За Бъртранд Ръсел може да се каже много. Той е смятан за един от най-големите умове на миналия век. Прекрасен и умел математик, философ, литератор, логик, историк, пацифист и какво ли още не. Голяма част от оставените ни от него разработки и писания са основополагащи за много направления и похвати в съвременните науки. Едно от най-големите е т. нар. Парадокс на Ръсел в математиката. Математиката обаче е само едно от направленията, в които
Бъртранд Ръсел развива потенциала си
През целия си живот той е силно социално и философски ангажиран. Това му донася славата на един от най-талантливите и надарени оратори и пацифисти на всички времена.
Вижте още… Зигмунд Фройд: Никоя параноя не е безпочвена
Бъртранд Ръсел е роден на 18 май 1872 г. в Трелек, Уелс. Произхожда от аристократичен род, а дядо му по бащина линия – Джон Ръсел, двукратно е избиран за министър-председател на Великобритания. И то по време на Викторианската епоха, когато страната е в разцвета на икономическата си и политическа мощ. Ръсел младши от малък остава сирак и е отгледан именно от своите баба и дядо. Завършва математика и философия в Тринити колидж към Кеймбриджския университет. По-късно преподава в Лондонското училище по икономика. Постепенно навлиза все по-дълбоко в дебрите на математиката и именно така
разработва прословутия Парадокс на Ръсел
Благодарение на всестранно развитите си интереси и огромния ум, Бъртранд Ръсел е избран за член на Кралското научно дружество през 1908 г. През 1950 г. британецът е удостоен с най-високото световно отличие – Нобелова награда – за литература. Животът му преминава сред множество математически разработки и философски писания. Той е активен член на гражданското общество и се включва в множество инициативи.
Сред тях е и мощната подкрепа на Ръсел по въпроса с правото на жените да могат да гласуват. Британецът определено оставя ярка следа след себе си. Земният път на Бъртранд Ръсел приключва на 2 февруари 1970 г. На 97-годишна възраст.
Много ни се иска да можехме да предадем всичките гениални идеи в творчество му в една статия, но това е практически невъзможно. Затова днес в Lifebites.bg решихме да споделим с вас една от най-интересните му разработки –
идеята за четирите желания
които диктуват човешкото поведение. Кои са те? Желанието за притежание, съперничеството, суетността и любовта към властта.
Именно тези четири желания според Ръсел движат живота ни и всичко случващо се в него. А причината според автора е фактът, че тези 4 желания са безкрайни. Т.е. остават с нас и се провокират постоянно до самия край на живота ни. Британецът не отрича съществуването и на други желания, които провокират човешките действия, но определя четирите изброени по-горе като основни.
Ето кои са точките, на които се базира теорията за желанията на Бъртранд Ръсел:
Всяка човешка активност се пробужда от желанието. Има една напълно погрешна теория, продиктувана от някои ревностни моралисти, че е възможно да се противопоставим на желанието си – в интерес на своя дълг или морални принципи. Казвам, че това е грешно не защото никой никога не действа подбуден от чувство на дълг, а защото дългът не би могъл да го подчини, ако той самият няма желание да бъде послушен. |
|
Придобиването – желанието да притежаваме колкото е възможно повече неща е мотив, който предполагам произтича от комбинацията между страха и желанието да не изпаднем в нужда. …Колкото и много притежания да сме натрупали, винаги ще искаме да трупаме още. Насищането е мечта, която винаги ще ни се изплъзва. |
|
Суетата е мотив с огромна сила. Всеки, който си е имал вземане-даване с децата знае как те непрекъснато правят някакви лудории и все викат: “Виж ме!, Виж ме!”. “Виж ме” всъщност е едно от най-фундаменталните желания на човешкото сърце. То може да приеме множество и най-разнообразни форми – от палячовщина до преследване на посмъртна слава. |
|
Във всеки автократичен режим тези, които държат властта в ръцете си стават все по-тиранични, опитвайки удоволствията, които силата им предоставя. Властта над други човешки същества е показателна за още едно нещо: Ако човек е направляван от любовта към властта, то той е по-склонен да нанася болка на другите, отколкото да им разрешава да се чувстват добре. |
|