Смъртта – тази справедлива, но припряна гостенка

за смъртта
Мисли за смъртта.

Думата смърт идва като антипод на живот. Така е изначално. Но как мисълта за смъртта може да повлияе на качеството на живот?

Помни, че си смъртен.
Помни че ще умреш.

Помни смъртта си.
Всичко е суета и гонене на вятъра.
И това ще мине.

Какво може да направи с нас мисълта за преходност? Как тя е полезна?

Вчера, прибирах се малко преди стъмване. Лятното небе вае картини от пшеничено златно, леко Джаксън Полък-стил ивици, много синьо и меко сиво, прорязвано на малки участъци от градски лястовици. Мислех за красотата и колко щастливи сме само заради възможността да видим това. Днес. Не заради страха. О, не и страхът!

Мислех и за тъгата, която като дебел слой кал по обувките, прави почти невъзможно краченето ни из света,

когато мислите ни са за ТЕЗИ, КОИТО НЕ СА С НАС

Смяната на сезоните, изпращането и посрещането на прелетните птици. Грапавото докосване на слънчогледите през лятото, когато минаваш край тях. Вкусните дини и пъпеши – по-сладки от медна роса. Родени тази година за теб.

Миризмата на прясно опечени червени чушки, препечена захар с плодове – преди да се трансформират в сладко. Музиката, която почесва доволството на слуха ти. Щурците, които са така преходни; жабите, които замлъкват една по една в края на август… И всички други малки вълшебства на Горещниците, на лятото, на дните.

за смъртта
Краят на нещо е начало на друго.

Малките неща, които всъщност са адски големи, са пътят към реализирането на пълен житейски потенциал. И мисълта, че след време и нас няма да ни има, изтрива като с чародейна гумичка следите от гняв, безпомощност, суета, злоба, злословие, дребни сплетни…

Насладете се на думите на няколко велики хора, изказани за тази справедлива, но понякога твърде припряна гостенка с коса и лице, което виждаш само веднъж…

Мисли за смъртта:

за смъртта
Малките неща всъщност са адски големи…

“Защо да се страхувам от смъртта? Ако мен ме има, нея я няма, ако нея я има, мен ме няма. Защо трябва да се страхувам от нещо, което не може да съществува, когато аз съм там?”
Епикур


“Животът на всеки човек приключва по един и същ начин. Единствено детайлите по това как точно е живял отличават един човек от друг.”
Хемингуей


“Да умреш е изкуство както всички други”.
Силвия Плат


“Границите, които разделят Живота от Смъртта са сенчести и смътни. Кой може да каже къде започва едната и свършва другата?”
Едгар Алън По


“Всички неща са преходни”.
Гьоте


“Твърди се, че животът на човек преминава на лента пред очите му преди да умре. Това е вярно. Нарича се Живот.”
Тери Пратчет


“Това, което се случва след смъртта е тъй неизразимо великолепно, че нашето въображение и чувства не успяват да си съставят дори приблизителна представа за него… Разтварянето на нашата ограничена във времето форма във вечността не води до загуба на смисъла.”
Карл Юнг


“Животът е приятен. Смъртта е спокойна. Преходът между тях е проблемен.”
Айзък Азимов


за смъртта
Смъртта е спокойна…
“Ако можехме да видим себе си и други обекти такива, каквито те действително са, бихме се видели в свят от духовни същества и нашата общност с тях нито започва с раждането ни, нито ще свърши със смъртта на тялото.”

Имануел Кант


“Всяко новородено същество наистина идва свежо и жизнерадостно в новото съществувание и му се радва като на щедър дар: но… За неговото свежо съществувание е заплатено от… едно износено съществувание, което умира. То обаче съдържа неразрушимото семе, което е покарало в това ново съществувание: те са едно съществувание. Да се покаже моста между двете – това несъмнено би било отговор на великата загадка.”
Артур Шопенхауер

Вижте още: За малките неща

Отговор