Пътуване към себе си и любовта, с Блага Димитрова

0
Блага Димитрова
Блага Димитрова пише първия си роман, "Пътуване към себе си", по свои впечатления от Родопите.

Ако в днешния свят на частни уроци, имаше и такива по любов, щях да се запиша. Стига да ги водеше Блага Димитрова. Не само заради стиховете ѝ, които подреждат любовта в рими. Любов, която за писателката е дълго пътуване към себе си и която винаги оставя следи.

Те бележат дори сърцето на Джон Ъпдайк – по времето, преди да стане известен с романа си Заеко, бягай. През есента на 1964 г. Ъпдайк се озовава в София по културна програма на Държавния департамент на САЩ. Той пътешества като посланик на изкуството и дори не подозира, че

заради Блага Димитрова ще удължи престоя си в България

който трябвало да бъде само един ден. Вместо това кани 10 години по-младата от него Блага на вечеря. Отиват и до Рилския манастир. Есенната им разходка в Борисовата градина е нещо, което ви предизвиквам да си представите следващия път, когато се озовете в парка.

Блага Димитрова
Мъдростта на Блага Димитрова за любовта няма цена. Снимка: Тодор Славчев

Резултатът от всичко това, при завръщането на Ъпдайк на американска земя, е разказът му Българската поетеса. Публикуван е в списание Нюйоркър през 1965 г. и на следващата година печели литературната награда О‘Хенри.

“Вратата се отвори и в стаята влезе, внасяйки розов лъх на жена, която току-що е излязла от банята, леко задъхана, защото бе бързала, без шапка, жена в светло палто, със светлоруса коса”, пише авторът за Блага – по онова време на 42 г., вече известна у нас със стихосбирките си До утре, Светът в шепа и Жена. “Любопитно ми е самото това

ярко съчетание от красота и ум

Искам да кажа, какво може да направи една душа с всичко това?”

На какво е способна Блага Димитрова, можете да разберете не само, опознавайки я като поетеса. Онова, което много повече подхожда на философския и меланхоличен характер на есента, с дългите ѝ уикенди, в които се затваряме на топло с книга в ръка, са романите на писателката.

Темата на днешния частен урок е първата любов. И първото разочарование. (Не само Ъпдайк има правото и дарбата да говори за тях) Откриваме ги на път – само че не в колата, в която се вози Блага в Отклонение. Не е и в посоката на катерачите от Лавина. Пътят в случая е към себе си. Така се казва и

първият роман на Блага Димитрова – Пътуване към себе си

Пише го по впечатленията си от строежите в Родопите и с него ни кани да осмислим своята роля в живота през философските размишления на писателката за отношенията между мъжа и жената.

Блага Димитрова
“Mъжът е погълнат от мига, а жената търси продължението”, пише авторката в първия си роман.

Шепотът на един от най-обичаните български романи на миналия век ви оставяме да доловите сами. Урокът по любов днес е безплатен, защото мъдростта на Блага Димитрова няма цена.

“Ако жената изживява най-силно любовта в споделянето с приятелка, то мъжът я изживява най-дълбоко в мълчанието. Каква тайна, гъста наслада се крие в това безмълвие, всеки мъж сам си знае. Може би това е ревнивото чувство на собственик, който не допуща да сподели любимата с друг? Израз на закрила и нежност към жената? Стеснението, което в любовния миг е било изтласкано от страстта, за да нахлуе след това с по-голяма сила? А може би това е мъжкият инстинкт да спечели жената завинаги: защото само мълчаливият, дискретен мъж е истински мъж в очите на една жена.”


“Mъжът е погълнат от мига, а жената търси продължението. Но при сближаването на двамата може би се получава истинското време, пълното: мъжът ме кара да усетя мига, а аз го заставям да се влее в продължението на мига. Само двама, мъж и жена, които се обичат, могат да почувстват времето в неговата мигновеност и продължителност.”


„Мъжкият поглед се влияе. Сякаш е сляп! Нужни му са чужди очи, за да прогледне. Искаш ли да му се харесаш, трябва да се харесаш първо на другите. И винаги да се харесваш на всички заради един-единствен мъж.“


Блага Димитрова
„Най-опасна е неизвестната съперница.”

„Колкото повече търсиш единствения, толкова по-многобройни стават твоите мъже. Без да се усетиш, от много вярност към единствения ставаш невярна на мнозина. От постоянство в мечтата си ставаш непостоянна в живота.“


„Мъжете се влюбват не в нас, а в собствения си образ, който откриват в нашите очи. Може би затова новата позната им е по-интересна. Могат да я удивят, да се представят други, да се обновят. После, щом и тя ги опознае, им става неинтересна и бягат при друга. Всъщност те бягат от себе си.“


„Сърцето е свободно да се влюби въпреки всичко – това е единствената пълна свобода на земята.“


„Може би и в любовта не трябва да обръщам поглед към зейналата, винаги дебнеща раздяла. Самата любов всъщност е постоянен страх от загуба на любовта. Преди още да си я постигнал, ти трепериш да не я загубиш. Е, тогава ти никога не можеш да познаеш любовта като чувство, защото си в непрестанен страх. А страхът обезцветява всяко чувство.“


„Страхът от съперницата е като страха от смъртта. Единствен начин да превъзмогнеш тоя страх е да приемеш и двете като неизбежност. Да погледнеш право в очите другата и да знаеш, че тия очи могат да ти отнемат неговия поглед завинаги. Това е все едно да имаш сила да погледнеш смъртта в очите.“


Прочетете още… за необикновеното момиче, което се ражда в Бургас – поетесата Петя Дуарова


“Най-опасна е неизвестната съперница. Приписваш ѝ всичко онова, което ти нямаш. А то е толкова много!”


„Страшна сила е събрана в ръцете на любимия мъж. Дългите, прочувствени пръсти умеят да те докосват и да четат всяка гънка на кожата ти като азбука за слепи. Могат цяла да те прочетат. Да изтрият всеки спомен от друго докосване по тебе. Могат да те моделират и да изваят една богиня от тебе. Но в същото време и да те подчинят. Страх и нежност, закрила и заплаха. Каквото и да бъде, нека де е от неговата ръка! От ничия друга, само от неговата!”


Блага Димитрова
“Да станеш след любов и да си отидеш… Тоя миг е най-голямото унижение, което познава жената.”

“А нима белезите на мъжественост са външни? Боксьорски мускули, биков врат, ягуарски бас – нямат нищо общо с моята представа за истински мъж. В характера, там е притегателната мъжка сила. Мъж – това за мене значи воля да се владее. На мъж, който се е самообуздал, принадлежи целият свят!”


“Да имаш сили да станеш след любов и да си отидеш… Носят те на ръце като царица към това небе. А те оставят сама да слезеш от небето и да стъпиш с боси нозе върху студената грапава земя. Тоя миг е най-голямото унижение, което познава жената. Всяка може да легне. Но не всяка умее да стане от постелята права и да запази достойнството си на царица. Добре, че мъжът обикновено спи в тоя страшен миг! Спи и не предполага, че изведнъж тя, завладяната и покорената, си спомня за един друг, който никога не би я оставил да си отиде така наведена и прекършена. Това е най-голямата женска изневяра под носа на покорителя.”

Отговор