Присмиването – национален спорт

присмиването
Последният повод за присмиване

Българите сме добри в много неща! Но особено добри сме в присмиването! Наказваме смело с думи, които в днешно време, благодарение на интернет, летят като бомби и правят хора на пух и прах. Без да се замисляме, че понякога зад очевидния провал, повод за подигравките ни, може да се крие голямо усилие.

Поредно доказателство е реакцията на снимките и вида на посланичката ни в Люксембург Мая Добрева. Била облечена в бонбонено синьо. Носела пера… пък вижте позата ú!

При първия пост по темата във Фейсбук веднага

посегнах да натисна бутона за харесване

Малко преди да го направя, спрях. Сетих се за друг подобен случай. За една ограда в село до Бяла Слатина. Накипрена с всевъзможни ръчни произведения на изкуството. Кич. Да, нека си го кажем директно – кич. Същият като този, който явно на вълни лъха към българите от облеклото и визията на въпросната посланичка.

Когато видях за първи път снимките на импровизираната изложба в Северозападна България, признавам – тогава директно натиснах бутона за харесване. Включих се в груповия хор на подиграващи се разбирачи, които като че ли си нямаме друга работа, освен да обсъждаме хорския вкус.

статуи - поп
Къшата в Северозападна България, която предизвиква огромен интерес сред случайните минувачи.

Малко след това попаднах на информация за “твореца” на селските красоти. Местен свещеник, който дълблае фигури от бетон и дърво. Майстори от статуи на Христос до градински джуджета, с които разкрасява лозето, двора и, очевидно – предната част на къщата си. Попът издълбал с лъжица дори

фигура на майка си – с галоши и петел в ръка

Така го посрещала в двора едно време. Направил и скулптури на себе си и съпругата си – тежко болна. Приготвил си и надгробна плоча – много болести бил преборил, искал човекът да е сигурен, че когато си отиде, това ще е уредено. Казва, че плачел всеки път по време на опело, заедно с близките. И след последния инсулт лекарят му забранил да служи, ако иска да живее.

Изкуството, макар и комично, и кичозно – давало на този стар свещеник радост.

И се замислих – коя съм аз, че с моя присмех и бутоните, дадени ми от Фейсбук, да изстрелвам бомби с подигравки, размазващи физиономии, вдъхновение и дребни радости?

Коя съм аз, че да се забавлявам с бебешкото синьо, което е подбрала една жена – била тя и посланичка, в желанието си да се издокара и да се представи по-добре? (В Англия перата, красящи главите, са задължителен аксесоар на светски събития и сватби, възможно е въпросната дама да се е заблудила в тази посока).

Мога ли и самата аз да кажа, че никога не съм изглеждала по начин, на който някой не би се присмял? Когато дори холивудски звезди изпадат в подобни ситуации! Хубаво е да се посмеем, но нека внимаваме, когато е за сметка на друг. Защото критиката и подигравката не са едно и също.

В такива случаи аз съм просто една от всички. Всички, борещи се за победител в категория Откриване на кича. В категория Да видим кой е най-смешен.

И аз, като повечето, се включвам смело в този национален спорт присмиването

– без да се замисля, че това е като стрелбата с домати по нечие лице. И че думите и лайковете са средство за унищожаване. На вдъхновение, усилия и дребни радости.

И че (може би) всички крием парче Кич някъде – било то в гардеробите, в градините или в душите си.

Вижте още: Защо все искаме неща, които не можем

СПОДЕЛИ
Предишна статияЗащо все искаме неща, които не можем
Следваща статияТуарегите – рицарите на пустинята
Вероника Лазарова
Обичам да търся истории и да ги разказвам. Започнах да го правя едно лято преди 15 години, когато постъпих на стаж в седмичника "168 часа". През тези години срещах невероятни хора, предадоха ми безценни уроци и се учих да пиша искрено, истински и със сърце. Иначе понякога съм ужасно бъбрива, обичам да ходя по разни малки, затънтени селца и да си говоря с бабите, да се губя, да намирам нови приятели, да се виждам със старите и да пия лате.

2 КОМЕНТАРА

  1. Мила, тук не става въпрос за изкуство, а за това, че някой е назначен да върши работа, за която е негоден – по някакви причини. Освен това той ни излага всички нас, не само себе си. Сравнението ви е нелепо, а може би умишлено се опитвате да ни внушите чувство за вина? Да не е майка ви това? Или друга близка роднина?

  2. КОГАТО ЧОВЕК НЕ Е НА МЯСТОТО СИ- ПРЕДИЗВИКВА СМЯХ!
    ДИПЛОМАЦИЯТА Е ЛИЦЕТО НА ДЪРЖАВАТА- ТАМ НЯМА МЯСТО ЗА ЗАДНИЦИ!
    И глупака може да яде, пие, да сяда и става, но няма да го направи така, както го прави УМНИЯТ ЧОВЕК.
    За посланици се назначават хора, които са обучавани дълги години в дипломатическа кариера и са стажували в посолства по света започвайки от най-ниските нива в посолствата на изостанали държави.
    Назначават се културни и изтъкнати личности на една държава с международна известност и слава пред света.
    Обикновено последните, ако са природно интелигентни разбират каква отговорност е да представляваш държавата си и отказват или се съгласяват, но с много добър екип от съветници. Освен, че трябва да си личност, трябва и да си ПРОФЕСИОНАЛИСТ в дейостта!
    Кое от двете е счетоводителката Мая Добрева?
    Ще осчетоводява КОСМИЧЕСКИЯ ДЪЛГ на Люкесмбург ли?
    Тодор Колев бе достатъчно умен, за да разбере че не му е мястото да бъде посланик в Канада… За разлика от множество други КАРИкАТУри, които и сега ни иЗлагат с поразяващите си уста, започвайки от първите лица в държавата. Подобното излъчва подобно- ГЛУПОСТТА СЕ ТИРАЖИРА!