За моментите, когато настръхваш, без да знаеш дали е от ужас, или от удоволствие
Най-силните любовни истории са онези, в които освен щастие има и болка, освен красота – и кич, освен сладост – и отрова. Те са вълнуващите, запомнящите се, не-скучните. Същото като в литературата. Там ноар поемите и разказите на Едгар Алън По могат да са апокалиптични и романтични едновременно.
И да те накарат да настръхнеш, без да ти оставят време да се питаш дали е от ужас, или от удоволствие. Цялата история на първия писател, въвел разказа като литературна форма, е възел от противоречия.
Обвинявали са го например, че е твърде поетичен, и са сравнявали творбите му с носенето на пръстен с диамант на всеки пръст. В същото време, колега на По се питал дали литературният критик (както бил по-известен тогава) не ползва
И още противоречия: представителят на т.нар. американски тъмен романтизъм бил първият известен щатски писател, който се опитвал да изкарва прехраната си само с писане. Но за публикуването на най-известната си поема – Гарванът – получил едва 9 долара.
Или това: Повечето портрети на Едгар Алън По, достигнали до нас, са от последната година от живота му, когато се задълбочил неговият проблем с алкохола. Но иначе той не приличал на лунатик. Напротив – жените са го обожавали! Често е бил канен от различни дами на организирани от тях мероприятия. Бил е привлекателен мъж в добра физическа форма. Държал е рекорда за най-дълго плуване срещу течението на река Джеймс във Вирджиния, харесвал е гребането и дългите разходки сред природата, а веднъж дори спечелил състезание по дълъг скок (на което си скъсал единствения чифт обувки).
Да си мислиш едно, а да се окаже друго – може би това е
тайната и на добрата литература, и на любовта
В случая на Едгар Алън По мистериозността е ключова. Той е смятал, че творчеството с пряк смисъл престава да бъде изкуство. Ранните му детективски разкази полагат основата на детективската прозакато жанр (потвърждава го и Сър Артър Конан Дойл). Творбите на По са считани и за трамплин към появата на научната фантастика като жанр (повлияли са например Жул Верн). В разказа си Златният бръмбар пък писателят използва криптограма – включва шифри като част от разказа, и повлиява развитието и на този литературен похват.
Мистериозносттане просто обгръща живота на този мъж енигма, тя забулва и смъртта му, за която все още витаят различни спекулации. На всичко отгоре гробът на По всяка година от 1949 г. насам е посещаван навръх рождения му ден от неизвестен почитател, който оставя там коняк и три червени рози.
Загадка, достойна за някой от разказите на Едгар Алън По
Ала тъй като не можем да си представим как би я представил, насочваме поглед към нещата, които По е написал някога – с мастило или с киселина, преценете сами.
„По челото те целувам и понеже се сбогувам, да призная не е лудост – сънища са мойте дни и в това ти не сгреши. Щом надеждата си тръгне нощем и когато съмне, в мисъл или във представа, нищо друго не остава. Виждам или тъй изглежда – сън в съня е без надежда.“
„Пълна сигурност има само в мечтите.“
„Вярвай само на половината от това, което виждаш, и на нищо от това, което чуваш.“
„И нощите ми – призрак кошмарен – и – без теб! – мойте тягостни дни ме зоват в онзи край легендарен, дето твойта походка звъни. О, в какъв ли пак танц лъчезарен! Над какви ли въздушни вълни!“
Като разноцветни листа, разнесени навред от есенния вятър, късчета от България са разпилени из всички континенти. Имена на населени места, реки и планини ни...
"Урбанистиката е изкуството на недовършеното.“ Това са думи на родения в България американски архитект Борис Драмов. Той ръководи ROMA Design Group - интердисциплинарно архитектурно...