Когато за първи път чух за Константин Фичев, професионалната ми деформация веднага изкрещя: “Задължително трябва да се видиш с него!”. Сега да видим как ще подейства на вас кодът Фамилия Фичеви. Звучи ви познато, нали? Нейн основоположник е Никола Фичев, останал в историята на България като Колю Фичето.
Едва 10-годишен той започва да учи занаят при тревненските майстори-дюлгери, а 7 години по-късно усвоява тънкостите на каменоделството. Как се градят църкви, камбанарии и мостове му показват брациговските майстори.
Няма да ви бавя повече с излишни думи. Lifebites.bg се свърза с един от наследниците на големия майстор-строител. Настанете се удобно:
Константин Фичев ще ни поведе по моста на времето, за да ни срещне с един българин, чиято личност и работа ни карат да се гордеем!
Кой съм аз?
Аз съм Константин Иванов Фичев. Името на баща ми е Иван Константинов Фичев и така вече около двеста години назад във времето са се наричали мъжете от семейството ми.
Имам особен интерес към историята, археологията,
Фамилия Фичеви
За пръв път започнах да разбирам, че има нещо специално около фамилията ми, когато дядо ми започна да ми показва старите семейни албуми. Това се случи още във времето, когато ходех на детска градина в Троян, където е изселено семейството ми след 1944 г.
Освен това по-късно при различни чествания и годишнини по време на различни паради по случай 3-ти март или друг официален празник, сред изброяваните имена на исторически личности, намирах и членове на фамилията Фичеви. Разбира се, основоположник на рода е Никола Фичев или както е по-известен, Колю Фичето.
Майстор Колю Фичето
От различни сведения, достигнали до мен през годините, съм си изградил представа за изключително прагматичен човек в лицето на Никола Фичев. Още от млад има щастието да се срещне с представители на различни култури чрез хора, с които работи дълги години. Самият той казва, че е работил с много и различни майстори от почти цяла Европа, което само по себе си в тази епоха е едно богатство.
Разчитал е повече на чиститe, ясни сметки, както личи по тефтерите му, и не е обичал много “отнесените науки”.
Неизвестна история
Един от моментите в живота на Първомайстора е особено ценЕн от мен като урок по поведение и вяра в собствените възможности и сили.
Това се случва, когато местният турски валия предлага на различни майстори-дюлгери да представят проекти за строеж на мост над река Бяла и да кажат колко пари ще струва. Първите няколко представители на еснафа минали и дали нормални, и малко по-високи цени за времето си. След тях се явил Никола Фичев пред валията със скициран мост, както ще изглежда и
дал три пъти по-ниска цена
както и значително по-малко време за изработване. Заявил, че ако не стане мостът, както го показва и в уреченото време, е готов да се раздели с живота си за това. Съответно и да подпише такъв договор.
Разбира се, този мост и до днес стои там и е един от архитектурните шедьоври на България. Самият факт, че е бил толкова сигурен в себе си ме изумява и до днес.
Любимо творение
Разбира се, като творец е трудно да имаш любима творба сред тези, които си сътворил. Но все пак знам, че последният храм, изграден от Майстор Никола в Търновград, е и особен за него. Нарича се Св. Св. Константин и Елена, намира се в Стария град и е изключителен архитектурен образец.
Всеки път, когато видя този храм, ме кара да настръхна. Преди три години беше изцяло подновен покрива на храма. Надявам се тази година да са започнали и външните възстановителни работи.
Друга негова творба е прочутият покрит мост над река Осъм в Ловеч. За съжаление, оригиналът на този мост не е достигнал до нас във времето и е реконструиран. Външният му вид в момента не отговаря на онова, което е направил Никола Фичев. Съществуват още два такива моста в Европа преди построяването му в Ловеч. Самият този факт е достатъчен, за да изискваме творбата му да бъде пресъздадена с абсолютна точност.
Мъжете от рода
По неустановени данни родът ни надхвърля 300 души. При много малко от тях обаче е запазено фамилното име. В историята на Третото българско царство фамилията Фичеви дава много представители в елита на новосъздадената държава, та чак до 1944 г. Висши военни, финансисти, лекари и прочее.
Днес един от най-ярките представители на фамилията е проф. Михаил Неделчев-литературен критик и историк. Правнук на първия от внуците на Никола Фичев.
Вижте снимките в галерията по-долу.
Фичева кръв във вените
Преди всичко отговорност и дълг чувствам, когато знам, че съм физически наследник на такива достойни люде. Опитвам се в работата и забавленията си да бъда достоен. Може би не винаги успявам.
Нека всички постоянно се опитваме да бъдем достойни българи!
На тоя мършояд алкохолен , ще му изпадат зъбките скоро ….
[…] Църквата „Св. Никола“ в Дряново, проектирана от Колю Ф… […]