Събудила съм се в 5,30. Пия кафе, а стомахчето ми е свито. Оранжевото човече спи. Спокоен и красив. И сигурно сънува спокойни и красиви сънища… Само след някакви си часове ще прекрачи за първи път училищния праг. Искам да не ме е страх. Искам всичкото усещане, което ме е подпряло отвътре да е само днес. Сигурно ще ревна в двора и ще съм жалка картинка, хлипайки с букет хризантеми, взряла поглед в огромната раница, която скрива златокосата му главица.
Ще се отдам на сантименти за първата глътка въздух и онзи магичен първи поглед, за първите зъбчета, първите думички, първите крачки… И наистина ще се разпадам на парченца… от
страх, че моето рошаво птиче политва от гнездото
Искам този страх да си е само мой. Да абсорбирам целия негов. Да взема всяко едно негово колебание, да го заровя дълбоко и да не го пускам да излиза. Да му отнема несигурността, да му открадна срамежливостта, да взема тъгата и да пусна ръката му, когато в него са останали само смелостта, дързостта, любопитството, желанието за приключения и очакването за нещо ново и неизмеримо хубаво. А на него, да кажа само няколко думички:
Мило мое дете, вярвам в теб!
Знам, че в училище ще откриеш нови приятели, дори и в началото да ти е малко трудно и те ще бъдат за цял живот. Знам, че ще научиш много нови неща, които ще запалят въображението ти и ще те карат да не лягаш до късно, защото ти се иска да научиш още и още…
Знам, че понякога ще ти е скучно, знам, че понякога ще ти липсвам, знам, че сутрин няма да ти се става, знам, че ще забравяш да изяждаш обяда си, знам, че ще искаш “гадното училище” да свърши и ще подскачаш от удоволствие, когато излизате в “дървена ваканция”.
Знам, че някой ще те обиди, знам, че някой ще те защити, знам, че ти
винаги ще търсиш справедливостта
и яростно ще се изправяш срещу неправдата, знам, че ще тичаш към вкъщи, за да ме прегърнеш или по-скоро, за да поиграеш на Хbox-а…
Знам, че ще искаш всичките ти оценки да бъдат добри, но няма да страдаш много, ако не са… Мило мое дете, това, което искам да ти кажа е, че аз винаги ще съм насреща, за да можеш да оставиш всичките си страхове, притеснения и неувереност на мен. Тръгни по своя път без страх. Вярвам в теб! И във всичко, което предстои.
Честит първи учебен ден!
Обичам те,
мама.
