Нова година, потънала в празнична самота

2
нова година - празници
Докато някои са заобиколени от голяма компания и празнуват, друга са затворени със самотата си вкъщи.

В края на тази година реших да разбия статуквото… Около мен цареше суетене, подготовка, резервации… за ресторанти, прически, маникюри. Царяха бляскавост и ненужна лъскавост. Хората си мереха цената на кувертите, съдържанието на порциите, дестинациите.

Реших да бъда себе си. Не исках да се поддам на тази фалшива еуфория, с фалшивата приповдигнатост около мен. Защо по дяволите да хвърлям пари, нерви и време само заради една вечер? Та, ако искам да посрещна Новата година с верни приятели или с най-близките си хора, мога да си бъда с тях и вкъщи, без да искам да блестя в очите на стотиците непознати в модния ресторант.

Дотук със самозаблуждението…

NewYearsEve1
За едни посрещането на новата година е празник… за други – ден, изпълнен с тъжни констатации.

Истината е, че няма с кого да я посрещна. На тази възраст нормалните (според майка ми) хора вече имат семейство, деца… Събират се вкъщи и се веселят, доколкото могат с малките. Според баща ми пък, трудният ми характер е причината да нямам нито семейство, нито приятели. (Всъщност колкото и да търся, никога не намирам причината в себе си)  Според сестра ми прекалено високите ми изисквания и егото ми са довели до това положение и чувство на самота.

Факт е обаче, че новогодишната вечер ще бъде прекарана за малко в дома на родителите ми (повече не бих издържала) и

ще посрещна новата година сама

в уютното си, но празно и тихо жилище. Убеждавам себе си, че това е моят избор  и сама съм решила да се откажа от светското в полза на аскетизма в празничната нощ…

Колкото и да се опитвам да не се самосъжалявам, някак си съвсем мазохистично ми идват тези мисли, в които оплаквам съдбата си и се самонавивам колко нещастна съм… Колко хора има през другите дни на годината около мен (особено, ако имат нужда от нещо) и как изведнъж по време на празниците покани за съвместно посрещане на новата година липсват…

Twinkle-lights-for-New-Years-Eve
Тази една вечер, в която посрещаме новата година – всъщност е отражение на моя живот.

Как всички правеха плановете си пред мен, обсъждаха, вълнуваха се, но аз не влизах в тях. Как ненужна и отхвърлена се чувствам, как алиенацията започва да обзема живота ми. А как

искам да знам, че липсвам на някого

И как животът ми всъщност никак не е толкова зле, колкото се опитвам да го изкарам. И да не се заблуждавам, че другата година няма да е така…

Искам да оценя това, което имам. Да знам, че животът ми не зависи от тази една вечер, но всъщност тази вечер е неговото отражение… Скука, самота и адска болка. Искам да не гледам постоянно в чуждите профили във Фейсбук и да завиждам на всички колко топлота и любов има в снимките им. Искам… а не мога…


Прочетете още… какво казва големият Габриел Гарсия Маркес за самотата и любовта

2 КОМЕНТАРА

  1. Много сте права – животът ни не зависи от една вечер, но топлотата и мисълта, че си важен/важна за някого найстина променят живота ни. Аз бих добавил и още една щипка философия към прекрасната статия – понякога за човек е по-добре да остане сам, вместо да е с неподходящите хора 🙂 Весело посрещане на новата година 🙂

Отговор