Плевна и финландците, които се биха за България

1
Плевна
Входът на комплекс Плевна в Тампере, финландски войници от 19 век и паметникът на загиналите финландци край Горни Дъбник.

През 1994 г. във финландския град Тампере е открита единствената в града пивница с оригинално местно производство на бира. И бързо се превръща в едно от най-любимите места на жителите на града и туристите. Казва се Плевна. Звучи ли ви познато това име? Да, това е името, с което нашият град Плевен е известен в Русия по времето на Османското владичество по нашите земи. И заведението е кръстено точно на него. Защо ли? Всички знаем от часовете по история, че в Руско-турската война, довела до нашето Освобождение, се сражавали и финландски воини. Това е всъщност тяхната история.

фабрика Финлейсон Тампере Финландия
Първата фабрика във Финландия на шотландеца Джеймс Финлейсон. Photo credit: Tampereen kaupunki via Foter.com / CC BY-NC

Ще върнем лентата още малко по-назад във времето. През 1820 г. един шотландец – Джеймс Финлейсон, отваря първата си памучна фабрика в Тампере, Финландия. Отишъл е там с религиозна мисия – да продава Библии. И остава, за да проведе индустриалната революция в тази северна страна. През 1836 г. продава фабриката, но новите собственици решават да запазят името на прочутия шотландец и тя е известна именно с него и до ден днешен – Finlayson. А финландците, известни с постоянството и дисциплината си, продължават да поддържат там изключително висококачествено производство на памучни изделия.

Само за двайсетина години фабриката се разраства дотолкова, че се превръща в най-голямата в Северна Европа и то за дълго време. Разбира се, тя става и най-големият работодател в град Тампере, където се намира. През 1877 г. там е завършена най-голямата тъкачна зала в скандинавските страни, в която са разположени цели 1200 тъкачни стана.

Точно тази зала е кръстена Плевна

в чест на победата над турците при Плевен. Тази сграда е първата в скандинавските страни, където светва електрическа крушка и едва четвъртата в цяла Европа!

Kauan on kärsitty

Дълго страдахме от студ и глад 
в битки из планините на Балканите.
О, скъпа родино, Финландия – скъп Север,
ти си най-мила за нас.

Музика звучеше, докато момчетата ни маршируваха
към стените на Горни Дъбник.
О, скъпа родино, Финландия – скъп Север,
ти си най-мила за нас.

Момчетата ни лежат погребани в земята на Балканите
от другата страна на Дунава.
О, скъпа родино, Финландия – скъп Север,
ти си най-мила за нас.

Ако телата ни загинат, душите ни ще останат
в наследство на любимата родина.
О, скъпа родино, Финландия – скъп Север,
ти си най-мила за нас.

Ура! Сега дружината ни тръгва към дома,
към обичните брегове на Финландия.
О, скъпа родино, Финландия – скъп Север,
ти си най-мила за нас.

Каква е обаче връзката с нашия град Плевен?

Когато започва Руско-турската война от 1877-1878 г., е свикана мобилизация. По това време Финландия е част от Руската империя. А т.нар. Финландски лейбгвардейски полк (във войната около 900 войници в 4 роти) е единственият финландски полк в рамките на руската императорска гвардия. В състава на този полк влизат и доброволци – работници от фабриката на Финлейсон, мобилизирани за войната. Техен командир е генерал-майор Василий Лавров. Включени са в състава на Западния отряд, който взима участие в епичната битка за Плевен.

Finlayson Финлейсон
Старите сгради на фабриката в Тампере в центъра на града. Photo credit: Antti Simonen via Foter.com / CC BY

Финският батальон е мобилизиран на 3 август 1877 г. Месец по-късно – на 6 септември, те напускат Хелзинки и поемат на юг към българските земи. Изпратени са тържествено. На участието им във войната се гледа като на

голяма чест и повод за национална гордост

В рамките на този полк е и известният генерал Казимир Ернрот, който впоследствие ще бъде военен министър, служебен премиер и вътрешен министър на Княжество България. Достигат нашите земи на 3 октомври.

Финландците проявяват изключителен героизъм при боевете при Горни Дъбник. После преминават Стара планина и участват в превземането на София и Пловдив. Впоследствие край Горни Дъбник като знак на признателност е обособен парк на името на генерал Лавров. Издигната е братска могила, в която са положени костите на финландците, загинали за българската свобода.

Дъбник Лавров
Братската могила в парка Лавров край Горни Дъбник.

В края на войната финските воини достигат Сан Стефано, където е подписан прочутият мирен договор, уговарящ свободата на България. Прибират се у дома в Хелзинки на 9 май 1878 г., където са посрещнати с празненства и като същински герои. Във войната загиват 24 фински лейбгвардейци и още 6 умират впоследствие от раните си. Отделно още около 170 души са покосени от избухналата тифна епидемия.

финландци
Бойци от финския батальон през 19 век.

От това време е останал един от най-известните финландски военни маршове – Kauan on kärsitty. Известен, както казват финландците, защото и днес се

пее в армията

А в тази северна страна казармата е задължителна, следователно почти всички мъже в страната го знаят добре. Неслучайно мой приятел финландец съвсем наскоро ми каза: “Не разбирам български, но всеки път, когато споделиш нещо за историята на страната си в социалните мрежи, започвам да си припявам Kauan on kärsitty” (вижте карето).

През 1995 г. зоната с първите производствени сгради от фабриката на Финлейсон в центъра на Тампере е закрита, а сградите са превърнати в модерен мултиплекс с кина и всякакви други забавления. Открита е и най-известната в района пивница със собствена пивоварна. Сградите на първата фабрика са паметник на културата, дом на музеи и център на изкуството. Това е едно от най-любимите места на жителите на Тампере и винаги се препоръчва на туристите като основна дестинация в града.

Плевна
Ресторантът в комплекс Плевна в Тампере. Снимка: www.plevna.fi

Вижте и други късчета от България по света

1 КОМЕНТАР

Отговор