Ото Ран – истинският Индиана Джоунс

1

Това е историята на археолога, който тръгва по следите на Свещения Граал, но се озовава в легло с нацистите.

Краткият живот на Ото Ран,

наричан често истинския Индиана Джоунс

е толкова необичаен, че да бъде сравняван с този на измислен герой, е най-малкото несправедливо. Ран е германски археолог, лингвист, мистик, поет и планинар, който в средата на 30-те години сключва фаустовска сделка с нацистите. Той получава пълна финансова подкрепа за проучванията си, в замяна на което трябва да открие нещо, което ако съществува, не е виждано от близо две хиляди години. А именно Свещения Граал – чашата, в която Йосиф Ариматейски събира последните капки кръв от раните на Исус, преди да го погребе….

“За да отвориш вратите на царството на Луцифер, трябва да притежаваш dietrich (от немски – универсален ключ). Аз имам такъв в себе си”, твърди Ото Ран в една от книгите си.

Ученият е убеден, че „ключът“ към намирането на Свещения Граал е произведението Парцифал на Волфрам фон Ешенбах, най-големият епически поет на немското Средновековие. Ран смята, че героите описани от Ешенбах не са плод на трубадурското му въображение и ще го отведат до изгубеното им съкровище – Граала.
Ран се вдъхновява от легендарния немски археолог Хайнрих Шлиман, който в края на XIX в. намира Троя по сведения от Илиада на Омир. Ран изказва хипотезата, че говорейки за Монсалват, планината в която е скрит Свещения Граал, фон Ешенбах всъщност има предвид крепостта Монсегюр в Южна Франция. Ран развива тази своя теория в две книги – Кръстоносният поход срещу Граала (1933) и Придворните на Луцифер (1937).

Кръстоносният поход срещу Граала
Немско издание на “Кръстоносният поход срещу Граала”, 1934 г.

Крепостта Монсегюр се слави като последната обител на катарската ерес – една от най-интересните и оригинални религиозно-философски системи на Средновековието. Катарите възникват като религиозна секта в средата на X в. Центърът им се намира в историческата област Лангедок, днешна Южна Франция. В началото на XIII в. еретиците си навличат гнева на римокатолическата църква. Следва кръстоносен поход, който ги удавя в кръв. Според историци в гоненията срещу катарите са избити близо 1 млн. души. Това, което остава, е митът за крепостта Монсегюр и Свещения Граал. Ран вярва, че когато Монсегюр е превзета през март, 1244 г., катарите скриват Граала в някоя от пещерите наоколо.

Ото Ран е дотолкова обсебен от легендата за Граала

че в един момент започва да вярва, че самият той е прероден катар, призван да открие и върне на човечеството отдавна изгубената реликва…

Ото Ран
Ото Ран и годеницата му Аста Бах, лятото на 1938 г.

Ото Ран далеч не е единственият обсебен от идеите на катарите немец през 30-те години на миналия век. Ото Вагенер, шеф на икономическо-политическия отдел в ръководството на нацистката партия, твърди, че Хитлер също бил пленен от идеите на катарската ерес. В крайна сметка, „катар“ означава „чист“, а чистотата,особено тази на кръвта, е от първостепенно значение за националсоциалистите.

къщата на Ото Ран
Родната къща на Ото Ран в Михелщад.

Ото Вилхелм Ран се ражда през 1904 в Михелщад, Хесен. Именно тук героят Зигфрид, обезсмъртен от Вагнер в едноименната опера, убиецът на дракони в сагата за Нибелунгите, намира смъртта си. Бащата на Ото Ран въвежда отрано сина си в легендите за Парсифал, Лоенгрин, Зигфрид и нибелунгите. По-късно Ран заявява: „Предците ми бяха езичници, а дядовците ми еретици“.

Ото Ран
Ото Ран с по-малкия си брат Рудолф, 1913 г.

Докато посещава университета на Гисен младият Ото Ран научава за пръв път за катарската ерес и клането край Монсегюр, които го пленяват завинаги. През 1924 г. Ран получава бакалавърска степен по филология и история. Дипломната муработа е посветена на Вагнер, фон Ешенбах и трубадурите. Ран продължава обучението си в университетите на Брисгау и Гисен. Учи право, а после философия, но не завършва нито един от двата курса. Мечтае да стане литературен критик, но през 1930-а Ваймарската република е обхваната от Голямата депресия. Така Ран е принуден да работи каквото му падне, само и само да оцелее – разпоредител в кино, търговски пътник, коректор, преводач, статист и сценарист в прохождащото звуково кино…

Ото Ран
Ото Ран с майка си, облечен в изплетен от нея пуловер с древногерманската руна “зиг”, която по-късно е използвана от нацистите.

Ран прекарва следващите няколко години в пътувания из Франция, Италия и Швейцария, от които се завръща още по-обсебен от легендата за Грала. Във Франция Ран среща видната окултистка графиня Пужол-Мурат и с нейна помощ заминава на първата си експедиция във френските Пиринеи. През 1931 г. Ото Ран изследва обстойно района на катарската крепост Монсегюр. В експедицията се включва и 22-годишния швейцарец Пол-Алексис Ладам. Той има богат опит като пещерняк и планинар. Нещо повече,

Ладам е кръвно свързан с легендата за Граала

тъй като произхожда от известна катарска фамилия, която избягва по време на гоненията през XIII в. Ран и Ладам разбират, че в близост до катарската крепост Монсегюр се намира гигантска пещера, наречена Монсалват. Ран е извън себе си от щастие. За него няма съмнение – това е планината, за която Ешенбах пише в Парцифал. Ран е убеден, че катарството е Църквата на Свещения Граал, а крепостта Монсегюр централния и храм, в която се съхранява реликвата…

Ото Ран
Ото Ран в пещерата Монсалват, 1932 г.

През май 1932 г. Ран се установява в малко градче в Югозападна Франция. Заедно с един от местните жители отваря хотел, който не след дълго фалира. Ран напуска Франция през септември и заминава за Берлин, оставяйки купища неплатени сметки. През 1933 г., в деня на лятното слънцестоене, Ран завършва първата си книга – Кръстоносният поход срещу Граала, базирана върху теренните му проучвания в Пиринеите, както и върху изследванията на множество архиви, сред които и този на Инквизицията. В Кръстоносният поход срещу Граала Ран за пръв път изказва предположение, че Монсегюр е замъкът на Свещения Граал, а катарите – пазители на реликвата.

Ран също така развива теорията, че Луцифер е ангел и носител на светлината, а не зъл демон, за какъвто е представян от евреите и християните. Що се отнася до Граала, Ран вярва, че това е камък, паднал от короната на Луцифер. Ран посочва, че в историята са известни и други случаи, в които метеорити, паднали от небето, са превръщани в култови обекти. Например черния камък в Мека. Така че е напълно възможно това, което търси Ран да е свещен камък, а не потир, както най-често е изобразяван Граала.

Харисън Форд
Харисън Форд в ролята на Индиана Джоунс.

Кръстоносният поход срещу Граала не се превръща мигновено в бестселър. В Германия са продадени едва 5 хил. бройки от книгата. Все пак тя се оказва съдбоносна за Ран. През есента на 1933 г., докато е в Париж, Ран получава странна телеграма. Подателят е анонимен и предлага на Ран заплащане от хиляда райхсмарки месечно, за да напише продължение на Кръстоносният поход срещу Граала. Няколко дни по-късно Ран получава първата сума пари, с които да уреди дълговете си и да се завърне в Берлин. Ран има среща с мистериозният си благодетел на адрес ул. „Принц Албрехт“ 7.

Когато Ран се явява на уреченото място, той с изненада установява, че насреща му стои не кой да е, а самият Хайнрих Химлер!

Ръководителят на SS посреща Ран в кабинета си и го кани да се присъедини към SS като цивилен историк и археолог. Ран се съгласява. „Какво трябваше да направя? Да му откажа ли?” вдига рамене Ран.

Четете повече за Ото Ран и приключенията му в търсене на Граала в Истинският Индиана Джоунс.

1 КОМЕНТАР

  1. Ото Ран е бил действително голям Гъз, след като не е могъл да си направи чашата сам. Иначе добре изглеужда със семейството си, но това е само привидно. Тъп смъртен.

Отговор