Ако сте от хората, които смятат че животът е възможен и пълноценен само в големия град и че на село е скучно и няма как да се оцелее – трябва да прочетете това. Ако сте на страната на обратната гледна точка – също. Едно от доказателствата за това е Симона Величкова – Мис България 1997, която от години се крие от пресата, но избра LifeBites.bg, за да разкаже пред нас своята история – искрена и неподправена.
Една история за това как, след много упорство, обмисляне и желание
успява да сбъдне детската си мечта – да заживее на село
За разлика от много хора, които искат просто да изкарат спокойно старините си в провинцията, Симона създава един грандиозен проект, който да функционира в помощ на хората и на обществото – Остава.ме. Както тя самата често обича да казва:
“Предпочитам да съм обществено полезна, отколкото обществено известна.%
Вероятно вече знаете, че в началото на този проект Симона беше подкрепена от тогавашната си половинка Десислава Петрова–Солджъра. Двете заживяха в село Ъглен и създадоха Остава.ме. Но както често се случва в живота, пътят на двете дами се размина 2 години по-късно. Така през септември 2015 г. Деси напуска село Ъглен и своята партньорка Симона. Но днес ние нямаме за цел да се ровим в подробностите от интимния им живот.
Симона споделя, че откакто съществува Остава.ме всички говорят само за нея и Деси, като хората, които са го реализирали. Пред нас обаче тя разкри, че от самото начало, рамо до рамо с тях двете върви един трети човек – Веси.
”Фирмата беше на мен и Веси – Деси управител, а сдружението и на трите ни“ – уточнява Величкова.
Много искам да ви разкажа нещата, които Мис България 97 сподели с мен.
Не защото са някаква тайна, а защото звучат като истинска съвременна приказка, в която някои от вас трудно ще повярват
Ще започна отдалече.
Най-топлите спомени на Симона от детството ú са свързани с нейните баба и дядо, и с безгрижния и прекрасен живот на село. Там, където всички са едно цяло. Всеки познава всички останали, децата играят по улиците до мрак или помагат в градината, за да бъдат полезни за семейството си. С усмивка ми разказва как яздели овце, ходели за риба и скитали волно, но все пак отговорно, така че да не притесняват близките си със своето отсъствие… Не звучат като думи, които очаквате да чуете (поради една или друга причина) от устата на жена коронясана като Мис България. Или напротив?
Симона Величкова започва кариерата си като модел
когато е едва 11-годишна. Става Мис България през 1997 г., но “никога не е работила Мис, това не е професия”, както самата тя казва.
“Имах възможност да пътувам в чужбина във време, в което другите хора не можеха” – спомня си Симона.
Красивите спомени от детството ú я карат да мечтае да се върне и да живее отново на село някой ден. Целта ú обаче не остава на ниво да задоволи собствените си потребности. С течение на годините осъзнава, че иска да помага на другите хора.
Иска да подобри живота на едно цяло село
а защо не и на няколко. Истинската ú цел е да помогне за изграждането на колективен дух и отговорност – или както тя го нарича „колективно самосъзнание“ на цялата общност.
Започва да се интересува как се прави това по света и как тя самата би могла да го осъществи. Споделя, че най-лесно би било да се устрои в дадено село, да организира живота там по един определен начин – така че всички да са доволни и, така да се каже, селото да се откъсне от околния свят, като си произвежда всичко необходимо там. Такива примери имало много.
Но това не ú се сторило разумно. Не можела да се примири с мисълта да е загрижена само за себе си и за хората в този затворен кръг. Затова Симона си поставя грандиозната цел да намери село, където да се внедри и с личния си пример, и “простичко и лесно” да направи от хората общност и да ги научи сами да полагат грижи за живота в и на селото.
Запознава се със своя мъж, от когото има дъщеричка Леа. Няколко години по-късно се разделят, а тя среща Деси. Много хора бяха
шокирани от тяхната показна гей връзка
но Симона обяснява нещата така:
“Оказа се, че много от идеите ни съвпадат, след като се запознахме. Мислехме по един и същи начин за нещата. Така започна всичко” – спомня си Величкова и допълва – “Аз се влюбих в човека, а не в неговата сексуална ориентация.”
Шокиращ за голям брой хора беше и фактът, че по време на гейпарада през 2013 година, Симона публично предложи брак на Деси. Сега смята постъпката си за твърде емоционална и дори ненужно демонстративна, но все пак тогава така е решила и така е действала, заради различни фактори, които са я провокирали.
Величкова разказва, че
почти 15 години е търсила правилното време
и място да осъществи дългогодишната си мечта – да замине да живее на село и да бъде полезна там, където отива. Тя успява да намери пари назаем за закупуването, изграждането и ремонта на къщата в село Ъглен, която момичетата в крайна сметка избират. Мястото, както и целият проект получават името Остава.ме и то става запазена марка.
След като се “жени” и заминава за село Ъглен, Деси, Веси и Симона започват работа по реализирането на идеите си. Деси става управител на създадения от тях хостел, но Симона споделя, че ако нещата не се били развили така в личен план за тях – сега Деси щяла да е много повече от това – щяла да бъде кмет на селото.
Местните хора събрали подписка и даже до ден днешен питали: “Защо софиянките не станаха кмет?. През смях Симона ми разказва, че съселяните им говорели за двете като за едно цяло и даже и до днес не знаели коя от тях е Деси и коя Симона.
(Продължава на СЛЕДВАЩАТА СТРАНИЦА)
Вижте още как се правят бабини селски питурки
