Най-честите родителски грешки

Детската психика е лесно ранима Снимка: Thomas Hawk via Foter.com / CC BY-NC

Да си родител никак не е лесна работа. А да си добър родител е още по-трудно. Хората около мен (както и тези, които не са около мен, но са станали родители) постоянно се питат: „Аз добър родител ли съм?“, „Добре ли се справям с възпитанието на детето си?“, „Правилно ли реагирам в повечето ситуации?“

Отговорът на тези въпроси никога не е еднозначен. Всички реагираме по различен начин на нещата и ситуациите, които съпътстват отглеждането на детето. Но въпреки различията, има няколко основни грешки, които повечето родители допускат (или може да допуснат), докато техният малчуган расте.

Целта на тази статия не е да сочи с пръст, а да алармира предварително родителите за възможните грешки, които могат да допуснат, възпитавайки децата си и в най-добрия случай – те да бъдат избегнати. Според психолозите

някои от тези грешки могат да се запечатат дълбоко в подсъзнанието на децата

и да им се отразят негативно в по-късен етап от живота, затова обърнете внимание на изброените по-долу примери.

Джеймс Уиндел е писател, психолог, психотерапевт, специалист по отглеждане на децата, журналист. Написал е много статии и книги по въпроса за правилното отглеждане на децата и родителските грешки по време на този процес.

[Прочетете още… Йеспер Юл: Няма щастливи деца без щастливи родители]

Днес в Lifebites.bg ви представяме кои са най-честите родителски грешки, чрез които несъзнателно можете да навредите на психиката на детето си, според Джеймс Уиндел.

Винаги показвайте на децата си обич и разбиране Снимка: Joris_Louwes via Foter.com / CC BY
Винаги показвайте на децата си обич и разбиране Снимка: Joris_Louwes via Foter.com / CC BY
ВИКАНЕТО

Викането може и да е ефективен метод за постигане на целта на родителя спрямо неговото дете. Крещенето може да го накара да направи или да НЕ прави дадено нещо, но според Уиндел, истината е, че с времето детето свиква с виковете и се научава да ги игнорира. Те стават не просто неефективни, защото вече не могат да променят държанието му, но и оставят дълбок отпечатък върху него за цял живот, тъй като постоянното викане приучва малчугана да бъде „враждебен“ и той остава такъв, дори когато порасне.

ИЗИСКВАНЕ НА МОМЕНТАЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ

Това е следващата родителски грешка, която много хора допускат. Психологът обяснява, че хората не реагират добре на изискванията от типа: „Направи това веднага!“, защото подобно искане показва неуважение към личността им. Команди като: „Ела тук на секундата!“ или „Престани веднага да…“ често биват игнорирани или пропускани покрай ушите на малчуганите твърди Уиндел.

Специалистът по отглеждане на децата съветва вместо това – да подходите с уважително, но категорично искане. Както и да не забравяте да хвалите или награждавате децата за добро поведение.

Ако често им се крещи, децата израстват враждебни Снимка: David Salafia via Foter.com / CC BY-ND
Ако често им се крещи, децата израстват враждебни Снимка: David Salafia via Foter.com / CC BY-ND
ИЗНАСЯНЕ НА ЛЕКЦИИ И ДАВАНЕ НА СЪВЕТИ

Изнасянето на лекции относно различни неща си е направо безполезно, твърди Джеймс Уиндел. Така е, поради факта, че хората имат ограничен капацитет на внимание към слушането на монолози, в които реално не участват. Заради това „лекциите“ често не достигат до адресата, за когото са предназначени. За пример психолога посочва следната ситуация:

Ако детето ви постоянно се бави с писането на домашното си, да му четете лекция относно това колко важно е образованието е абсолютно безполезно, тъй като проблемът не се отнася до самото домашно и не би стигнал до детето ви. Вместо това – задавайте въпроси: „Какво става, когато си пишеш домашното?“, „Има ли нещо, което не ти е ясно в домашното?“, „Какво правиш първо, когато си пишеш домашното?“…

От друга страна даването на съвети не можем да наречем безполезно, но те обикновено са непоискани или идват в най-неподходящото време, твърди Уиндел.

Например: Ако детето е разтревожено, защото е получило лоша оценка – то няма да е възприемчиво към вашите съвети в този момент. Затова стратегията на родителя трябва да бъде на първо място да премахне тревожността на детето. Това ще стане като му кажете, че виждате, че е разстроен от случилото се и му предложите двамата заедно да седнете и да помислите как да му помогнете с проблема или му кажете спокойно, че ще поговорите за това след вечеря, за да измислите нещо заедно.

ИЗКАРВАНЕ НА ЯДА ВЪРХУ ДЕТЕТО

Свръх емоционалността и неконтролируемият гняв са много често срещани в нашето общество, обвито в стрес“ – казва Джеймс Уиндел.

В яда, който понякога си изкарвате върху детето, може да кажете ужасни неща, които да останат в съзнанието или подсъзнанието му за дълго време и дори за цял живот. Ефектът от подобна ситуация се отразява негативно върху децата и ги кара да се чувстват наранени и объркани. Ако драматизирате ситуациите твърде много, съветът на психолога е да дадете на детето си коректно обяснение, защото така то ще се научи да говори за чувствата.

„Ако твърде често „си го изкарвате“ на детето – очевидно трябва да обърнете внимание на собствените си нужди“ – обяснява Уиндел и съветва да се отбивате във фитнес-залата или да се разхождате, преди да се приберете вкъщи след работния ден.

[Вижте още: Как да възпитаваме децата, за да оцелеят в свят на илюзии]

Всеки родител е най-яркият пример за своето дете Снимка: skyseeker via Foter.com / CC BY
Всеки родител е най-яркият пример за своето дете Снимка: skyseeker via Foter.com / CC BY
ПОРИЦАВАНЕ И ОМАЛОВАЖАВАНЕ

Много често родителите правят забележки и казват неща, без да осъзнават, че те могат да нанесат тежки травми върху психиката на децата им. Такъв тип забележки ги карат да се чувстват малки, глупави, недостойни или несигурни.

За пример специалистът посочва фрази като: „Защо се държиш като бебе?“, „Това е най-глупавото нещо, което можеше да кажеш“, „Ако не се държиш прилично, си тръгвам завинаги от теб“…

За да не се случи и с вас, без да искате, да нанесете травми на детето си – внимавайте как говорите и следете колко често говорите позитивно и колко често негативно.

ПРОДЪЛЖАВА НА СЛЕДВАЩАТА СТРАНИЦА

Отговор