Те са четирима книжари, дали живота си за страната ни. И четиримата – съратници на Васил Левски. Наред с имената, които почитаме на 3 март, не забравяйте и техните:
- Георги Стоичков-Абаджията
- Киро Геошев-Кафеджи
- Стоян Табака
- Никола Чолака
Впечатлили навремето цяла Европа, заради тях Шарен мост днес се казва Лъвов. Четирите му лъва символизират тъкмо тези смелчаци, увиснали на бесилото. И то, само месец и половина преди София да бъде освободена.
Обесили ги за нещо, което днес не е престъпление – били книжари. В дюкяните си
тези книжари продавали бунтовни четива
(включително и сборник с песни, сред които Вятър ечи, Балкан стене на Добри Чинтулов). Бесилките им били издигнати пред или в близост до четирите книжарници.
Тази на Георги Стоичков Абаджиев, по прякор Абаджията, се намирала в хан в Драз махала (между булевардите Сливница и Мария Луиза и улиците Константин Стоилов и Козлодуй). В близост е тъкмо днешният Лъвов мост и някогашен Шарен.
Георги е най-младият от четиримата. Роден в Горна Джумая, служи като псалт в църквата Света Неделя и е куриер на Софийския частен революционен комитет.
Дик де Лонли, кореспондент на френските вестници Льо Монд Илюстре и Ла Монитьор Юниверсел пише, че момче от осъдените, на почти невръстна възраст, пеело славянска
патриотична песен пред бесилото
Песента била Вятър ечи, Балкан стене. Но не е сигурно дали я пее Георги или Киро – другият млад от четиримата.
Киро Кафеджи, или Киро Селянчето, е всъщност Киро Геошев Хранов. Пътуващ книжар от пернишкото село Ярджиловци, който държи и дюкян с книжарница-кафене на Солни пазар (пресечките на улиците Цар Самуил и Позитано, близо до днешния площад Македония). Магазинът му е тайно място за събиране на Софийския комитет и за укриване на парите му. Вероятно затова турците го сочели за “баш комитата“.
Обесен е на Говежди пазар (между улиците Позитано, Лавеле и бул. Стамболийски). А гробът му е до голям бряст край Вайсовата воденица (днешният площад Възраждане).
Прочетете още… защо обесването на Левски се отбелязва на 19-ти вместо на 18-ти февруари
На ъгъла на Алабин и Витоша (някогашният шопски пазар Куручешме) е била книжарницата на Никола Стефанов Крушкин. Родом от Бистрица, той става послушник в Драгалевския манастир, където се запознава с Левски.
Викат му Шопския Апостол
тъй като спомага за основаването на частни комитети в областта. А също и Чолака – защото като малък паднал в огнище и си изгорил ръцете. Обесен е пред книжарницата си, в която също често е заседавал Софийският комитет.
На Златарската чаршия (улица Сердика) пък е първата книжарница в София. Открита е от Стоян Неделчев Табаков и негов братовчед. Хаджи Стоянчо е от Якоруда, бивш овчар, а по-късно – търговец катранджия. С братовчед си стават членове на Софийския комитет при основаването му. И разнасят революционна литература и държат речи при обиколките си в района.
Поведението на Стоян Табака, както и на другите трима при обесването им, впечатлява кореспондента на английския вестник Стандарт. Дотолкова, че
журналистът откупува дрехите на Стоян
и ги дарява на лондонския музей Мадам Тюсо.
В България пък, веднага след Освобождението, възрожденецът Христо Данов – родоначалник на книгоиздаването у нас, предлага на мястото на някогашния Шарен мост да се изгради паметник на обесените книжари. Под игото тъкмо тук са екзекутирани повечето революционери. Наричали го Шарен, защото бил боядисан на жълти и червени ивици, в духа на източната традиция.
Проектът с лъвовете е на архитект Вацлав Прошек, братовчед на двама големи приятели на България – братята Прошек. Тяхната фирма пък изпълнява проекта през 1889-1890 г. Отстрани на моста с новите лъвове, извън общия ансамбъл, е запазена паметната плоча на Георги Стоичков (Стоицев).
Минимумът геройство – негово и на останалите книжари, е със сигурност покрит. И достойно отразен из цяла Европа. Да го почетем и сега достойно. С Вятър ечи, Балкан стене например – с пълен глас. Днес поне не убиват за това!
Каквото и да кажеш тук, след тази история ще звучи кухо и глупаво. Само едно ми се иска да подчертая. Нека се срамуват тези, които казват, че нямало турско робство в България, а само “османско присъствие”. Ако е така, защо са бесели за революционни песни? Отсега, когато минавам през Лъвов мост, поклон ще правя на героите!
Нека всички Якорудчани се гордеем ,че имаме съгражданин основател на първата
книжарница в София и “Лъвов мост” за който всички софиянци и несофиянци знаят,въпреки
че държавата / и СОФИЯ / е забравила много отдавна за нашият град.Това са хора ГЕРОИ!!
Георги, ти като якорудчанин трябва много добре да знаеш,че основателите на първата книжарница в София са двама якорудчанин – Хаджи Никола Вардев и Хаджи Стоян Вардев, по прякор Табака. Сигурно стотици пъти си минавал по улица “Хаджи Никола Вардев” в Якоруда. Не е лошо да посетиш читалището и да видиш родословното дърво на рода Вардев и и да видиш кой кой е и какви заслуги има за града и за нацията. Ако имаш коментар,пиши на моята страница във Facebook “Петко Вардев”. Аз съм правнук на Никола Вардев и естествено, роднина на Стоян Неделчев. Табаков.
Петко, обади се! Загубих ти координатите!
Дори цензура на книги от неграмотни!Цензурата на книги се прави винаги от неграмотни!
Днес обаче стихотворенията на Добри Чинтулов са премахнати от учебната програма по литература за десети клас, за да бъдат заменени с далеч “по-ценните” откъси от романа “Мадам Бовари” и други западноевропейски творби. Обяснението на експертите от Министерството на образование е, че тези стихове се учат по музика в пети клас и затова НЕ са необходими.
Ярджиловци се казва! Поне името на селото можеше да се постараете да “улучите”!
Здравейте и благодаря за забележката 🙂
Извинявам се за изпуснатата буква “в” в името! Какво друго не ви харесва в текста и намирате за нужно да “улучим”?
С уважение,
Авторът
О, не пропуснахте да му се извините, да погалите егото му и да го похвалите! Ама отгде да знаете, каква раса е всяка зла българска котка? Тя съска и ръмжи срещу всяка грешчица, и то анонимно. А аз Ви благодаря, че пазите важни спомени за България!
а петият – Никола Вардев (в ляво на снимката до Стоян Табаков), отгледал дечицата на всичките. По решение на комитета, преди да го поведат и него към бесилото, (в килията пуснали малката му дъщеричка Катерина, да му донесе дрехи за преобличане и гребенче да се среши), на гребенчето била изчегъртана поръка да се преструва, че приема исляма, за да отгледа дори нероденото дете на Никола Чолака (булчицата му дори не посмяла да се покаже на прозореца, кога го водели към бесилото, че била трудна и я било страх за детето)…
И добре, че се съгласил. Инак сигурно са щели да погинат гладни, както Райна Княгиня куцукала по крайните квартали, както унизени били дъщеричката и съпругата на Ботев, както ОТ ГЛАД умира майката на ЛЕВСКИ!!!!! Боже, не знам, да се гордея ли или да се срамувам за периода след 3-ти март…
Здравейте,
Благодаря ви за този коментар! Не знаех продължението с подвига на Никола Вардев след присъдите. Тъжно е, като се сглоби историята, но се радвам, че има хора като вас, с чиято помощ да подреждаме пъзела на миналото и днес, толкова години по-късно.
С уважение,
Авторът
Помните ли, как за да се изкарат големи демократи и репресирани от властта преди 1989 г. седесарите, днешни гербаджии и предишни всякакви, наричаха турското робство, присъствие? А, сега се опитват да припишат идиотщината си на друг.
Помияри долни.
В една от първите публикации в Wikipedia (статия за Никола Вардев) снимката на двамата книжари е обърната и тази грешка продължава да се тиражира въпреки опровержението ми в Wikipedia. Стоян Табака е бил висок рус мъж (бял като “табак” – хартия (тур.)), а Никола Вардев е по-нисък и черноок. Двамата са били притежатели на първата книжарница в София, намираща се на някогашната Златарска чаршия. Никола Вардев има равностойно участие в аферата на софийските книжари и е осъден, но за разлика от другите не е стигнал до бесилото. Затова не е редно името му да се подминава и да се заменя с безличното “братовчед му”.
Благодарим за уточнението, г-н Вардев! Поздрави, Вероника Лазарова
Статията е непълна. Стоян Вардев и Хаджи Никола Вардев са открили първата книжарница. Не някакъв братовчед от Якоруда. Другите книжари натоварват Никола с мисията да гледа семействата им и той прави всичко възможно и се спасява. Историята е за филм. Като се пише нещо ме трябва само да се преписва.