За удоволствието от малките неща

Толкова много говорим за тях и все пак толкова малко ги живеем!

0

Съседите ми имат прекрасна масичка за двама на терасата. Не я ползват. Не съм ги видяла поседнали на кокетните столчета нито веднъж. Не изживяха и не споделиха очарованието на това свое притежание. В същото време аз, съседът им по тераса, мечтая да обзаведа своята по подобен начин. Не е голяма мечта, по-скоро скромна, но с голямо значение. Такова, каквото отдавам на малките неща в живота.

Каквото всички отдаваме, всъщност, но само докато ги постигнем. После спираме да се вълнуваме от тях. Или пък никога не сме можели, само сме мечтали, говорили и писали за тях. А когато ни се случват, сме улисани в други, по-важни мисли. Не че е фатално (стига да не сме прекалено отнесени, като пресичаме), ала да живееш по този начин, пропускайки малките неща, е проява на абсолютна липса на вкус!

Защото малките неща са подправките на живота

– може и без тях, но с тях вкусът е… завършен, специален, наш.

geranium-902220_1920-724x483 11
Да споделиш, да намериш време, да видиш красотата. В това е чарът на малките неща.

И тук не ви говоря за уникални и романтични изживявания като онзи път, когато лежахте преплели крака и ръце на пода. А за вечерите, в които си лягате по различно време и не успявате да си споделите нито вечерята, нито думите. Но сте все пак в едно легло и има заради чие хъркане да си слагате тапи в ушите. Защото това са малките неща.

Не първият гол плаж, първата баня със слънчева вода, първото изправяне на сърфа или първият огън на открито. Те са екзотика и ако все пак са ви се случвали, за тях определено знаете, че са били специални моменти, и сте усетили, че са ви направили щастливи. Но какво ще кажете, ако бяха ежедневие, ако ви говоря за всички следващи плажове, бани, сърфове и огньове?

Не е въпросът да забележите и запомните изгревите и залезите на морето и в планината. Тях всеки ги помни (и поства). А да надигнете уморените си клепачи над нивото на телефона към изгревите и залезите от прозореца или на път за вкъщи. Да обърнете внимание на събуждането с първите лъчи, преди тях или много след като са прорязали тъмнината. На будуването в необичаен час на нощта, който за вас е станал обичаен. На заспиването рано-рано на дивана. На познатия глас в телефонната слушалка. Той е чудо, припомни си го – майка ти, приятелите ти, колегите ти са днес тук, сред нас, и те търсят.

Те са живи, ти си жив, животът е чудо!

Да не те боли зъб, да нямаш температура, да не си настинал – също е чудо. “Когато ме боли зъб, откривам, че да не ме боли зъб, е прекрасно“, пише известният дзен монах Тик Нят Хан в свое есе, публикувано тази година в Книга за духа, изд. Кибеа. Но когато не ме боли зъб, не изглеждам особено щастлив. Затова, ако се вгледам дълбоко в настоящия миг и осъзная, че имам неболящ зъб, това вече ще ме направи много щастлив.”

"Книга за духа", изд. "Кибеа"
“Книга за духа”, изд. “Кибеа”

Забелязали ли сте, че програмата за авторедактиране на български, подчертава отрицателните думи като “неболящ”? Не сме успели да ги интегрираме в речта си, не сме им намерили място, смислено приложение. А Тик Нят Хан често ги използва. Защото вярва, че “практиката на осъзнаване на онова, което не е не-наред, е нещо чудесно”.

Но и да изпитваш болка не е чак толкова зле

Напомня ти, че имаш зъби, имаш тяло с работещ имунитет или здраве, което да посреща настинките. Че си още тук и можеш да забележиш гънките по напуканата кора на дънера, които ти напомнят на твоите бръчки или на ръцете на баба – доказателство, че сме неразривно свързани с природата.

С времето. С това, че то отминава, че не се повтаря, че не може да захожда назад, и така ни дарява с най-ценното в нашия живот – миговете. Малките неща. Които му придават големия смисъл.

Като чайовете, които сгряват дланите ти, когато е студено. Като млякото с какао насаме вкъщи. Или кафето с приятелка дори когато нямате нищо ново да си кажете.

Като сълзите, че някой си тръгва. Защото означават, че ти е било хубаво и има какво да ти липсва. Като “чао”, изречено към морето през септември.

petra1 11
Първите паднали листа всяка есен…

Като “здравей” за въздуха, който вдишваш, нагазил по улиците на детството. За първите паднали листа и кестени всяка есен и за първите напъпили цветя всяка пролет, за първите снежинки и за първия ден, в който кожата ти не усеща температурна разлика с въздуха.

Като размяната на усмивки със случаен минувачКато детския смях у дома. Или в съседния двор.

Като откритието, че не можеш да си оближеш лактите. Или че можеш да сготвиш нещо вкусно. И дори откритието къде на клавиатурата се намира ѝ!

Като безброй други неща

Малки, но достатъчно много, за да ни направят НАПЪЛНО щастливи. Изберете си няколко, които да забележите днес и с които да подправите живота си и утре.

вана
Щастието понякога е в една вана на свещи.

Днес моят избор ще е душът на свещи. И палците на краката. Както пише Тик Нят Хан, обръщаме внимание на всичко, освен на пръстите си. “Всяка клетка в тези пръсти може да стане ракова, но те се държат чудесно и избягват този проблем. (…) Обикновено питаме “Какво не е наред?” и фокусираме цялата си енергия и внимание върху него, докато щастието ни все повече изтънява.“

Да не го допускаме! Да си изтъчем едно доволно дебело одеяло на щастието. Не казвам да го мъкнем навсякъде с нас – все пак има моменти, в които толкова емоционалност тежи. Но защо да не поседим, наметнати с него, на терасата?

Ако искате да прочетете още по темата за щастието, вижте какво казва за него великата Бриджит Бардо.

СПОДЕЛИ
Предишна статияАмериканците бомбардират Виетнам с тоалетна чиния
Следваща статияНай-великата филмова музика на всички времена
Агент 3.14
Извинете, че не мога да ви се представя с истинското си име, но рискувам да обрека на провал любимото ми занимание – наблюдаването под прикритие с цел описването без цензура. За себе си ще кажа само, че в работата си минах през всички клишета: от стажанта, който виси с часове пред вратата на главния редактор, през сервитьорчето в щатски ресторант или фрийлансъра в сивата икономика, до престижните издания и позиции. Много по-ценен обаче ми е опитът, натрупан по заведенията, улиците, мотрисите на градския транспорт, wi-fi спотовете в парка, чуждите квартири, родните плажове, второкласните пътища, селските и онлайн мегданите. Там откривам живота, идеите и типажите, за които искам да ви разкажа. Кой знае, сред тях може да сте и вие!

Отговор