата, дадени без нужда и лекарско наблюдение, могат да бъдат опасни. Но

течащият нос определено не е причина детето да бъде изолирано от другарчетата си

За да съм обективна ще спомена и това, че когато едно дете има варицела например, тогава автоматично се спира от детска градина или училище за периода, в който е заразно – т.е. до завяхването на всички пъпки. И най-вече докато самото то не се почувства добре. В началото на втората година в детската градина нашите момичета разказваха, че едно тяхно другарче ядяло лоша храна и било цялото в пъпки. И ето, че скоро след това едната ни девойка се опъпчи с варицела.

Лекарят само го констатира, даде някакъв лосион, антихистаминови капки и сироп за сваляне на температурата. Каза „Честито, добре, че сега ще я кара, стойте по-далеч от бременни жени“. И ни отпрати. Но все пак се сети да ме предупреди докога да я задържа вкъщи. В същото време, майките на почти всички деца в квартала, които още не са карали тази шарка, изразиха готовност да се присъединят към „варицелено парти“. Не, че го направих…

Повече за отглеждането на деца в тази страна разказахме в текста Как се отглеждат деца в Швейцария.

И отново в интерес на истината ще отбележа, че лекарите тук далеч не винаги са така спокойни и лежерни. Истината е, че когато има проблем, особено ако е сериозен, реакциите им са буквално светкавични. Насред пълното си спокойствие умеят да диагностицират проблемите много добре и когато има нужда – действат абсолютно решително. С медикаменти, интервенции и прочее. Казвам го от гледната точка на човек, който за 9 месеца е опериран два пъти.

ПРОДЪЛЖАВА НА СЛЕДВАЩАТА СТРАНИЦА, където ще прочетете за спасяването на живота и асистираното самоубийство