Тъмната страна на любовта, по Едгар Алън По

0
Едгар Алън По
За моментите, когато настръхваш, без да знаеш дали е от ужас, или от удоволствие

Най-силните любовни истории са онези, в които освен щастие има и болка, освен красота – и кич, освен сладост – и отрова. Те са вълнуващите, запомнящите се, не-скучните. Същото като в литературата. Там ноар поемите и разказите на Едгар Алън По могат да са апокалиптични и романтични едновременно.

И да те накарат да настръхнеш, без да ти оставят време да се питаш дали е от ужас, или от удоволствие. Цялата история на първия писател, въвел разказа като литературна форма, е възел от противоречия.

Обвинявали са го например, че е твърде поетичен, и са сравнявали творбите му с носенето на пръстен с диамант на всеки пръст. В същото време, колега на По се питал дали литературният критик (както бил по-известен тогава) не ползва

циановодородна киселина вместо мастило

Едгар А. По, снимка: Renaud Camus via Foter.com / CC BY
Едгар Алън По, снимка: Renaud Camus via Foter.com / CC BY

И още противоречия: представителят на т.нар. американски тъмен романтизъм бил първият известен щатски писател, който се опитвал да изкарва прехраната си само с писане. Но за публикуването на най-известната си поема – Гарванът – получил едва 9 долара.

Или това: Повечето портрети на Едгар Алън По, достигнали до нас, са от последната година от живота му, когато се задълбочил неговият проблем с алкохола. Но иначе той не приличал на лунатик. Напротив – жените са го обожавали! Често е бил канен от различни дами на организирани от тях мероприятия. Бил е привлекателен мъж в добра физическа форма. Държал е рекорда за най-дълго плуване срещу течението на река Джеймс във Вирджиния, харесвал е гребането и дългите разходки сред природата, а веднъж дори спечелил състезание по дълъг скок (на което си скъсал единствения чифт обувки).

Да си мислиш едно, а да се окаже друго – може би това е

тайната и на добрата литература, и на любовта

В случая на Едгар Алън По мистериозността е ключова. Той е смятал, че творчеството с пряк смисъл престава да бъде изкуство. Ранните му детективски разкази полагат основата на детективската проза като жанр (потвърждава го и Сър Артър Конан Дойл). Творбите на По са считани и за трамплин към появата на научната фантастика като жанр (повлияли са например Жул Верн). В разказа си Златният бръмбар пък писателят използва криптограма – включва шифри като част от разказа, и повлиява развитието и на този литературен похват.


Вижте още… 9 урока за живота от Чарлз Буковски


Мистериозността не просто обгръща живота на този мъж енигма, тя забулва и смъртта му, за която все още витаят различни спекулации. На всичко отгоре гробът на По всяка година от 1949 г. насам е посещаван навръх рождения му ден от неизвестен почитател, който оставя там коняк и три червени рози.

Загадка, достойна за някой от разказите на Едгар Алън По

Ала тъй като не можем да си представим как би я представил, насочваме поглед към нещата, които По е написал някога – с мастило или с киселина, преценете сами.

Tворчеството с пряк смисъл престава да бъде изкуство
Tворчеството с пряк смисъл престава да бъде изкуство. Снимка: Photo credit: Dita *is Catching Up* Actor via Foter.com / CC BY

„Годините любов се изтриват от само минутка омраза.“


„Най-хубавите неща в живота те карат да се потиш.“


„Поезията е ритмичното сътворение на красотата в думите.“ 


„Съществува красноречие в истинския ентусиазъм.“ 


„Тези, които сънуват през деня, знаят много неща, които убягват на тези, които сънуват само през нощта.“


В случая на По мистериозността е ключова. Снимка:Photo credit: Dita *is Catching Up* Actor via Foter.com / CC BY
В случая на Едгар Алън По мистериозността е ключова. Снимка:Photo credit: Dita *is Catching Up* Actor via Foter.com / CC BY

„Иска ми се да можех да пиша така мистериозно като котка.“ 


„Думите нямат сила да впечатлят ума без изисканият ужас на тяхната реалност.“ 


„Глупостта е талантът на недоразумението.“ 


„Имам огромна вяра в глупаците – ще го нарека самочувствие.“


„Животът на един мъж е щастлив, главно защото той винаги очаква, че скоро ще бъде такъв.“


„Никога не съм бил наистина луд, освен в случаите, когато беше намесено сърцето ми“.


Да си мислиш едно, а да се окаже друго... Снимка: ANSESGOB via Foter.com / CC BY-SA
Да си мислиш едно, а да се окаже друго… Снимка: ANSESGOB via Foter.com / CC BY-SA

„По челото те целувам
и понеже се сбогувам,
да призная не е лудост –
сънища са мойте дни
и в това ти не сгреши.
Щом надеждата си тръгне
нощем и когато съмне,
в мисъл или във представа,
нищо друго не остава.
Виждам или тъй изглежда –
сън в съня е без надежда.“


„Пълна сигурност има само в мечтите.“


„Вярвай само на половината от това, което виждаш, и на нищо от това, което чуваш.“


„И нощите ми – призрак кошмарен –
и – без теб! – мойте тягостни дни
ме зоват в онзи край легендарен,
дето твойта походка звъни.
О, в какъв ли пак танц лъчезарен!
Над какви ли въздушни вълни!“

Отговор