целувка - Газа
Една целувка, макар и открадната, е много в Газа...

Ивицата Газа е място по-често свързвано с война, отколкото с любов. Но докато гостува на едно местно семейство, Мари Кейуорд от BBC открива, че романтиката е значима част от живота на младите хора в Газа. Ето какво разказва журналистката за любовта, щастието и сигурността – там, където много хора предполагат, че ги няма:

“Най-големият син на това семейство, когото ще нарека Ахмад, беше мой гид и преводач във

времето, което прекарах в Газа

С нас често беше и една семейна приятелка – ще я нарека Сафаа. И двамата са около 25-годишни.

Един ден Ахмад предложи да се качим на покрива на къщата. “Ще ви заведа в моето скривалище”, обяви той, след като изкачи спълбите и през вратата надникнаха ярко слънце и гледка към града.

Газа
Гледка към покривите на Газа

Не беше голям покрив, но имаше много неща тук. Място, на което някой беше посял мента, босилек и мащерка. До тях в ъгъла – място за гълъби. В най-далечната страна – подслон от изсъхнали палмови листа, напластени едно върху друго. Резултатът беше кутия, която прилича на сауна, но държи прохладно. Сигурното място на Ахмад.

Вътре имаше единично легло и няколко пластмасови столове. Ахмад гордо ни покани да седнем.

“Това е единственото място, където мога да се почувствам щастлив”, каза отново той.
Естествено, не трябва да си гений, за да се досетиш, че няколко палмови листа и коноп няма как да защитят Ахмад и неговите братя и сестри от

бомбите, които падат над Газа

когато избухне конфликт. Но това, което този подслон му предоставя е нещо също толкова важно – някакъв вид психическа сигурност. Нещо болезнено липсва от живота на хората тук и Ахмад упорито се опитва да си го предостави.

През деня се качвам тук и лягам на сянка, всичко е толкова красиво. Това е моето щастливо място”, казва ми той.

И всеки може да го забележи съвсем лесно. Горе на покрива ние бяхме спрели и слушахме света долу, който беше толкова далече. Беше почти тихо, сигурно място за птиците и саксиите с подправки. Можеш почти да забравиш, че се намираш на едно от местата с най-чести взривове на бомби в света.

Но, разбира се, реалността в Газа е постоянната заплаха от война. Попитах Ахмад за конфронтацията с Израел миналото лято и беше очевидно, че му е необходима много голяма сила, за да говори по темата, без да рухне.

разруха - Газа
Когато войната е част от живота ти…

“Никога не говоря за това”, каза той, а очите му се напълниха моментално със сълзи, които се бореше да сдържи.

Саафа се съгласи: “Нещата, които съм виждала – мъртви тела по улиците. Загубих двама приятели последното лято.”

Сменихме темата. Не знам как стана, но започнахме да говорим за гаджета и любов. Нещо изведнъж се промени. Напрегнатата атмосфера изчезна. Всеки разказваше историите си ентусиазирано. “Технически в Газа не ти е разрешено да имаш гадже”, обясниха двамата младежи. Те разказаха, че всички романтични пориви са запазени за времето, след като се оженят. Но това не спира хилядите хора да се срещат,

да се влюбват и да открадват моменти

докато са навън с приятели и пият чай, винаги в присъствието на родителите.

Сафаа и Ахмад споделят съвети за тактики и заблуди. Ахмад говори за чувствата си с впечатляваща сигурност за своята връзка, която е едва от три месеца. Сафаа, въпреки че е на същата възраст, но е много по-мъдра, е била вече омъжена и е разведена. Става ясно, че Ахмад още не е целунал приятелката си. Сафаа намира това за забавно: “Какво? Казваш, че я обичаш, но още не си я целунал? Ти си луд. И защо още не си я целунал? Страх ли те е?”

Той казва, че действа бавно. Но също и че това е невъзможно, тъй като двамата никога не са оставали сами. Сафаа, която очевидно не е романтичка, го инструктира да опитва по-настоятелно. Идва време за обяд и трябва да приключим с клюките.

Два дни по-късно, отново виждам семейството. Заедно със Сафаа взимаме Ахмад от центъра на града, за да го закараме до къщата. Той скача в колата.

“Да, имах добър ден”, казва ни. След размяна на няколко любезности той ни съобщава новината.

“Познайте какво? Целунах я. Снощи. Не веднъж, а три пъти.”

Карахме дълго, слушайки детайлната равносметка на Ахмад от неговия романтичен триумф, на път към къщата му. В крайна сметка, много по-забавно е да говорим за откраднати целувки, отколкото за бомби.

Вижте още: Хели Лав – нежният враг на Ислямска държава