Леглото… Вселена за сам

"Човек се ражда в легло и умира в легло. В леглото прекарва едни от най-прекрасните си мигове."

леглото
Сам в леглото...

Не ми се става още. Това е една от онези сутрини, в които се оказвам на разположение единствено и само на себе си, напук на всекидневните задачки, които започват да настояват за своето преди алармата дори да е звъннала.
Отдавна не сме оставали насаме. Вечер мислите ми са толкова много, че докато успея да ги прехвърля всичките, вече съм заспала. Сутрин продължавам оттам, откъдето съм спряла.

леглото

Огромна чаша мляко с нес, книгата, която стои недочетена на бюрото ми вече трета седмица, и отново съм под завивките. Днес няма закъде да бързам.

Уютно е. Леглото е моето спасение – от всичко и от мен самата едновременно. Моята почивка, моята най-тиха, изпълнена със смисли въздишка, моето бягство и моето завръщане.

Леглото… Тук всичко е по-различно

Тук мога сама да се разпъна на кръст и след това да се сваля от него, да се малтретирам емоционално и след това сама да превържа раните си, да се удавя, а после да изплувам, да си направя изкуствено дишане, да стана, да си взема душ, да облека най-красивата си рокля и с предизвикателна походка да изляза навън.

В леглото могат да се правят безброй неща и нито едно от тях не е свързано със стонове. За това може да се напише цял роман – дълбок, емоционален, разтърсващ, променящ, пречистващ.

Защото леглото е преди всичко място за споделяне. Моето място за споделяне – с мен. Там, където се подслонявам, когато всички други възможни заслони се оказват недостатъчни.
Там, където мога да се свия в ембрионална поза и да оставя всичко да мине през мен и да попие във възглавницата.

13348785_10153706501167104_1966588464_n

Там, където достигам до най-важните прозрения за това коя съм, къде съм, какво правя със себе си и накъде вървя. Там, където отгръщам нови страници и затварям цели глави.

Вселена с размери 160х200. С петна от мляко с нес, с пера от раздърпаните ми от вятъра крила, с бледи следи кръв – доказателство, че сърцето работи на пълни обороти, с капки от червено вино и дупчици с прогорени ръбове – от цигарата му, запазени от моментите, когато вратите на тази Вселена са били широко отворени.

Но повече от всичко друго – Вселена за сам. Убежище, място за усамотение, кутия със спомени… Забранена територия – по-забранена и от сърцето. Вратата след него…

Вижте още: Митът за самотата

 

Отговор