Той е писател, който всъщност не е точно писател. Той е популярен, но малцина знаят кой е всъщност. Тай е по-продаван на родния книжен пазар от Стивън Кинг, без да е очаквал, че някога ще бъде публикуван изобщо! Кой е той? Добър въпрос, на който отговор едва ли ще мога да ви дам. Или поне не днес. Когато потърсих Никола Крумов за интервю, получих мил и любезен отказ, който всъщност не беше отказ:
“Здравейте, аз съм Кольо и не разказвам за себе си – всичко е в историите. Благодаря за интереса, ако измислите нещо друго съм насреща. Поздрав и наздраве.”
Върнах топката на Кольо и след като минахме на “ти”, решихме да поговорим не за него, а за разказите му. Или по-точно историите му: тези, от които всички го познаваме и които ни карат да се смеем на обикновености от ежедневието, които иначе биха ни разплакали.
В началото на ноември дебютната му книга Дневник от панелните блокове отбеляза рекордни продажби в интернет. Преди да се реши да издаде сборника с истории, Кольо се допита до интернет почитателите си, които категорично гласуваха в полза на появата на бял свят на тази книга. Никола Крумов стана популярен с хитови разкази не само в глобалната мрежа, но и с участието си в литературната поредица Пощенска кутия за приказки – проект на Гери Турийска.
Без повече увъртания, ето какво каза пред Lifebites.bg един от най-увлекателните и забавни съвременни разказвачи в България – Никола Крумов.
Кольо, как и кога написа първия си разказ?
В началото не пишех разкази, а малки истории, като коментари в един футболен сайт. Историите бяха съвсем реални, просто замествах имената на мои „приятелки” с тези на известни дами от шоубизнеса. Получи се. Четящите ме посъветваха да си направя блог и така започна всичко
Как пишеш – по повод или случка, като разтоварване или имаш рутина?
Никаква рутина, никакво замисляне. Каквото излезе на момента това е. Повечето неща са изсечени за 25-30 мин. (редактирането отнема поне два часа).
Доколко случките описани от теб имат връзка с истински лица и реални събития от живота ти?
Написаното от мен е в два раздела – истории (лични случки) и разкази (събития преживяни от мои приятели или такива наблюдавани от мен, но без да съм пряк участник). Действителността е толкова очевидна, че ми е съвсем лесно да я опиша.
Кога се реши да представиш текстовете си пред по-широка аудитория?
Не беше трудно, а и имаше хора, които настояваха за това. След като много сайтове окрадоха Българските ми квартиранти и делата им в Англия (историята може да прочетете на следващата страница), реших да се заема по-сериозно с писане, като спрях да пиша. От летаргията отново ме измъкнаха читателите с довода, че кражбата е била за добро (все едно да застреляш някой и да му кажеш, че е било за добро).
Имаш ли представа кой е най-четеният от разказите ти до момента?
Българските ми квартиранти… 1 и 2 са най-популярни.
Как си обясняваш факта, че публиката харесва толкова текстовете ти?
Винаги съм искал да пиша за нещо за което друг не се е сещал. Затова почнах да пиша за себе си. Сигурно читателите виждат, че съм естествен – та кой не се е оливал с кафе, кой не се е порязвал или имал проблеми с половинката си, кой не е ял лайно, мислейки го за бонбонка…
Успехът е в обикновеността
на поднесените случки, в тяхната ежедневност и близост до хората. Няма търсен ефект. Главният герой съм аз, но звездата е Нора.
Имаш ли любим текст или такъв, който препрочиташ от време на време, за да се разведриш?
Може би Баницата, където изпотроших половината си крака. Мои работи не чета, защото ставам досаден сам на себе си, а и нямам толкова акъл да ги разбера.
Кога намираш време да пишеш?
Време не намирам – то ме намира. Примерно сядам да гледам с бира и котка някой мач, сещам се за нещо старо… и заспивам. После се сещам след две седмици и така…
Какво те накара да събереш част от разказите си книга и как направи подбора? Очакваше ли тя да се приеме така добре?
Читателите във Фейсбук ме побъркваха – Кольо, дай книга; Кольо, чакам книга; книга; книга; Кольо; Кольо… Накрая не издържах и с издателката Гергана Турийска (голяма опора това момиче) изкарахме моята Колига. Подборът не беше труден – само най-доброто, за да дразня Стивън Кинг.
Дневник на панелните блокове е изцяло мотивирана от моите хора във Фейсбук.
Познаваш се със Стивън Кинг?
Изобщо не съм го виждал. Допреди два месеца мислех, че “Стивън Кинг” е нещо за ядене. Нима и “Куку Руку” е писател?! Тръгнал да враждува с мен, щото в една софийска книжарница моята книга се търси повече от неговата. Кому е нужно това – все пак сме колеги?!
Самият ти каква литература харесваш и четеш?
Най-вече обичам книги с много картинки. Основно чета литература, в която няма текст.
Повече от Никола Крумов може да прочетете на личния му блог http://nikola666.blog.bg/
Lifebites.bg благодари на Никола Крумов за отделеното време и за възможността да публикуваме една от най-популярните му истории – Българските ми квартиранти и делата им в Англия, която може да прочетете (и да си припомните) на СЛЕДВАЩАТА СТРАНИЦА.
“Увътания”